Определение № 50446 от 22.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1760/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от В. М. В. против решение № 461/04.04.2022 г. по в.гр.д.№ 3051/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 264484/06.07.2021г. по гр.д.№10507/2020г. на СГС за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗК“Лев инс“АДза заплащане на разликата над 15 000 до 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 20.03.2020г. в [населено място] неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически преживявания, причинени виновно от застрахован при ЗК“Лев инс“АД по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията ЗК“Лев инс“АД не е депозирал писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 20.03.2020 г. и причинено виновно от водача на МПС, застрахован при ответника-застраховател. Съобразно събраните доказателства е приел за установен механизма на произшествието, противоправното поведение на водача на лекия автомобил, телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието. За определяне размерът на обезщетението въззивният съд е съобразил приетото заключение на СМЕ, че касаторът вследствие на произшествието е получил счупване на малкия пищял на лявата подбедрица. Съобразил е проведеното оперативно лечение, при което е извършена открита репозиция на фрактурата и е поставена метална остеосинтеза с плака, а така също и общата продължителност на възстановителния период - 4 месеца, в която се включва и проведеното раздвижване. САС е счел, че пострадалият е претърпял болки с голям интензитет непосредствено след инцидента за около 10-15дни, както и за 15-20 дни след като е започнал да стъпва на крака си, с умерен интензитет за около 2.5-3 месеца, след което интензитетът на болките е започнал да намалява. Същите са били с непостоянен характер и след това са провокирани от промяната във времето, при по продължително ходене и стоене прав. Заключил е, че с оглед неговата възраст е възможно да изпитва болки с непостоянен характер и умерен интензитет, до около 1.5-2г. след инцидента, като от свидетелските показания е приел за доказано, че получава изтръпване на крайника, което налага прием на обезболяващи и ползването на мазила. Въззивната инстанция е отчела, че пълно възстановяване на здравословното състояние на касатора не е настъпило, тъй като лявата глезенна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 15%. Налице е и остатъчен белег от операцията от 11см. Въз основа на заключенията и на двете експертизи САС е установил, че с оглед възрастта на пострадалия премахването на поставената остеосинтеза не е задължителна. С оглед естеството на получените увреди и липсата на пълно възстановяване на здравословното състояние на пострадалия съдът е намерил, че на лицето следва да се присъди обезщетение от 20000 лв. Така определения размер на обезщетение е бил съобразен с датата на настъпване на застрахователното събитие – 2020г. Апелативният съд е уважил възражението на застрахователя, че пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. От заключението на САТЕ е установил, че ищецът, който е участвал в движението като пешеходец, е предприел пресичане на платното за движение, препендикулярно на тротоара, преминавайки между спрелите автомобили от дясно на ляво за посоката на движение на мотоциклетиста. Пешеходецът е предприел пресичане на необозначено за това действие място, като се установява, че на 65метра от мястото на настъпване на инцидента е имало пешеходна пътека и поставена светофарна уредба. Основен е приносът на застрахования водач, който е имал неограничена видимост към пострадалия и при избраната скорост на движение е имал възможността да предотврати удара, като предприеме действия по спиране на превозното средство. Съобразил е обсоятелството, че от момента, в който водачът е възприел пешеходеца като опасност за движението се е намирал на разстояние 30м., а опасната му зона за спиране е била около 20м. Изложеното е обосновало извод за намаляване размера на обезщетението с 25%, какъвто според САС е бил приносът на пострадалия в настъпване на увреждането. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупост?; 2/относно критериите за определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД, вкл. попада ли сред тях икономическата конюнктура. Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по първи въпрос твърди противоречие на въззивното решение с дадените разрешения в практиката на ВКС - в Решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, I г.о., Решение № 589/29.06.2010 г. по гр.д. № 1359/2009 г. на ВКС, I г.о. и др.,а по втори въпрос – в ППВС № 4/68г., Решение № 749/05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 611/2011г. на ВКС, II т.о. и мн.др. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация по двата въпроса. По първия поставен въпрос САС се е произнесъл в съответствие с цитираната практика на ВКС – въззивният съд като инстанция по съществото на спора е задължен на осн. чл.235 и чл.236 ГПК да обсъди всички наведени с въззивната жалба и с отговора й от страните доводи и възражения и свързаните с тях доказателства, като е преженил всички получени от касатора увреждания, тяхната интензивност и продължителност, вкл. перспективите за оздравяване. Съобразил е изрично социално-икономическата обстановка в страната към момента на деликта и в тази връзка лимитите на застрахователно покритие. По втория правен въпрос също не се е отклонил от формираната практика на ВКС, че за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил травматично увреждане, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, интензивността на страданията, вида на вредите, както и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. Несъгласието на касатора с фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд