Определение № 138 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 986/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕПСИЛОН МЕДИКАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 6529/19.12.2023 г. по в. гр. д. № 20211100510246 по описа на Софийски градски съд, с което, след отмяна на решение № 20118652 от 18.05.2021 г. по гр. д. № 68703/2019 г. на Софийски районен съд, 85-ти състав, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЕМЕД ГРУП ЕООД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, за да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25 000 лв. – част от общата сума от 46 500 лв., преведена без основание с шест банкови превода – на 11.09.2017 г., на 12.09.2017 г., на 03.10.2017 г., на 13.10.2017 г., на 17.10.2017 г. и на 08.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 17.09.2019 г. по гр. д. № 51300/2019 г. на СРС, 85-ти състав. С касационната жалба се релевират основания за неправилност -материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, поради което се моли за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане. Изтъкват се допуснати от въззивния съд нарушения на чл. 172 ГПК, липса на истинско обсъждане на доводите и събраните по делото доказателства, както и обсъждане на доказателства, които са били приобщени в нарушение на чл. 143, ал. 2 ГПК. Искането за достъп до касация се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Във връзка с първото основание в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да спазва логическите, опитни или научни правила при формиране на вътрешното си убеждение; 2/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на крайния съдебен акт, с оглед спазване на императивните процесуални норми и принципи на гражданския процес; 3/ Длъжен ли е съдът да прояви засилена критичност към свидетелските показания на лицата по чл. 172 ГПК и да ги съпостави с останалите доказателства по делото. По отношение на допълнителната селективна предпоставка се поддържа наличие на противоречие с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК – по първия въпрос; с ППВС № 7/27.12.1965 г., решение № 22 от 02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на I т. о., решение № 134 по т. д. № 34/2013 г. на II т. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на II т. о. и мн. др. – по втория въпрос; с решение № 60173 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 1431/2021 г. по гр. д. № 11431/2021 г. на I г. о., решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на II г. о., решение № 207 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г. на IV г. о. и др. – по третия въпрос. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се мотивира с твърдяната в касационна жалба необоснованост на въззивното решение, в резултат на несъобразяването на съда с процесуалните правила относно преценката на доказателства и факти, както и с логическите, опитни и научни правила. Против подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и с оглед предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел за безспорно между страните, че ищцовото дружество е заплатило на ЕМЕД ГРУП ЕООД суми в общ размер на 46 500 лв., съответно от 11.09.2017 г., 12.09.2017 г., 03.10.2017 г., 13.10.2017 г., 17.10.2017 г. и 08.12.2017 г. Спорно е дали има основание, въз основа на което сумата от 25 000 лв., представляваща част от общата сума от 46 500 лв., е преминала в патримониума на ответното дружество. Съдът е посочил, че за да се осъществи съставът на неоснователното обогатяване в случая следва спорното материално право да се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при липса на годен юридически факт, пораждащ действително облигационно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство. Тези три предпоставки трябва да бъдат доказани от ищеца, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че сумата е получена с оглед на съществуващо между страните облигационно правоотношение. В конкретния случай решаващият състав е намерил за доказано възражението, че процесната сума е платена с основание, поради което не е налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Приел е, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е представил сключено между страните Споразумение от 28.07.2017 г., с което обосновава наличие на облигационно правоотношение за получаване на процесната сума, във връзка с която са издадени шест на брой фактури. Споразумението е подписано за ищеца от пълномощник, което обстоятелство е признато от ищеца с молба от 31.03.2021 г. В първоинстанционното производство от ответника е представено и пълномощно от 19.06.2014 г., от което се установява, че управителят на ищцовото дружество е упълномощил П. К. да извършва изрично посочени действия от името на дружеството, в това число и да представлява дружеството при сключване на договори за обикновена търговска дейност. По повод на това в производството пред СРС са изслушани и показанията на П. К., от които се установява, че свидетелят е подписал процесното споразумение в качеството му на пълномощник на ищеца. Свидетелят е заявил, че към момента на провеждане на