Определение № 1641 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2073/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото ЗАД „ ОЗК Застраховане” АД срещу решение № 978/10.07.2024г., постановено по в.гр.д. №907/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което след частична отмяна на решение №132/08.01.2024г., постановено по гр.д. №6278/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, е уважен предявеният от А.-М. Н. Х., действаща чрез своята майка и законен представител М. А. А.- Х. против застрахователното дружество иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от още 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на ПТП, настъпило на 24.10.2022г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], по вина на Д. Д. Р.- С., като водач на лек автомобил „БМВ ИХ ХДрайв 40“, рег. [рег.номер на МПС], застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № [банкова сметка], ведно със законната лихва върху присъдената сума от 18.11.2022г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 1 000 лева до присъдените 3 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до окончателното плащане. В частта, с която е уважен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 1 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът атакува въззивното решението като неправилно- постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Намира, че няма доказателства за конкретните телесни наранявания и психологически травми на ищцата, периода на възстановяване, интензитета на търпените болки и страдания, наличието или липсата на трайни последици за здравето й, както и наличието на пряка причинно- следствена връзка между вредите и механизма на ПТП. Твърди, че първоинстанционният и въззивният съд са нарушили задължението си за разкриване на обективната истина, като са презумирали част от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, което е довело до погрешно формиране на правните им убеждения в нарушение на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Поддържа, че съдът е следвало да назначи СПЕ и КСМАТЕ, които да установят вида на уврежданията, периода на възстановяване, интензитета на търпените болки и страдания, наличието или липсата на трайни белези, налице ли е възстановяване и съпричиняване. Намира, че въззивният съд в нарушение на чл.52 ЗЗД е определил завишен размер на присъденото в полза на ищцата застрахователно обезщетение - общо 7 000 лева, като е достигнал и до неправилен и необоснован извод за липса на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Намира за установено, че ищцата в нарушение на разпоредбата на чл.137б и чл.138в ЗДвП се е возила в автомобила, в съответна система за обезопасяване - детско столче, но без същото да е закрепено правилно и детето да е закопчано с коланите, което е допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания. Моли да бъде отменено въззивното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за сумата над 1 000 лева, като искът бъде отхвърлен за разликата над 1 000 лева до 7 000 лева. Претендира присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в цялост, включително и тези за юрисконсултско възнаграждение. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Според общите правила за разпределение на доказателствената тежест кои от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване и с какви доказателствени средства?; 2/ При наличие на твърдение за настъпили телесни наранявания, психическа травма в резултат на ПТП, както и възражение за съпричиняване, допустимо ли е съдът да изведе изводи без назначаване на съответни експертизи?; 3/ Допустимо ли е да се определи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на получени телесни наранявания и психическа травма в резултат на ПТП без съда да назначи вещо/и лице/а за изясняване на някои възникнали по делото въпроси?; 4/ Следва ли съдът, при приложението на чл.52 33Д и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията съдържащи се в т.II на ППВС №4/1968г. /грешно посочена като 1986г./ и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; 5/ Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите?“. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- по първите три процесуалноправни въпроса- с решение №154/26.11.2020г. по гр.д. №581/2020г. на III г.о. на ВКС, решение №17/11.03.2019г. по гр.д. №659/2018г. на I г.о. на ВКС; а по двата материалноправни въпроса- с ППВС №4/1968г. и цитираните решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото - А.-М. Н. Х., действаща чрез своята майка и законен представител М. А. А.-Х., чрез адв.М.М. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Счита, че въззивният съд цялостно, точно и ясно е изследвал всички обстоятелства, твърдения и възражения на страните, както и събрания по делото доказателствен материал, след което в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и тълкувателната и трайната съдебна практика на ВКС, е постановил и мотивирал своето решение. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция при условията на чл.38 Закона за адвокатурата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустими. Производството е образувано по искова молба от А.-М. Н. Х., действаща чрез своята майка и законен представител - М. А. А.-Х. против ЗАД „ОЗК- Застраховане” за сумата в размер на 7 000 лева- главница, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди- болки и страдания от неправомерно поведение на застрахован при ответника по „ГО“ с полица № [банкова сметка], в следствие на предизвикано от него ПТП на 24.10.2022г., ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до изплащане на вземането. За да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната част и да го отмени в отхвърлителната част, като уважи иска за сумата от още 4 000 лева, въззивният съд приема за безспорно противоправното и виновно поведение на водача на МПС, предизвикал описаното ПТП поради неспазена дистанция, за което нарушение са издадени АУАН № GA831956/ 24.10.2022г. и НП № 22-1030-008664 от 07.12.2022г., както и причинната връзка между деянието и вредата. Решаващият състав приема, че въпреки липсата на телесни увреждания, настъпилите неблагоприятни психични изживявания на малолетното дете А.