Определение № 19 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 60/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 20748/15.ХІ.2019 г.) на Мюсюлманско изповедание – София /Булстат[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Шумен против онази част от решение № 2167 на Софийския апелативен съд, ТК, ХV-и с-в, от 9.ХІ.2019 г., постановено по т. дело № 1193/2019 г., с която – на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – това юридическо лице (по смисъла на чл. 14 от Закона за вероизповеданията) е било осъдено да заплати на ищцовото „Гамбино“ ООД /ЕИК[ЕИК]/-гр. Пловдив сума в размер на 74 341.02 лв. (седемдесет и четири хиляди, триста четиридесет и един лева и две стотинки), представляваща вземане, дължимо по споразумение от 31.V.2011 г., сключено между третите за спора лица „Мюсюлманско джамийско настоятелство“-гр. Пловдив и „Габи и ко“ ЕООД и същия ден цедирано на ищеца с договор за продажба на вземане, подписан между „Габи и ко“ ЕООД и „Гамбино“ ООД, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на завеждане на делото (30 юни 2016 г.) и до окончателното й изплащане. Оплакванията на религиозната общност настоящ касатор са както за недопустимост /вкл. и на І-воинст. решение/, така и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част: предвид необосноваността му и заради постановяване в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на пловдивското „Гамбино“ ООД с правно основание по чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен в предявения по делото негов размер от 74 341.02 лв. и ведно с присъждането в полза на религиозната общност на всички направени от нея по воденото на делото разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата конфесията неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за недопустимост на атакуваното въззивно решение /вкл. и на това на първостепенния съд/, още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от това решение САС се е произнесъл по следните четири правни въпроса: 1./ „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 40 ЗЗД при органното представителство?“; 2./ „В случай, че разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не намира приложение при органното представителство на търговските дружества, отнася ли се това и за органното представителство на другите видове юридически лица и конкретно за юридическите лица по Закона за вероизповеданията?“; 3./ „Приложим ли е чл. 40 ЗЗД за случаите, когато органен представител е упълномощил трето лице?“; 4./ „От текста на двете тълкувателни решения – ТР № 3/2013 г. и ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, може ли да се направи еднозначен и отнасящ се за всички хипотези извод за случаите на неприложимост на чл. 40 ЗЗД?“ По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Гамбино“ ООД-гр. Пловдив писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), реално изплатена като адвокатски хонорар съгласно приложеното към отговора пълномощно. Инвокиран е довод, че в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата „липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните основания съобразно критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК“. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Мюсюлманско изповедание - София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: І. По твърдението на касатора за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационен контрол): В своя отговор по исковата молба на цесионера „Гамбино“ ООД-гр. Пловдив религиозната общност настоящ касатор е поддържала становище за недопустимост на предявените срещу нея два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с едно и също правно основание /по чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД/ на този търговец за присъждането на суми в размер на 74 341.02 лв. и на 12 462.50 лв.: понеже липсвала процесуална легитимация на всяка от страните по делото, а правният си интерес от предявяването на тези претенции ищецът основавал „върху сключени договори между трети, неучастващи в процеса лица, а именно „Габи и ко“ ЕООД-Пловдив (цедент – бел. на ВКС ) и Мюсюлманското джамийско настоятелство-Пловдив“. По реда на чл.146, ал. 1, т. 2 ГПК както от първостепенния съд, така и от въззивната инстанция, е била дадена една и съща правна квалификация на правата, претендирани от пловдивското „Гамбино“ ООД: основанието на иска е договорът за цесия, а за да бъде преценено дали същият поражда права за ищеца, следва да се установи дали с него е било прехвърлено действително съществуващо вземане. Достатъчно в случая е, че низовите съдилища са се произнесли по съществото на точно тази претенция, а редовното учредяване на процеса е стабилизирано с разпореденото от първостепенния съд на 13.Х.2017 г. заличаване от списъка на лицата за призоваване на неперсонифицираното /неправосубектно/ „Мюсюлманско джамийско настоятелство“-гр. Пловдив, първоначално фигуриращо като втори ответник в исковата молба на цесионера „Гамбино“ ООД. При тези данни по делото не се констатира вероятност постановеното от САС въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт в атакуваната негова осъдителна част. ІІ. По релевираните от касатора Мюсюлманско изповедание - София допълнителни предпоставки по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол: Решаващият правен извод в атакуваната осъдителна част на въззивното решение за неоснователност на възражението на религиозната общност настоящ касатор за нищожност на процесното споразумение от 31.V.2011 г. - като правна сделка, сключена във вреда на представлявания, е бил базиран върху констатацията на САС, че в процесния случай не е налице обективния елемент от двукомпонентния фактически състав на чл. 40 ЗЗД: причиняването на вреда на имуществото на ответното по претенцията Мюсюлманско изповедание. Доколкото предмет на въпросното споразумение е било признаването на задължение, което е съществувало, макар и вече да се е трансформирало в естествено такова - предвид отказа от изтекла погасителна давност, заключението на въззивната инстанция е било за липса на увреждане на представлявания, изразено в намаляване на имуществото на ответната по иска религиозна общност вследствие поведението на представителя, щом като не се създава ново задължение в нейна тежест. Поради това извън произнасянето на въззивния съд е дали е имало споразумяване между представителя /“Мюсюлманско джамийско настоятелство“-гр. Пловдив/ и третото лице, а именно цедента „Габи и ко“ ЕООД, целящо увреждане на Мюсюлманското изповедание. Това в случая е последица от зачитане, съобразно съдопроизводственото правило на чл. 297 ГПК, на влязлото в сила решение № 80/25.VІІ.2017 г. на Върховния касационен съд, ГК, ІV-то отд., постановено по гр. д. № 1141/2016 г., с което – по реда на чл. 290 ГПК – на релевантния правен въпрос дали разрешението на колективния орган на управление на юридическо лице за извършване на определени правни сделки има правно значение в отношенията с трети лица, е бил даден отговор, буквално възпроизведен и следователно – съобразен, в мотивите на решението на САС, което е предмет на настоящата касационна жалба. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 4-те правни въпроса, формулирани от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, няма естеството на такъв, който да е обусловил изхода по конкретното дело. Напротив, последните два правни въпроса са с изцяло хипотетичен характер, докато произнасянето по първите два /с пор. №№ 1 и 2/ е било предмет на другия спор, разрешен с горепосоченото влязло в сила решение на ВКС, който, съгласно изричния запрет на чл. 299 ГПК, не може да бъде пререшаван. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касатора допълнителна предпоставка за това /по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст/. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от търговеца ответник по касация искане за това, Мюсюлманското изповедание в София ще следва да бъде осъдено - на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на пловдивското „Гамбино“ ООД сума в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Варна, съгласно приложеното към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение