Определение № 50159 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3564/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 266737/01.07.2022 г. на Й. О. Н., Н. О. Н., Н. Н. Р., М. И. Н. и М. И. Р. за изменение на решение № 85 от 20.06.2022 г. в частта за разноските. Поддържат, че съдът не се е произнесъл по изрично направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като не е съобразено и това, че защитата на ответниците се е изчерпала с идентични по съдържание отговори на касационната жалба. Ответниците И. М. Л., А. К. В., Д. И. Д., К. А. В. и Н. Х. П. оспорват молбата.Считат, че делото е с висока фактическа и правна сложност, извършвани са множество процесуални действия; в отговора на касационната жалба подробно са разгледани поставените от касаторите 15 бр. въпроси, посочена е актуална практика на ВКС – съдебно решение, постановено по-малко от месец преди откритото съдебно заседание и засягащо идентичен правен въпрос. Сочи се, че разноски са присъдени само на петима ответници, а всички ответници са единадесет. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. С решение № 85 от 20.06.2022 г. Й. О. Н., Н. О. Н., Н. Н. Р., М. И. Н. и М. И. Р. са осъдени да заплатят на ответниците И. М. Л., А. К. В., Д. И. Д., К. А. В. и Н. Х. П. общо 6000 лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е формирано както следва: по 800 лв. за всеки от ответниците при подаване на отговор на касационната жалба и по 400 лв. при подаване на писмено становище преди провеждане на откритото съдебно заседание, т.е. по 1200 лв. за всеки ответник. В откритото съдебно заседание адвокат Н., процесуален представител на касаторите, е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, по което съставът на ВКС не се е произнесъл. Затова произнасянето следва да бъде извършено в производството по чл.248 ГПК. Производството по делото е образувано по субективно съединени отрицателни установителни искове - че ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор ............с площ от 2586 кв. м. по КККР на [населено място], в. з. К., местност „К.“, [община], обл.В.. Данъчната оценка на спорната площ е 135 лв. и тя определя цената на иска, съответно – минималния размер на адвокатските възнаграждения по този иск. Тъй като по делото са предявени субективно съединени искове, първоинстанционният съд е определил всеки от ищците да внесе държавна такса в размер на 1 % върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв., т.е. за 5 ищци е внесена държавна такса от 250 лв. При въззивното обжалване е определена държавна такса от по 25 лв. за всичките 11 жалбоподатели – ответници или общо 275 лв. По този начин е определена държавната такса и при допускане на касационното обжалване. По същия начин следва да се определят и минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължими на всеки един от ответниците по касация. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за всеки от ответниците по предявения установителен иск е 300 лв., а съгласно чл. 9, ал.3 от същата наредба за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 500 лв. Следователно минимумът на адвокатското възнаграждение за всеки ответник само за отговор на касационната жалба е 500 лв. или общо 2500 лв. В настоящия случай обаче касационното производство протича в две фази – по чл.288 ГПК и по чл.290 ГПК. За втората фаза процесуалният представител на ответниците е приложил подробна писмена защита, като е цитирал и относима актуална практика на ВКС по въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване. За това процесуално представителство, макар и без явяване в открито съдебно заседание, също се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. Като се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и изготвянето на подробен и обоснован отговор на касационната жалба и мотивирано становище по съществото на правния спор, адвокатското възнаграждение, дължимо на ответниците по касационната жалба, следва да бъде определено на 5000 лв. Разликата до сумата от 6000 лв. е прекомерна. Това налага изменение на решението по делото в частта за разноските. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,