Определение № 2772 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2690/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 156 от 03.04.2025г. по гр.д. № 60/2025г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 987 от 12.07.2022г. по гр.д. № 6683/2021г. на Районен съд-Русе за признаване за установено по отношение на отношение на „СИС АГРО БГ" ЕООД,[ЕИК], че Х. С. М. е собственик на: 1/СГРАДА с идентификатор ***.,1 със застроена площ 537 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, попадаща в поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], местност „К.“, с площ: 7992 кв.м., земеделска територия, начин на трайно ползване: за стопански двор; и 2/ СГРАДА с идентификатор ****, със застроена площ 26 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, попадаща в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност „К.“, с площ: 582 кв.м., земеделска територия, начин на трайно ползване: за стопански двор. Касационната жалба е подадена от ответника „СИС АГРО БГ" чрез адв. Е. М.. Счита за неправилен изводът на съда, че сградите са самостоятелни обекти и върху тях не е било насочено изпълнението, поради което не е настъпил ефекта на приращението. За обосноваване допускането на касационно обжалване сочи основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по четири правни въпроса. Ответникът по касационната жалба Х. С. М., представляван от адв. К. К., изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Въззивното решение е постановено в производство по чл. 294 ГПК след отмяна от Върховния касационен съд на предходно въззивно решение по спора и връщане на делото за ново разглеждане. С решение № 20 от 21.01.2025г. по гр.д. № 512/2023г. на ІІ г.о. е намерен за необоснован извода, че е изключено приложението на чл. 92 ЗС и че след проведената публична продан сградите са останали собственост на ищеца. Дадени са указания да бъде допусната техническа експертиза, която да даде заключение дали оценката, дадена по изпълнителното дело, включва и цената на сградите в двата имота. От фактическа страна е установено, че с нотариален акт от 04.09.2003г. С. Х. М. и З. М. М. са дарили на сина си Х. С. М. два недвижими имота: поземлен имот с № * по предходен план, понастоящем с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност „К.“, с площ: 7992 кв.м, заедно с построения в него краварник със застроена площ 537 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда и поземлен имот с №* по предходен план, понастоящем с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност „К.“, с площ: 582 кв.м., заедно с построения в него кантар със застроена площ 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда. С нотариален акт № 25 от 16.11.2017г. Х. С. М. е учредил договорна ипотека в полза на „Алианц Банк България“ АД върху посочените по-горе поземлени имоти с номера: № *; № *. Сгради в имотите не са описани. За събиране на задължения към банката е образувано изп.д.№ 689/2018г. по описа на ЧСИ Ц. Г.. В Протокола за опис от 31.01.2020г., изготвен от ЧСИ, са описани и намиращите се в поземлените имоти сгради - „кантар“ и „краварник“. По изпълнителното дело за тези сгради са приложени: удостоверение за търпимост № 28/22.04.2019г. за краварника и обяснителна записка за кантара. Изготвени са по изпълнителното дело две експертизи за оценка на продаваните имоти - през 2020г. и през 2021г., които не са били оспорвани, но от чието съдържание не е ясно дали в посочената крайната цена е включена и стойността на построените в имотите сгради. В Обявлението за публична продан на ЧСИ от 30.08.2021г. са посочени единствено двата поземлени имота. С Постановления за възлагане от 29.10.2021г. на ответника „Сис Агро БГ“ ЕООД са възложени двата поземлени имота, без посочване на сгради. С Постановления за поправка от 17.12.2021г. е добавено в постановленията за възлагане, че имотите се възлагат с всички подобрения в тях. Установено е, че след описа на имотите, извършен от ЧСИ, по искане на ищеца М. сградите са били вписани в кадастралната карта, като са им били дадени съответни идентификатори: **** и ****. Приетата при новото разглеждане от въззивния съд експертиза установява, че оценката по изпълнителното дело включва цена на двата процесни имота, заедно със сградите във всеки един от тях. При тези данни въззивният съд е намерил, че двете сгради са собственост на ищеца. Позовал се е на Тълкувателно решение №5/2015г. на ОСГК, според което, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. Приел е, че двете сгради в случая са самостоятелни обекти, при учредяване на ипотеката сгради в двата имота не са посочени и след образуване на изпълнителното дело върху сградите не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана. Сградите са били описани и оценени в изпълнителното производство, но те не фигурират в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител. Съдът е намерил за ирелевантен фактът, че сградите не са имали идентификатор към момента на изнасянето им на публична продан; от значение е, че представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Съдът е посочил, че от тълкувателния акт следва различен извод, само ако сградите представляват допълващо застрояване - спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., каквито процесните не са. Спорните постройки не изпълняват спомагателна или обслужваща функция към сгради на основното застрояване, тъй като са единствени постройки във всеки от имотите. Без значение е дали сградите са законно построени или не, това не изключва възможността върху тях да възниква самостоятелно право на собственост и да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Именно тяхната обособеност като самостоятелни изключва приложението на разпоредбата на чл.92 ЗС по отношение на тях при проведена публична продан върху имота. Поради изложеното въззиввият съд е счел, че за двете сгради не е настъпил ефекта на приращението. Извършената поправка на постановленията за възлагане с включване на подобренията в поземлените имоти, не води до друг извод, защото сградите на са подобрения, а самостоятелни обекти. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., намира че такива са налице. Поставените от касатора правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са: 1/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора. Твърди се необсъждане на представените скици, от които е видно, че по време на провеждане на публичната продан в поземлените имоти няма нанесени сгради, така че към момента на насочване на изпълнението върху сградите съдебният изпълнитeл обективно нe e могъл да наложи възбрана върху сградите, които не са имали идентификатори по КК; извършено е първото възможно изпълнително действие - опис, като са описани и сградите; 2/ следва ли в настоящия случай да се счита, че изпълнението е насочено и върху сградите, при положение, че същите са описани от съдебния изпълнитeл, оценени са и пазарната им стойност е включена в началната тръжна цена при проведената публична продан; 3/ има ли значение за преминаването на собствеността в настоящия случай обстоятелството, че сградите представляват самостоятелни обекти на право на собственост, при положение, че изпълнението е насочено и върху тях чрез изпълнителни действия опис и оценка, и пазарната им цена е включена в началната тръжна цена при проведената публична продан; 4/ за прилагането на разпоредбата на чл.92 ЗC при проведена публична продан, ако върху построената в поземлен имот сграда е било насочено принудително изпълнение чрез извършване на изпълнитeлни действия - опис и оценка от съдебния изпълнител и в началната тръжна цена са включени оценката на земята и оценката на сградата. Визира се противоречие с Тълкувателно решение № 5/2015г. на ОСГК и с отменителното решение на ВКС. Касационното обжалване следва да се допусне по втория правен въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора, уточнен така: насочено ли е принудителното изпълнение и върху сградите в поземлен имот когато те са описани от съдебния изпълнител, оценени са и стойността им е включена в цената на продавания чрез публична продан поземлен имот. Необходимо е да се прецени съответствието на обжалваното решение с приетото в Тълкувателно решение № 5/2015г. на ОСГК. За разглеждане на касационната жалба касаторът дължи държавна такса 25,56 евро, равностойни на 50 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.