Определение № 7 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5/2025 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд - Пловдив и Софийски районен съд, повдигнат с определение №616 от 20.01.2025г. по адм. дело №2897/2024г. по описа на АС - Пловдив, относно това кой съд - административният или гражданският е компетентен да се произнесе по искова молба вх. №264040 от 25.09.2023г., подадена от П. Ш. срещу А. Л. Х., с която е поискано ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100лв., причинени от неправомерно разпространение на личните й данни. Посоченото правно основание на иска е чл. 45 ЗЗД във вр. с чл.82, ал.1 ЗЗЛД. В исковата молба се твърди, че извършеното от ответницата нарушение, съставляващо неправомерно разпространение на личните данни на ищцата е установено с влязъл в сила административен акт. Позовава се на Решение №ППН - 01 - 325/21 от 13.05.2022г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което жалбата срещу ответницата за обработване на личните й данни в нарушение на принципите на чл.5, §1, б. "б" и б."в" от ОРЗД е обявена за основателна и на осн. чл.58, §2, б."б" на ответницата е наложена корективна мярка "официално предупреждение". С определение №38096 от 20.09.2024г. по гр. дело №52511/2023г. Софийски районен съд е прекратил образуваното пред него дело и е изпратил същото по компетентност на Административен съд София - град. За да приеме, че не е компетентен да разгледа и се произнесе по исковата молба, съдът е приел, че ищцата излага по същество твърдения за нарушение на ЗЗЛД и е приложима разпоредбата на чл.39, ал.2 ЗЗЛД, съгласно която субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди, вследствие неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При наличие на специален ред за разглеждане на тези искове по АПК компетентни са административните съдилища. С определение №27869 от 20.12.2024г. по адм. дело №12537/2024г., Административен съд София - град е изпратил делото по подсъдност на АС - Пловдив на основание чл.135, ал.2 АПК. С определение №616 от 20.01.2025г. по адм. дело №2897/2024г. Административен съд - Пловдив е повдигнал спор за подсъдност, тъй като е приел, че развилото се производство пред КЗЛД, приключило с Решение № ППН - 01 - 325/21 от 13.05.2022г. не обвързва съдилищата по отношение правната квалификация на предявения иск, ответницата не притежава качеството на администратор или обработващ лични данни и редът по чл.39 ЗЗЛД е неприложим. Доколкото в исковата молба се твърди виновно поведение от страна на ответницата в качеството й на физическо лице, вследствие на което ищцата да е претърпяла вреди, които иска да бъдат овъзмездени от причинителя на увреждането, редът за защита е исков по чл.45 и сл. ЗЗД, както правилно е квалифициран в исковата молба. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция е Административен съд - Пловдив по следните съображения: Ищцата твърди в исковата си молба, че ответницата е разпространила личните й данни в нарушение на правилата и принципите на ОРЗД, което обстоятелство е установено с влязло в сила решение на КЗЛД, както и че основното и притеснение и травматичните последици от него върху психиката й произтича от възможността за злоупотреба с личните й данни като теглене на кредит от нейно име, притеснения от трети лица на домашния й адрес и др. Излага твърдения, че и след постановяване на решението на КЗЛД, ответницата продължава да разпространява личните й данни и съгласно чл.82, ал.1 ЗЗЛД при нарушаване правата му по тази глава субектът на данните разполага със средства за правна защита и може да търси отговорност за причинените му вреди. Разпоредбата на чл. 79 от Общия регламент за защита на данните предвижда, че без да се засягат, които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган, съгласно член 77 всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент. Производствата срещу даден администратор или обработващ лични данни се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която администраторът или обработващият лични данни има място на установяване. Съобразно чл.82, §6 съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение се образуват пред съдилища, компетентни съгласно правото на държавата членка, посочена в член 79, параграф 2. Националната правна уредба на защита на личните данни се съдържа в ЗЗЛД. Чл. 39 от Закона установява процесуалния ред, по който следва да се реализира отговорността на администраторите на лични данни като препраща към процесуалния ред, установен в АПК. Претърпените от субекта вреди се обезщетяват в рамките на това производство- чл.39, ал.2 от ЗЗЛД. В хипотезата на претендиране на вреди, произтичащи от действия на администратора на лични данни, незаконосъобразността на действието следва да се установи от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Изложеното води до извода, че ЗЗЛД установява специален ред, по който може да бъде реализирана отговорността на администраторите на лични данни за нарушения на Общия регламент или за неспазване на задълженията по него. Съобразно чл.38 от ЗЗЛД тази отговорност може да бъде ангажирана по административен ред- в рамките на специално производство пред Комисията за защита на личните данни, или по съдебен ред по реда на чл.39 от ЗЗЛД. Този специален ред изключва общия исков ред, установен в ГПК, по който се разглеждат и исковете за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Следва да се отбележи, че уредбата в ЗЗЛД не прави разграничение дали администратора е публичен орган или частноправен субект, а по силата на чл. 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 и влязлото в сила решение на КЗЛД е безспорно, че ответницата е разпространила личните данни на ищцата именно в качеството й на администратор на лични данни. В случая противоправното поведение на ответницата се изразява в обработване на личните данни на ищцата, чрез разпространението им по смисъла на чл.4, пар.2 и в нарушение на Общия регламент за защита на личните данни, който има пряко приложение. В предявената искова молба изрично е посочено, че се претендира обезщетение съгласно чл. 82, ал.1 ЗЗЛД. Тази разпоредба предвижда, че при нарушаване правата му по тази глава субекът на данните разполага със средствата за правна защита и може да търси отговорност за причинените му вреди по реда на глава седма, следователно по реда на чл.39 от ЗЗЛД. Компетентният съд по чл. 82, §6 от Регламента, определен от националното законодателство в чл.39 ЗЗЛД, е административният съд. Правната квалификация е дейност на съда, а не на сезиращата съда страна и се определя чрез подвеждане на твърденията и формулирания петитум под приложимите материалноправни и процесуални норми. Позоваването на чл.45 ЗЗД в исковата молба не променя характера на предявената претенция като такава за обезщетение от нарушаване на правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД при обработка на личните данни на ищцата. С оглед предвидения специален ред за обезщетяване на вредите от такива нарушения общия ред на чл.45 -49 ЗЗД е неприложим. Поради това разглеждането на спора за обезщетение е от компетентност на административния съд. В този смисъл е и практиката на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС - определение №11 от 07.04.2022г. по гр.д. №3/2022г., определение № 47 от 06.11.2020г. по адм. дело № 43/2020г., определение № 18 от 28.06.2022г. по гр. дело №14/2022г. и др.