Определение № 3011 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3237/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, вр. чл. 280 ГПК. Oбразувано е по касационна жалба на А. Г. Г., чрез адв. З. П., срещу въззивно решение № 204/08.05.2025 г. по в. гр. д. № 205/2025 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на М. А. Г., че касаторът не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], в сграда с идентификатор ***, жилищна сграда, с прилежащи избено и таванско помещение, със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху земята. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 43, том V, рег. № 10731, дело № 608/01.12.2023 г., с който А. Г. Г. е признат за собственик на основание придобивна давност, на процесното жилище. Решението е постановено с участието на трети лица-помагачи на страната на ищцата: Н. М. К., Е. М. К., Л. Т. Ц.-В. и А. Т. Т., като наследници на А. Т. Б.. В изложението към подадената касационна жалба се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. „допустима ли е самостоятелна претенция по чл. 537, ал. 2 ГПК“; 2. „допускането на бившия собственик да ползва вещта, след изтичането на придобивна давност в полза на приобретателя, нарушава ли изтеклата в негова полза придобивна давност“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на касационната жалба, като поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Третите лица-помагачи са изразили същото становище. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата притежава идеални части от процесното жилище на основание наследствено правоприемство от А. Б., починал на 21.05.2023 г. /третите лица са другите му законни наследници/, като претендира отричане правата на ответника. Наследодателят се е легитимирал като собственик с договор за покупко-продажба от 2009 г. Ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е удостоверено правото му на собственост на основание придобивна давност. Ответникът – касатор е въвел възражение, че е придобил по давност процесния имот, като се легитимира с издадения в негова полза констативен нотариален акт. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на посочени от ищцата свидетели: от показанията на П. и И. се установява, че от 2014 г.-2015 г. А. Б. е заминал да работи в Англия, като периодично се е връщал в България, а от 2022 г.-постоянно, за да се лекува. Първият свидетел го е посещавал, носил му е лекарства. Ответникът е работил с Б. в Англия. В България последният не е живял с друго лице. Ответникът не е ангажирал гласни доказателства. Във въззивната жалба на касатора в настоящото производство не е имало доводи за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд. Не са били направени и доказателствени искания. В обжалваното въззивно решение е прието, че не е доказано правоизключващото възражение на ответника. Не е установено упражняването на владение, което да доведе до придобиване на процесното жилище на основание придобивна давност. Издаденият в негова полза констативен нотариален акт невярно удостоверява правото му на собственост на това основание, поради което същият следва да бъде отменен. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият въпрос е относим към отмяната на констативния нотариален акт. Същата е законна последица от уважаването на предявен иск за собственост, без значение дали същият е положителен установителен или ревандикационен. Отмяната или изменението на констативен нотариален акт са уредени от закона като последица от уважаване на предявения от собственика иск за защита на засегнатото или застрашеното от акта право на собственост. В този смисъл са Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 172/11.07.2012 г. по гр. д. № 1157/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 299/19.12.2012 г. по гр. д. № 587/2012 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 24/27.04.2020 г. по гр. д. № 1919/2019 г. на ВКС, I г. о. Този въпрос не може да обуслови достъп до касационен контрол, тъй като не е обуславящ за направените решаващи изводи във въззивното решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения втори въпрос. Същият е обоснован с оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че от показанията на свидетелите не се опровергават констатациите в нотариалния акт. Тезата на касатора е, че е допуснал А. Б. да живее в апартамента, след като в негова полза вече е била изтекла придобивна давност. Същата не кореспондира на установените по делото факти. Въззивният съд, в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани по предвидения от процесуалния закон ред доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, като е посочил въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Обсъдени са всички събрани доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал гласни доказателства, от които да се направят изводи, различни от обуславящите в обжалваното решение. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставените въпроси е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Касаторът дължи заплащане на направените от ответницата разноски в касационното производство, възлизащи на сума в размер на 255,65 евро, с левова равностойност 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение