Определение № 155 от 27.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60206/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №.69/22.04.16 по г.д.№.99/16 на Апелативен съд В. – с което е потвърдено решение №.1601/14.12.15 по т.д.№.160/14 на Окръжен съд Шумен за уважаване на предявен срещу касатова иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 27811,27лв. - увеличена стойност на притежаван от него имот. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД, доколкото е налице обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, връзка между обогатяването и обедняването и липса на основание за това. Посочил е, че считано от 2008г. до настоящия момент ищецът е бил държател на притежаван от ответника имот по силата на договори за наем, като през 2009г. извършил ремонт, който увеличил стойността му. Тъй като договорът не съдържал клаузи, които да уреждат отношенията при извършен ремонт и оборудване на обекта по офертата, дадена в конкурсната процедура, тези отношения следва да се разгледат на плоскостта на неоснователното обогатяване /ТР 85/2.12.68, ОСГК на ВС/. Обогатяването се състои в сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията /27811,27лв./, обедняването - в направените разходи за тях /43854,50лв./, като подобрителят има право на по-малката сума между тях. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че горната сума не се дължи, тъй като сторително-монтажните работи са извършени без строителни книжа, тъй като от доказателствата по делото се установява, че подобренията са извършени с мълчаливото съгласие и непротивопоставяне на собственика. Още при откриване на конкурсната процедура и при сключването на договора за наем той е знаел, че за да може да се ползва по предвиденото в договора за наем предназначение, обектът се е нуждаел от основен ремонт; представителите му не са се противопоставяли на извършването на подобренията през време на ремонта-като са осъществявали непосредствен контрол и са били наясно с извършваните СМР; независимо от факта, че за направените преустройства не са налице строителни книжа, по делото няма доказателства, установяващи твърденията на ответника, че поради извършения ремонт обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация, не може да се ползва и не е търпим строеж по смисъла на ЗУТ – напротив, установява се, че той се ползва, като се отдава под наем от ответника. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „може ли собственикът на имот да се ползва от извършени незаконни по смисъла на ЗУТ подобрения в имота /основен ремонт/ от наемателя на имота”. Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице. По изведения правен въпрос – който е от значение за формиране на решаващата воля на съда, страните не сочат и не се установява задължителна практика на ВКС. Предвид изложеното касационното обжалване на въззивното решение следва да бъда допуснато. На касатора трябва да се даде възможност да плати дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 556,23лв. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,