Определение № 3722 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2500/2023 г.
ВКСI гражданско отделение23.11.2023 г.докладчик Светлана Калинова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 263472/12.12.2022г. по в. гр. д. № 8325/2020 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав. ВРЪЩА молба с вх.№14478/14.11.2023г. обратно на подателя К. И. В.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 265512/14.02.2023г., подадена от К. И. В. от [населено място], приподписана от адв.А. Т. от САК, срещу решение № 263472/12.12.2022г. по в.гр.д. № 8325/2020г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от К. И. В. срещу В. И. П. и К. И. Г. претенции с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят създадените пречки за упражняване от ищеца на право на собственост върху апартамент №8, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като за своя сметка предприемат действия по поставяне на хидроизолация на апартамент №11, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ремонт на водопроводната и канализационна система в същия, с което да преустановят течове в апартамент №8, както и претенциите с правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща разходи за ремонт на стени и тавани на апартамент №8, настъпили като резултат от допуснати от ответниците течове на вода от апартамент №11. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, като въззивният съд не е съобразил свидетелските показания по делото и представените допълнително нововъзникнали доказателства и заключението на изслушаната пред въззивния съд допълнителна СТЕ. Посочва се, че според казаното от вещото лице при разпита му в проведеното на 25.11.2022г., ако едно мокро помещение е залепено с плочки, освен сифона, единственото място, откъдето може да проникне вода са фугите, ако не са добре фугирани, но не става категорично ясно дали фугите, намиращи се в процесния апартамент, са добре фугирани. Касаторът твърди, че липсва информация досежно момента на подмяна на хоризонталните тръби в ап.11, извършван основен ремонт в банята и информация за последното фугиране (дефугиране) на плочките по пода и по страните. Твърди, че според казаното от вещото лице, когато при огледа собственикът на апартамент 11 пуснал водата на тоалетната, връзките се нарушили и водата рукнала безпрепятствено по пода и стените на банята и едва след това ответникът ги нагласил като спрял целия водопровод. Счита, че от тук става ясно, че има нередности в казанчето на апартамент 11, поради факта, че подаваната вода за тоалетната е без спирателен кран и поплавък, който да спира подаването на водата. Посочва, че липсва обследване и на мръсната вода и нейното състояние във връзка с ограниченото през време на въззивното производство ползване на вода, като тези факти не били взети предвид при постановяване на въззивното решение, като считат, че въззивният съд не е ценил правилно доказателствата. Позовава се на решение №130 от 20.12.2018г. по гр.д.№4650/2017г. на ІІ г.о. на ВКС, според което собственикът на един имот може да иска премахване на създадено в съседния имот състояние с оглед защита на правото на собственост при всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според предназначението й или пък създават опасност от такива. Позовавайки се на т. 1 на ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, касаторът посочва, че върху апартамента й има сериозно вредно отражение, а позовавайки се на т. 3 от същото тълкувателно решение, посочва, че по делото е доказано, че именно неоснователното въздействие на ответника върху имота създава пречки за използването на имота на ищеца, тъй като вредите, изразяващи се в течове и мухъл са категорични, а това са сериозни пречки за ползването на жилището. Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС в тълкувателни решения и практиката по чл. 290 ГПК (основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) без за формулира конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос: решение №130 от 20.12.2018г. по гр.д.№4650/2017г. на ІІ г.о. на ВКС; ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС; решение №70 от 17.06.2021г. по гр.д.№3460/2020г. на І г.о. на ВКС и решение №17 от 15.03.2022г. по гр.д.№3889/2021г. на І г.о. на ВКС. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по следните процесуално-правни въпроси: 1.След като в хода на съдебното производство вредите са доказани, както и, че неоснователните действия пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в цялост, следва ли искът за бъде отхвърлен само и единствено на база съждението, че не е доказан некачествен ремонт в апартамента на ответника? 2.След като по делото е безспорно установено, че в апартамента на ищеца има настъпили вреди и източникът им не е в последния, следва ли това да се отрази на основателността на иска във връзка с факта, че единствено възможен източник на направата на такъв вид увреда е апартаментът на ответника? Счита, че отговорът на така поставените въпроси би имал значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), тъй като това би довело до изясняване на съдебната практика в аналогични казуси. Поддържа, че обжалваното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като мотивите в решението свидетелстват за отсъствието на анализ на събраните по делото доказателства, липсват фактически констатации и е налице изрично игнориране на събраните по делото допустими доказателствени средства, налице е избирателно интерпретиране на писмени доказателства и поради това не става ясно въз основа на какво съдът е формирал изводи относно релевантните факти. Посочва, че не става ясно защо показанията на свидетелите не са кредитирани и не са взети предвид, че не става ясно от изслушаната експертиза дали фугите в апартамента на ответника са добре фугирани, че липсва информация досежно момента на подмяна на хоризонталните тръби в ап.11, извършван основен ремонт в банята и информация за последното фугиране, че липсва обследване и информация на качеството на отвеждане на мръсната вода и нейното състояние. Поддържа, че не е подложен на анализ и представеният на 24.11.2022г. протокол от 01.10.2022г., подписан от живущите в ЕС, като въззивният съд не допуснал и не възприел нито едно от доказателствените й искания и представени доказателства, като в мотивите на решението не е посочил и не е обосновал защо счита, че направените искания по доказателствата са недопустими или неотносими към правния спор. С последваща молба вх. №14478 от 14.11.2023г. посочва, че след подаване на касационната жалба са настъпили нововъзникнали факти и обстоятелства, които са свързани с делото, а именно получил се нов теч в нейното жилище, за което представя протоколи, изготвени от нея и подписани от живущи в същия жилищен блок лица. