Определение № 936 от 01.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Н. против решение № 338/20.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 23/2023 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. С обжалваното решение, съдът е потвърдил решение на районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.55 ЗЗД. Съдът е приел, че заключенията на единичната и тройната съдебно – почеркови експертизи са подробно мотивирани относно установените множество съответствия при изследваните общи и частни признаци, като вещите лица са категорични, че откритите съвпадения между оспорения подпис и изследваните образци са достатъчни, с оглед и констатираните от тях елементи, които са много характерни за почерка на починалия, за категоричен извод, че подписът за „Упълномощител“ в процесното пълномощно е изпълнен от него. Съдът е приел за установено по делото, че паричната сума е получена от ответницата – същата е теглила, респ. нареждала по своя сметка парични средства от банковите сметки на починалия въз основа на процесното пълномощно. Наведеното от ответницата основание за получаване сумите е въз основа на упълномощителната сделка по пълномощното с нот. заверка на подписа на упълномощителя от 02.06.2021г. Следователно, получаването на сумите от ответницата не е без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а е извършено при наличие на правоотношение с наследодателя, а именно: валидно сключена упълномощителна сделка. Съдът е посочил, че приетото в първоинстанционното производство заключение на тройната съдебно-почеркова експертиза е пълно, ясно и обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност. Съдът няма задължение при всяко оспорване на заключение да уважи искането на оспорилата го страна за назначаване на друго или на повече вещи лица, а само при наличие на предпоставките на чл. 201 ГПК, които в случая не са налице, поради което е прието, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от въззивника процесуални нарушения. Въведените от касатора правни въпроси не са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, предвид соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е обсъдил всички възражения на въззивника по делото, както и е обосновал своите изводи относно неоснователността на исковете въз основа на събраните и сочени от страните доказателства. Действително, съдът се е обосновал със заключенията на вещите лица по делото, но не е отрекъл задължението си да ги цени в съвкупност с останалите по делото доказателства. При липсата на други доказателства относно автентичността на подписа, съдът не е разполагал с друга процесуална възможност и задължение да обсъжда други доказателства, като твърдението, че съдът е допуснал противоречие с практиката на ВКС относно това свое задължение е необосновано. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС