Определение № 281 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2409/2016 г.

ВКСIV гражданско отделение17.06.2016 г.докладчик Ерик Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 5061/06.04.2016 г. на Л. Р. Г., чрез адвокат Р. Б. от АК-Б. срещу определение № 949 от 22.03.2016 г. по гр.д. № 1059/2016 г. на Апелативен съд София. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл.278 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5061/06.04.2016г. на Л. Р. Г., чрез адвокат Р. Б. от АК – Б. срещу определение № 949/22.03.2016 г. по гр.д. № 1059/2016 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава определение № 5920/17.12.2015 г. по гр.д. № 716/2016 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е върната касационната жалба вх. № 4388/14.12.2015 г. срещу решение № 4963/02.11.2015 г. по гр.д. № 716/2016 г. на Окръжен съд Благоевград. В частната касационна жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно поради нарушаване на правилата за връчване на съобщението, че е изготвено решение по делото, с оглед на което се иска отмяната на обжалвания акт и връщане на делото за администриране на касационната жалба. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване по „основни” за делото въпроси, във връзка с констатацията, че в разписката, удостоверяваща връчване на съобщение за решението по делото, не е ясно кой е получил това съобщение. Въз основа на това обстоятелство се обосновава произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК (ДВ, бр.50/2015 г., в сила от 07.07.2015 г.) когато преграждащите определения са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. Произнасянето на ВКС по частна жалба срещу определенията на апелативните съдилища за връщане на касационната жалба е двуинстанционно - постановения съдебен акт от касационната инстанция не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, тъй като с него се изчерпва реда за обжалване. Режимът на обжалване на определението на окръжния съд като въззивна инстанция е аналогичен, поради което обжалваното определение на апелативния съд, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

3