разпита работи в ответното дружество от 2017 г., а към момента на сключването на споразумението от 28.07.2017 г. е действал като пълномощник на ищцовото дружество. Поради това съдът е посочил, че следва да цени показанията му с оглед на всички други данни по делото, като има предвид възможната му заинтересованост, доколкото правилото на чл. 172 ГПК не го задължава да откаже да кредитира показанията на заинтересован свидетел, ако същите се подкрепят от останалите събрани доказателства, каквато хипотеза е налице в конкретния случай. Въззивният съд е приел, че видно от представеното споразумение страните са постигнали съгласие ЕПСИЛОН МЕДИКАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД да възлага, а ЕМЕД ГРУП ЕООД - да извършва услуги за подкрепа и упражняване на дейностите на възложителя, включително, но не ограничено до секретарски работи, продажби, складови дейности и маркетинг, като съгласно т. 3 от споразумението срокът на действие на възлагането е за период от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. Съгласно т. 4 от споразумението ищцовото дружество е поело задължение да заплати на ответника сума в размер на 50 000 лв. с ДДС при подписване на споразумението. Въззивният съд е намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд, че дължимата сума е била заплатена от ищеца към момента на сключване на споразумението и че процесните фактури не са били издадени във връзка с изпълнение на задължението на ищеца да заплати уговорената в споразумението сума, поради липса на доказателства, които да го подкрепят. Съдът е посочил, че за установяване на обстоятелството дали еднократно плащане в размер на 50 000 лв. с основание сключено споразумение от 28.07.2017 г. е отразено в счетоводната документация на двете търговски дружества във въззивното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е представило заключение, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда, като от същото е видно, че в счетоводството на ЕМЕД ГРУП ЕООД няма постъпило и осчетоводено еднократно плащане в размер на 50 000 лв. с основание сключено споразумение от 28.07.2017 г., а поради липса на достъп до счетоводството на ищеца вещото лице не може да отговори на въпроса дали ищецът е осчетоводявал такова извършено плащане. Доколкото процесните фактури са издавани в срока на действие на възлагането, като първата фактура е от 11.09.2017 г., а последната от 08.12.2017 г., и при съобразяване на останалите представени по делото доказателства съдът е формирал извод, че плащането на суми в размер на 25 000 лв., като част от общата сума от 46 500 лв., са извършени именно във връзка със съществуващо между страните облигационно правоотношение, възникнало по силата на споразумението от 28.07.2017 г. С оглед горното съдът е заключил, че извършените плащания на суми, предмет на издадените фактури, са в изпълнение на поетите от ищеца със споразумението от 28.07.2017 г. задължения, като изпълнението на конкретните задължения от страна на ответното дружество остават извън предмета на настоящия спор, поради което и предявеният частичен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При преценката за осъществяване основанията за достъп до касация, настоящият съдебен състав приема следното: Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. В хипотезата на това самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване съдът не преценява дали фактическите констатации на съда съответстват на доказателствата по делото. Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси също не могат да обусловят извод за кумулативното наличие на общите и допълнителни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На първо място и както вече се посочи, няма данни обжалваното решение да е постановено в нарушение на опитните, логически или научни правила, респективно не е налице противоречие с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Процесуалноправният въпрос относно приложението на чл. 172 ГПК, освен че не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, е и без значение за постановения краен резултат, тъй като свидетелските показания не съдържат данни, различни от установените посредством писмените доказателства и признанието на ищеца относно това, че споразумението е подписано от пълномощник. Действително въззивното решение не съдържа детайлно обсъждане на всички доводи и възражения на страните и подробен анализ на събраните доказателства, но при положение, че ищецът не е осигурил достъп до счетоводството си, отказал се е от допуснатата по негово искане съдебно-счетоводна експертиза и не е изпълнил поетия ангажимент да се снабди с относимата информация от НАП за подадените от страните справки-декларации и дневници по ЗДДС, не може да се приеме, че тези процесуални пропуски биха се отразили върху изхода на спора, доколкото сами по себе си и фактурите, и споразумението обективират основания за плащане на суми в размер, по-голям от заявения общ такъв в исковата молба. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение приема, че не се установява приложното поле на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което и