Определение № 2729 от 21.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 733/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд. Ищците П. В. и Д. В. оспорват жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, като е осъдил ответника на основание сключената от него застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да заплати обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при пътно-транспортно произшествие смърт на бащата на ищците в размери съответно 180 000 лв. за ищцата В. и 130 000 лв. за ищеца В., заедно със законната лихва. Произнасяйки се по подадената само от ищците жалба, въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение и е увеличил размера на присъдените обезщетения до 230 000 лв., съответно 180 000 лв. Потвърдил е решението в частите, с които исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери. За да намери за справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД посочените размери на обезщетенията, съдът, въз основа на събраните свидетелски показания и заключението на съдебно-психологическата експертиза, е приел, че между ищците и пострадалия техен баща е съществувала много силна емоционална връзка: пострадалият бил винаги до децата си, грижил се за тях, активно участвал в живота им. Загубата на родител, настъпила внезапно от инцидент, е довела до тежко душевно страдание на неговите деца, в по-висока степен за непълнолетната ищца, за която загубата води до дефицит в определени социални умения. Съобразил е и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, характеризираща се с инфлационни процеси, поскъпване на живота, както и завишени премии и лимити по застраховка „гражданска отговорност“. Въззивното решение е обжалвано за разликите над 180 000 лв. за ищцата и над 150 000 лв. за ищеца с оплакване за неправилно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, основано върху доводите, че определените размери на обезщетенията не съответстват на икономическата конюнктура в страната, доколкото не се основават на обективни данни (минимална работна заплата, покупателна способност, среден доход и др.), нито на обективните възможности на застрахователите с оглед набрания чрез застрахователните премии финансов ресурс. За допускане на касационното обжалване е формулиран въпросът „Длъжен ли е съдът да съобразява присъдените обезщетения за неимуществени вреди с момента на настъпване на ПТП, като отчита към този период каква е била социалноикономическата обстановка в страната, нивата на икономическо развитие и на присъжданите обезщетения от съдилищата по сходни случаи?“, с позоваване на разпоредбите на т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложено е, че разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за развитието на правото и точното прилагане на закона, конкретно за по-правилното приложение на чл. 52 ЗЗД, като осигури решаване на делото според точния смисъл на законите и създаде съдебна практика по прилагането им. Посочва се практика на първоинстанционни и въззивни съдилища относно размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди при същия вид родствена връзка. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. С дадената формулировка въпросът се включва в по-общия въпрос относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД. По този въпрос е формирана задължителна практика (ППВС № 4/1968 г.), както и последователна казуална практика по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която от значение за определяне на размера на обезщетението могат да бъдат не само изрично посочените в постановлението, но и редица други обстоятелства - съобразно особеностите на конкретния случай. Такъв критерий са и конкретните икономически условия в страната, един от ориентирите за които са и нормативно установените лимити на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. С оглед така даденото задължително тълкуване при наличието на установена последователна практика по даден въпрос специалната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК може да бъде налице само когато формираната практика е създадена в резултат на неточно тълкуване или е необходимо осъвременяването ѝ поради настъпили в законодателството или обществените условия. При липсата на изложени конкретни аргументи в тази насока касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същевременно не се обосновава и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, независимо от съдържащото се в изложението позоваване на тази разпоредба, доколкото не е посочено противоречие с установената практика на конкретни изводи на въззивния съд, обусловили крайния му извод относно справедливия размер на процесните обезщетения. При определяне на размера на обезщетенията въззивният съд е отчел икономическите условия в страната към момента на увреждането, в частност и развилите се инфлационни процеси и повишаване на премиите и лимитите по застраховката „Гражданска отговорност“, т. е. съобразил е значимите в случая обстоятелства и критерии, поради което отклонение от установената практика не е налице. В действителност съдържащите се в изложението по чл. 280 ГПК доводи, съвпадащи с тези в касационната жалба, представляват оспорване на дадената от съда оценка на значението (относителната тежест) на релевантните обстоятелства и критерии, което, като въпрос по правилността на решението, е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. С тези мотиви съдът