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба В. И. П., чрез процесуалния си представител адв.К. К., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: К. И. В. е предявила срещу В. И. П. и К. И. Г. по реда на чл. 109 ЗС иск за осъждане на ответниците да преустановят създадените пречки за упражняване на право й на собственост върху апартамент №8, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като за своя сметка предприемат действия по поставяне на хидроизолация на собствения им апартамент №11, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ремонт на водопроводната и канализационна система в същия, с което да преустановят течовете в апартамент №8, както и иск за солидарното осъждане на ответниците по реда на чл. 45 ЗЗД да й заплатят сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разходи за ремонт на стени и тавани на апартамент №8, настъпили в резултат от допуснати от ответниците течове на вода от апартамент №11. Поддържа, че течовете се дължат на извършен преди години некачествен ремонт в жилището на ответниците и липсата на каквото и да било желание от тяхна страна да хидроизолират и отремонтират допуснатите нарушения в нормалното функциониране на системата на ВиК за притежавания от тях апартамент. От фактическа страна между страните не съществува спор, че К. И. В. е собственик на апартамент №8, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] а ответниците В. И. П. и К. И. Г. са собственици на апартамент №11, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и че именно течове са довели до нанасянето на описаните в исковата молба щети върху апартамента на К. И. В., но причина за тези вреди е теч, чийто източник не е в имота на К. И. В.. Спорен между страните е въпросът каква е причината за тези течове и дали се дължат на неоснователни действия, респ. бездействия на ответниците. По отношение на фактическата обстановка въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които е споделил и към които по реда на чл. 272 ГПК е препратил. Приел е, че по делото не е доказано течът през 2019г. и този през 2018г. да са предизвикани от некачествен ремонт в имота на ответниците, на начина на отвеждане на отпадните води от същия или неотстранена авария в инсталацията му, нито са установени данни за авария в тръби в ап.11, разположени в общата стена на кухненското и холно помещение. Посочил е, че в хода на въззивното производство е приета и допълнителна и повторна съдебно-техническа експертиза, като е приел, че същата следва да бъде кредитирана като компетентно и обективно изготвена. Съобразил е, че от заключението на тази експертиза се установява, че тръбите за чиста и мръсна вода, захранващи ап.11, собственост на ответниците, са разположени в инсталационната шахта, преминаваща през всички етажи, но ограниченият размер на ревизионния отвор не позволява цялостен оглед на тръбите по цялата им дължина; че във видимата част над пода водопроводните тръби са в добро състояние без течове, защото и подът е сух; че при огледа на ап.11 не са констатирани течове по водопроводната и канализационна инсталация; че основната шахта е суха; че наличието на празна инсталация за топла и циркулационна вода, която с течение на времето се е дехерметизирала, както и наличието на бойлери, позволява при дефектен спирателен кран навлизането на вода в двете инсталации, което може да причини течове и поражения на всеки един от етажите; че вертикалните водопроводни щрангове, минаващи през ап.8 не са подменяни, а в ап.11 е сменен само водопроводния клон за студената вода с нов с полипропиленова тръба D 25, а останалите две тръби за топла и циркулационна вода от поцинковани тръби с диаметър 1“ не са сменени. Посочено е, че останалите събрани във въззивното производство писмени доказателства с нищо не допринасят за изясняване на спорния предмет, а именно кой е източникът на повредите в ап.8 и връзката на този източник със собствеността или поведението на В. И. П. и К. И. Г.. Споделени са изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано по категоричен и непораждащ съмнение начин, че появата на влага в имота на К. И. В. се дължи на поведение на ответниците, както и изводите за неоснователност на предявените искове. Изложени са съображения, че липсват преки доказателства, че причината за възникналите течове и наличието на влага в ап.8 са свързани по някакъв начин с ап.11 или с действията/бездействията на неговите собственици или обитатели, като в тази насока са приетите в първоинстанционното производство експертизи, както и съдебно-техническата експертиза, приета от въззивния съд. Взето е предвид, че в представените документи и кореспонденция по застрахователно правоотношение между К. И. В. и ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ АД по застрахователна полица „Застраховка за дома“ №221918105917/11.06.2018г. не установяват връзка между вредите от течове по ап.8, които са безспорни, с поведение на собствениците или обитателите на ап.11. Съобразено е, че нито един от доведените от К. И. В. свидетели, които са разпитани пред районния съд, не е пряк очевидец на причините за течовете и влагата, както и че тези свидетели преразказват и то несвързано това, което са разбрали от съседи или живущи в жилищния блок, като е прието, че напълно обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на тези свидетели, а дори да ги беше кредитирал, същите са изначално негодни да докажат исковите претенции при условията на пълно и главно доказване. Прието е, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които напълно оборват твърденията, че собствениците на ап.11 носят отговорност или че са причина за течовете и влагата в ап.8. При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване. В съответствие с трайно установената практика на ВКС показанията на разпитаните свидетели са съобразени от въззивния съд, обсъдени са и е посочено, че същите не доказват основателността на исковите претенции. Изложени са и съображения, относими към кредитирането на тези показания, както и към обстоятелствата, при които свидетелите са възприели съответните факти и относимостта на тези факти към правния спор. Обсъдено е и заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза. Действително въззивният съд не е възпроизвел отговорите на вещото лице при разпита му в проведеното на 25.11.2022г. открито съдебно заседание, но с оглед на липсата на данни дали фугите в ап.11 са добре фугирани, принципният отговор на вещото лице, че ако мокрото помещение е залепено с плочки, то единственото място, откъдето може да проникне влага са фугите, ако не са добре фугирани, представлява по естеството си експертно мнение, което не може да бъде отнесено към конкретния правен спор. Не съответства на данните по делото твърдението на касатора, че според казаното от вещото лице, когато при огледа собственикът на ап.11 пуснал водата на тоалетната, връзките се нарушили и водата рукнала безпрепятствено по пода и стените на банята и една след това ответникът ги нагласил като спрял целия водопровод. При разпита си вещото лице е заявило, че „при огледа собственикът на ап.11 бутна казанчето и връзките са нарушиха. След това ги нагласи, но няма течове. Явно не е добре закрепено. При наличие на настилка долу даже и да има теч е невъзможно да има такива поражения оттам“. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по въпроси, касаещи начина, по който въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и е съобразил установените посредством тези доказателства релевантни за спора факти и обстоятелства. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените в изложението решения, доколкото последователно в своята практика ВКС приема, че всеки собственик на един имот може да иска премахване на създаденото в съседния имот състояние с оглед защита на правото си на собственост при всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според предназначението й или пък създават опасност от такива, но само когато по делото е доказано по категоричен начин, че такова неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение действително се е осъществило (посоченото от касатора решение №130 от 20.12.2018г. по гр.д.№4650/2017г. на ІІ г.о. на ВКС). Именно поради тази причина основното доказателствено средство по такива спорове е експертизата, посредством която може да бъде установена конкретната причина за течовете, които причиняват вреди в имота на ищеца, респ. да бъде изключена възможността течовете да са причинени от поведението на ответниците, респ. от повреда на тяхната вещ. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е основал своя краен извод на липсата на надлежно проведено доказване на релевантните факти, тежестта за което е на предявилото иска лице. Както е прието в решение №140 от 10.04.2020г. по гр.д.№4594/2018г. на ІІ г.о. на ВКС, за уважаването на иска по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже: че е собственик на имота; че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие) и че поведението на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил като е приел, че при липса на категорични доказателства течът в ап.8 да е предизвикан от некачествен ремонт в имота на ответниците или от начина на отвеждане на отпадните води от същия, респ. от неотстранена авария, предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск не може да бъде уважен. По първия от поставените от касатора процесуално-правни въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, доколкото същите изразяват само и единствено поддържаната от касатора защитна теза в процеса и становището му, че по делото е доказано, че неоснователните действия на ответника пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, което въззивният съд не е споделил. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория, поставен от касатора процесуално-правен въпрос, доколкото по делото не е установено единствено възможният източник на увреждането да е апартаментът на ответниците. Напротив, както е посочено и в мотивите към обжалваното решение, наличието на празна инсталация за топла и циркулационна вода, която с течение на времето се е дехерметизирала, както и наличието на бойлери, позволява при дефектен спирателен кран навлизането на вода в двете инсталации, което може да причини течове и поражения на всеки един от етажите. Или както е подчертал експертът при разпита в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, поради тази причина може да се получи теч и от съседния вход, тъй като трите входа имат обща водопроводна мрежа, и такъв теч може да се получи както на петия, така и на първия етаж. Течовете според вещото лице могат да бъдат предотвратени ако се направи цялостна подмяна на всички водопроводни тръби във входа или крановете на инсталацията за топла и циркулационна вода в помещенията за абонатната станция да се отворят и водата от тях да се изтича в канализацията, т.е. да се извършат ремонтни работи в общите части на блока. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване като очевидно неправилно. Както последователно приема ВКС в своята практика, основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай от съдържанието на обжалваното решение не може да бъде направен извод, че съдът е приложил отменена или несъществуваща правна норма или да е приложил правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, респ. да е отказал да приложи императивна правна норма или да е допуснал такова нарушение на процесуалните правила, което да е изводимо от мотивите към решението. Подадената на 14.11.2023г. молба с вх.№14478 следва да бъде върната обратно на подателя, тъй като в хода на производството по чл. 288 ГПК ВКС не разполага с правомощието да съобразява осъществяването на новонастъпили факти и обстоятелства, освен относимите към допустимостта на производството, както и не може да приема нови доказателства. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение