Определение № 614 от 01.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 614/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД „Алианц България“, [населено място] против решение № 2574 от 22.11.2019 г. по т. дело № 3755/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- „Елпида -2003“ ООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Т. П. е на становище, че не са налице основания за допускане решението до касационно обжалване. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на търговска колегия, І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК касаторът чрез пълномощника си адв. Е. М. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК. Поставил е въпросите – „ В случай, че ищецът основава своите искания на твърдения, че при настъпило застрахователно събитие „кражба на моторно превозно средство“ при сключена застраховка „Каско“, при която кражба, свидетелството за регистрация част ІІ е оставено в моторното превозно средство, дължимото от ответника / въззиваема страна в процесния случай/застрахователно обезщетение трябва ли да се намали не с 50%, а с 20%, съгласно търговската и съдебната практика, но следва ли именно ищецът да докаже тези свои твърдения, за да бъде уважен неговия иск“. „2/ В случай, че в хипотезата по т.1 по-горе ответникът от своя страна е провел доказване и е установил, че почти всички / с едно изключение/ от големите застрахователни дружества в страната, предвиждат в предлаганите от тях Общи условия към застраховка „ Каско“ именно такъв процент / 50%“ на намаление на застрахователното обезщетение какъвто е предвиден и в общите условия на ответника, то може да се приеме, че искът на ищеца е основателен / без същия да е провел каквото и да било доказване/, само защото ответникът не е установил какви са условията в тези случаи за всички регистрирани застрахователни дружества в страната„ и 3/ „Може ли съдът да определи размера на присъденото застрахователно обезщетение / произтичащо от застраховка „ Каско“ /, без да изложи мотиви за това, на каква база е начислено същото и без по делото да са събрани доказателства въз основа, на които да се установи именно този размер, още повече като се има предвид, че този размер е по-нисък от претендирания от ищеца по делото размер“. След тези въпроси страната е възпроизвела буквално оплакванията в касационната си жалба под надслов „ Решението на съда е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.154 ГПК“ и „ Решението на съда не е мотивирано, което е в противоречие с разпоредбата на чл.236, ал.1 от ГПК“. Страната е поддържала още, че решението е очевидно неправилно. Посочено е в тази връзка, че решението е постановено в противоречие с императивната правна норма на чл.20а ЗЗД, която въобще не е приложена без да се изложат мотиви свързани с нищожност на клаузи от договора.Други доводи не са развити. Ксаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване с оглед соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените от него въпроси не установяват наличие на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Този извод се налага поради това, че тези въпроси са фактически, а не правни, тъй като съдържателно се основават на установяване на конкретните факти по конкретния спор, а не са изведени, нито свързани с решаващите изводи на състава. Следва да се отбележи още, че касаторът не е обвързал тези въпроси с конкретен допълнителен критерий, нито е развил доводи във връзка с лимитивно очертаните основания по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Така например същият не е развил съображения по основанието, чийто текст е посочил -чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е сочил конкретно практика на ВКС, разрешаваща по различен начин поставените въпроси. В тази връзка изброените като приложение актове на ВКС са ирелевантни, тъй като не са обвързани с конкретно очертано противоречие в правните изводи по поставените въпроси. Без правно значение за тази фаза на касационното производство са буквално възпроизведените оплаквания от жалбата, третиращи твърдения за нарушение на материалния закон и процесуалните правила, така квалифицирани и от страната. Налице, обаче, в случая е поддържаното от страната основание по чл.280, ал.2 предл 3-то.ГПК Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. В случая касаторът установява хипотезата на очевидна неправилност, с оглед, изводима от мотивите на акта неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Този извод се налага поради това, че съдът с обжалваното решение е приел установеност на наличие на валиден застрахователен договор и прехвърляне на правата по него от застрахованото лице на ищеца, настъпването на застрахователното събитие, както и размера на действителната пазарна цена на застрахованата вещ. Прието е още в тази връзка за установено и това, че застрахованият е нарушил поетото от него задължение с 50.7 от ОУ към договора, установяващ забрана да бъде оставяна в автомобила, която и да е от неговите части от свидетелството му за регистрация.Прието е също така, че при това нарушение е договорено между страните, че застрахователят при осъщественото нарушение намалява размера на дължимото обезщетение с 50%. При тези фактически данни се налага извод, че съдът е игнорирал така очертаната фактическа обстановка, като факти, чието настъпване пряко рефлектира върху приложимата норма, обосноваваща крайният му решаващ извод, тъй като така приетата фактическа обстановка изисква / при липса на каквито и да било възражения за недействителност на посочената клауза от ОУ към договора и изрично приетото за неговата валидност/ приложението на императивната норма на чл.20а ЗЗД. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 979.82лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение