Определение № 1583 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3584/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на двете страни по в.гр.д. № 443 /2024 г. на Великотърновския апелативен съд срещу въззивно решение № 99/ 23.04.2025 г. по делото, постановено по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ) обжалва въззивното решение в частта, с която с него е потвърдено решението на Великотърновския окръжен съд 315/04.06.2024 г. по гр.д. № 443/2024 г. в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на И. Х. И. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която след като е отменено решението на първоинстанционния съд, с което същият иск е отхвърлен за разликата до 150 000 лева, е постановено друго, с което ПРБ е осъдена да заплати на И. Х. И. и сумата 50 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане (общо са присъдени 150 000 лева), както и в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лева за първата инстанция и 3 000 лева за въззивната инстанция. И. Х. И. е подал насрещна касационна жалба, с която обжалва въззивното решение в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която неговият иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 150 000 лева до пълния предявен размер 300 000 лева и в частта за присъдените разноски за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗА.. Касационните жалби са допустими: те са подадени от надлежни страни в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и са редовни. Жалбоподателят ПРБ обжалва размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с доводи, че искът е неоснователен, евентуално, че обезщетението е определено неправилно в завишен размер, тъй като въззивният съд не е обсъдил критериите за бавно правосъдие, не е посочил каква част от обезщетението се отнася за вредите от неразумния срок, не е обосновал наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и онкологичното заболяване на ищеца, тъй като по делото не са събрани категорични доказателства за конкретната причина за заболяването, поради което изводите на съда са хипотетични, но са събрани доказателства за други причини за здравословните проблеми на ищеца: смъртта на родителите му през 2020 г., когато е възникнало заболяването, преди това констатирано през 2017 заболяване – разстройство на ендокринната система на панкреаса, последвано от преболедуване от Ковид 19, които въззивният съд не е преценил съответно. Въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че по делото не е доказано и да е засегнато доброто име на ищеца. Наведени са подробни доводи. Жалбоподателят И. Х. И. също обжалва размера на присъденото обезщетение с твърдения, които са противоположни на твърденията на ПРБ: навежда доводи, че размерът на обезщетението е определен неправилно, като необосновано е занижен, тъй като не съответства на реално претърпените от него болки и страдания, поради което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.. Навежда доводи, че въззивният съд не е оценил всички въведени с исковата молба твърдения за конкретни отрицателни преживявания за засягане на професионалния и социалния му статут и за много влошеното му здравословно състояние. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложенията за допускане на касационно обжалване на двамата жалбоподатели се поставят в различни формулировки материалноправни въпроси за начина на определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост (за съдържанието на понятието справедливост) съгласно правилото на чл.52 ЗЗД: За това кои конкретни обстоятелства имат значение за определяне на претърпените от ищеца неимуществени вреди и за определяне на размера на обезщетението за тях съгласно чл.52 ЗЗД по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Поставят и процесуалноправни въпроси за това длъжен ли е съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД да обсъди всички доводи на страните и да изложи мотиви относно конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението (визираните в предишния въпрос). Твърдят, че въпросите са разрешени в противоречие с приетото с ППВС № 4 /1968 г. и ТР № 3 /2005 г. по тълк.д. № 3 /2004 г. на ВКС и в различни посочени решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прокуратурата на Република България поставя и въпроса за необходимостта от установяване на причинната връзка между незаконните действия и претърпените неимуществени вреди (дали обезщетение за неимуществени вреди се определя при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи). Въпросите са обуславящи. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по последния поставен от Прокуратурата на Република България въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на разрешението на въззивния съд с приетото в посочените от ПРБ ТР № 3 /2005 г. по тълк.д. № 3 /2004 г. на ВКС и решение № 179 /19.03.2024 г. по гр.д. № 1156 /2023 г. на IV г.о. на ВКС, че по иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение се дължи при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключило наказателно дело. Приетото отразява установена съдебна практика на ВКС по приложението на посочената разпоредба на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и на тази на чл.4 ЗОДОВ. Съображенията за това са следните: Въззивният съд е обсъдил множество факти и обстоятелства, за които е приел, че имат значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, но ги е преценил по начин, който е довел до извод, че те са много по-значителни и като последица от това следва да бъде определено значително по-голямо обезщетение от това, определено от първоинстанционния съд. Както твърди представителят на ПРБ, въззивният съд е установил факти, които е приел, че имат значение за спора: доказателства за установени заболявания на ищеца, включително заключения на съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещо лице – лекар-онколог и вещи лица кардиолог и психолог, които са потвърдили заболяванията и наличието на продължително стресово състояние, довело до психосоматични последствия. Въззивният съд не е установил и обсъдил наличието на изводи на вещите лица в тези заключения за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и заболяванията, но е приел за доказано наличието на такава причинна връзка. Същевременно въззивният съд е установил, че родителите на ищеца са починали през 2020 г., когато вече е бил привлечен като обвиняем, но е приел, че смъртта им не е такъв стресов фактор, който да причини уврежданията. Във въззивната жалба на И. И. се твърди, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като са посочени по вид обстоятелствата, които имат значение за предявения от него иск (на стр.2), (които са наведени от него като основание на иска), но тези обстоятелства не са преценени в съответствие с правилото на чл.52 ЗЗД – размерът на обезщетението не съответства на конкретните установени обстоятелства. Въпреки това (въпреки липсата на доводи на И. И. срещу фактическите изводи на първоинстанционния съд), за да се произнесе по основателността на жалбата му въззивният съд е извършил самостоятелно преценка на събраните по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства, след което е обсъдил доводите във въззивната жалба на ищеца И. И. за претърпените от него вреди и ги е намерил за основателни и като последица от това е обосновал извод за значително по-висок размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и е увеличил този размер. Поради това настоящият състав намира, че обуславящите въпроси за релевантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства и за начина на тяхното установяване след преценка на събраните по делото доказателства не са разрешени както твърди жалбоподателят И. И., а в съответствие с установената практика, независимо от това дали (въззивният съд) е възпроизвел дословно обстоятелственото изложение на този жалбоподател, от значение е, че е обсъдил доводите му и ги е намерил за основателни и независимо от това дали като последица от уважаването на доводите на И. И. му е присъдил пълния размер на претендираното от него обезщетение (300 000 лева) или част от този размер. От изложеното дотук настоящият съдебен състав приема, че е осъществено основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по касационната жалба на ПРБ в частта му, с която е уважен искът за неимуществени вреди и не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване на останалата част от въззивното решение по насрещната касационната жалба на И. И.. Воден от изложеното съдът