-М., изразяващи се в уплаха, последващ страх и стрес, се явяват пряка и непосредствена последица от удара с автомобила, управляван от виновния водач. Въззивната инстанция намира, че спорът между страните е концентриран върху размера на дължимото обезщетение и дали е налице съпричиняване, предвид възражението на ответника, че не е бил правилно поставен предпазен колан или правилно закрепено детското столче, с което родителят е допуснал ненадлежно обезопасяване на детето и е допринесъл за настъпване на резултата. След анализ на доказателствата, съдът намира релевираното възражение за съпричиняване за неоснователно. След съвкупната преценка на показанията на разпитаната пред първата инстанция свидетелката Д. Д. Р. - С. /виновния водач за ПТП/, която заявява, че непосредствено след произшествието е видяла, че детето е било на задната седалка, диагонално на шофьора, в столчето си, което било наклонено, както и на безспорните обстоятелства, че при прегледа на А.-М. в Спешно отделение не са констатирани някакви видими телесни наранявания, а в същото време лекият автомобил, в който се е возило пострадалото дете, е претърпял сериозни щети, решаващият състав стига до извод, че не са доказани действия или бездействия от страна на родителя на малолетната А.- М., които биха могли да бъдат квалифицирани като нарушение на реда и условията за обезопасяване на детето при пътуване на задна седалка, респективно, че не е налице поведение, с което пострадалото лице да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. За да уважи искът в пълния му предявен размер от 7 000 лева, въззивният състав приема, че малолетната А.- М. /4 год./ е претърпяла болки и страдания, изразяващи се в повишени нива на тревожност, понижаване на емоционалната стабилност и продължаващи във времето страхови и негативни преживявания, свързани в травмиращото събитие, като съобразява техния интензитет и продължителност и крехката възраст на детето. Съдът акцентира, че непосредствено след инцидента при ищцата се е появил панически страх, сърцебиене, учестено дишане, когато наблюдава колите, поради което и доколкото преживяното ПТП представлява травмиращо събитие за А.- М., се е наложила психотерапевтична работа с психолог. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен. Първият поставен въпрос е общ и теоретичен, относим е към всеки спор по иск за деликтна отговорност, като не кореспондира с конкретните мотиви на въззивния съд, поради което не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Вторият и третият въпрос са поставени с оглед оплакванията на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения- недопускане на експертни заключения за установяване на релевантни за спора факти. В Тълкувателно решение №1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, вкл. експертиза. На по-силно основание, щом делото е останало неизяснено от фактическа страна и има оплакване за това, въззивният съд следва да допусне изслушването на експертиза, своевременно поискана от страната. Въззивният съд е оставил без уважение исканията за назначаване на експертизи, като е счел, че при безспорен механизъм на ПТП, за спорните обстоятелства относно наличието на съпричиняване и претърпените от ищцата вреди има достатъчно доказателства- писмени и гласни, като не са необходими специални знания за тяхната преценка и за установяване на твърдените факти. Решаващият състав е съобразил, че не се претендира обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания и травми, като нито се твърди, ни се доказва малолетното дете да е търпяло такива- напротив установено е, че такива не са били претърпени. Съдът е обсъждал доказателства за негативни психически и емоционални изживявания на ищцата и получена психологическа помощ за преодоляване на страха и стреса от преживяното ПТП. По делото не е твърдяно и не е установявано наличие на конкретно медицинско състояние или диагноза, а на негативни емоционални и психически изживявания- уплах и стрес при инцидента, последващ страх при пътуване с пътни превозни средства. С оглед изложеното, не може да се приеме, че въззивният състав се е произнесъл извън своята компетентност, респективно, че се е отклонил от съдебната практика, като несъгласието на касатора с изводите на съда не могат да бъдат основание за допускане до касационно обжалване. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният четвърти въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от излагане на мотиви относно конкретните обстоятелства, обусловили преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е решен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид претърпените от ищцата негативни психически и емоционални болки и страдания, интензитета и продължителността им, като е съобразил и възрастта й /дете на 4 години/. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т.е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство. Поставеният пети въпрос, касаещ предпоставките и критериите за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, също не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не е съобразен с мотивите на въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Решаващият състав е намерил за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, като след анализ на доказателствата е приел, че не се установява неизпълнение на задълженията на нейната майка /водач на участвалия в ПТП автомобил/ да обезопаси малолетното дете чрез използване на предвидената в ЗДвП обезопасителна система. В този смисъл неоснователността на възражението за принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е обосновано с недоказване на твърдяното поведение на пострадалия, а не с преценка дали и доколко поведението е допринесло за вредите. Правилността на изводите на съда не подлежи на проверка в тази фаза на касационното производство. Независимо от изложеното, следва да се има предвид, че ищцата не е претърпяла телесни травматични увреждания, за да се преценява дали същите биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако е доказано твърдението на ответника за неправилно използвана обезопасителна система. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 –т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Доводите, изложени от касатора, са за допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост, които представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не могат да обосноват приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като изискват анализ на доказателствата по делото и преценка на извършените от съда процесуални действия, както и на доводите и възраженията на страните. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение