Определение № 281 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2409/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение17.06.2016 г.докладчик Ерик Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 5061/06.04.2016 г. на Л. Р. Г., чрез адвокат Р. Б. от АК-Б. срещу определение № 949 от 22.03.2016 г. по гр.д. № 1059/2016 г. на Апелативен съд София. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл.278 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5061/06.04.2016г. на Л. Р. Г., чрез адвокат Р. Б. от АК – Б. срещу определение № 949/22.03.2016 г. по гр.д. № 1059/2016 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава определение № 5920/17.12.2015 г. по гр.д. № 716/2016 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е върната касационната жалба вх. № 4388/14.12.2015 г. срещу решение № 4963/02.11.2015 г. по гр.д. № 716/2016 г. на Окръжен съд Благоевград. В частната касационна жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно поради нарушаване на правилата за връчване на съобщението, че е изготвено решение по делото, с оглед на което се иска отмяната на обжалвания акт и връщане на делото за администриране на касационната жалба. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване по „основни” за делото въпроси, във връзка с констатацията, че в разписката, удостоверяваща връчване на съобщение за решението по делото, не е ясно кой е получил това съобщение. Въз основа на това обстоятелство се обосновава произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК (ДВ, бр.50/2015 г., в сила от 07.07.2015 г.) когато преграждащите определения са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. Произнасянето на ВКС по частна жалба срещу определенията на апелативните съдилища за връщане на касационната жалба е двуинстанционно - постановения съдебен акт от касационната инстанция не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, тъй като с него се изчерпва реда за обжалване. Режимът на обжалване на определението на окръжния съд като въззивна инстанция е аналогичен, поради което обжалваното определение на апелативния съд, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение