Определение № 630 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Мелон България“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Д. срещу въззивно решение № 260898/12.07.2021г. по в. гр. д. № 783/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 260038/05.01.2021г. по гр. д.№13002/2019г. на РС Пловдив, V-ти гр.състав, с която е признато за установено по отношение на ответника К. Х. Т., че дължи на „Мелон България“ ЕАД сумата от 10 000лв.-представляваща главница по договор за револвиращ кредит от 21.04.2008год. и анекс №1 от 08.07.2009год., както и сумата от 1314,59лв., представляваща законна лихва за периода 25.03.2016год. до 03.08.2017год. и вместо него е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените искове. В срока за отговор ответникът по касационната жалба К. Х. Т., чрез особения представител адв.П. изразява становище, че жалбата е неоснователна. В жалбата се поддържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК. Върховния касационен съд, ГК, състав на ІІІ г.о., като съобрази данните по делото в съответствие с правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но срещу неподлежащ на обжалване акт/ независимо от посоченото в обратен смисъл в атакуваното въззивно решение/, поради което е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени въззивните решения по дела с цена на иска до 5000лв.-за граждански дела и до 20 000лв.-за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по установителен иск с размер на цената 10 000лв., представляваща главница по договор за банков револвиращ кредит от 21.04.2008год. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“АД и кредитополучател ЕТ „К. Ви-К. Т.“ с цел на кредита за посрещане на бизнес нужди и анекс №1 от 08.07.2009год., както и за сумата от 1314,59лв., представляваща законна лихва за посочен период. Делото е търговско, след като спорът е за изпълнение на задължения по търговска сделка /чл.286 ал.1 ТЗ/. Разпоредбата на чл.113 изр.2 ГПК в случая не е приложима, тъй като нормата визира потребители по смисъла на § 13 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите-всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая към момента на сключване на договора за банков кредит двете страни по сделката са търговци, кредитът е отпуснат за посрещане на бизнес нужди на едноличния търговец, като е без значение, че последния е прекратил дейността си и за задълженията отговаря физическото лице, както и че ищецът по делото е цесионер. Образуваното дело по спора възникнали ли са от договора за банков кредит с едноличния търговец за посрещане на негови бизнес нужди задължения и в какъв размер е търговско. При съобразяване и на ТР №3/23.02.2022год. на ВКС по т.дело №3/2019год. на ОСГТК на ВКС, което изисква преценка по всеки конкретен случай и на това дали се касае за иск от или срещу потребител, при легалното определение за потребител по смисъла на чл.13,т.1 от ЗПК с оглед на приложения договор за банков кредит, който не се явява потребителски след като е взет за търговска дейност не се явява приложим чл.113, изр.второ ГПК с който е дадена защита на права на потребители и разглеждане на делата като граждански по реда на общия исков процес. В случая въззивното решение е постановено по търговско дела, с които се разглеждат искове с цена под 20 000 лв, поради което не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Подадената касационна жалба срещу такова решение е недопустима и не подлежи на разглеждане. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.: