Определение № 373 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2225/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Д. В. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно определение № 6413 от 29.04.2020г. по ч.в.гр.д. № 2437 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.10.2019г. по гр.д. № 47371/2019г. на СРС за връщане на исковата й молба. Жалбоподателката счита обжалваният акт за неправилен и необоснован, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното: Настоящата жалбоподателка е предявила искова молба пред СРС, в която е посочила, че на 2.08.2019г. се е явила на работа с очакването - в предоставеният й трудов договор с № 0130 от 1.08.2019г. да е посочено обявеното във в.“Ало“ от работодателя трудово възнаграждение от 850лв. Пред вид факта, че в подписаният от нея договор е била вписана сумата от 560лв., е изразила несъгласието си и след издаване от работодателя „Парк хотел „Москва“ заповед № 026 от 2.08.2019г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл.71,ал.1 КТ, считано от 3.08.2019г., тя е предявила искова молба за заплащане на обезщетение в размер на 504лв. С разпореждане № 195931 от 19.08.2019г. по гр.д. № 47371/2019г., СРС е оставил исковата молба без движение със следните указания: 1.за уточняване на ответника /с посочване на име, адрес, представител/, 2. за конкретизиране на заявената претенция - на какво основание се претендира сумата от 504лв. и за какъв период, 3.за излагане на обстоятелствата, на които се основава иска, 4.за полагане на подпис и 5. за прилагане на доказателства. За дадените указания ищцата е била надлежно уведомена на 17.09.2019г. и след като не е предприела никакви действия /въпреки изрично вписаните последиците от неизпълнението им в изпратеното й съобщение/, с разпореждане № 240472 от 10.10.2019г., СРС е върнал исковата молба. С обжалваното въззивно определение № 6413, СГС е потвърдил разпореждането с решаващи мотиви за неизпълнение на дадените от съда задължителни указания за конкретизация на ответника, на относимите към спора факти, на искането към съда, за предмета на спора – дали се претендира само обезщетение и в какъв размер или се иска произнасяне по законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение. В представеното към жалбата изложение, изискуемо с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК, жалбоподателката се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита, че въззивният акт противоречи на посочени от нея решения по гр.д.№ 2685/2017г. на І г.о., гр.д.№ 198/2011г.на ІІ г.о., т.д.№ 2/2017г.на ІІ т.о., гр.д.№ 2359/2013г. като поставя следните три въпроса: 1. След като съдът е констатирал нередовност на исковата молба и я е оставил без движение, следвало ли е даде на ищцата изрични указания за констатираната нередовност и изчерпателни указания за отстраняването й по разбираем за страната начин?, 2. Може ли едва въззивната инстанция, в своя акт, да посочи и други нередовности на исковата молба, които обосновават крайният й извод, но не са били посочени от първата инстанция като нередовности, които следва да се отстранят? и 3. Може ли ищецът с въззивната си частна жалба срещу връщането на исковата молба, да отстрани нередовностите на последната, които не е отстранил пред районния съд? Тезата на касаторката е, че дадените й указания са били такива, че не е могло нито да бъдат разбрани, нито отстранени от ищцата в предоставения й срок и че поисканата от съда информация е била налична по делото, тъй като се е съдържала в приложени молби и документи. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от жалбоподателката въпроси, касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото не са разрешени в противоречие с установената практика, т.е. не е налице посоченото от касаторката специално основание за допустимост, а и частично /вторият и третият не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, поради което не отговарят и на изискванията за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР №1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Релевантни в случая са дадените от първата инстанция указания и доколкото те са за конкретизиране на надлежния ответник, на заявената претенция, на релевантните за спора обстоятелствата, на които се основава иска, за полагане на подпис и за прилагане на доказателства, то те не могат да се определят като „неясни, неточни и непълни“, по смисъла на цитираната от касатора съдебна практика. Задължителното съдържание на исковата молба е посочено в закона и когато подадената молба не отговаря на законовите изисквания, съдът е длъжен на основание чл.129, ал.2, вр.чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК да даде конкретни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Когато съдът е изпълнил задължението си и е дал конкретни, ясни и точни указания, както е в конкретния случай, страната дължи изпълнението им в предоставения й срок. В случая тя е получила уведомлението от съда с указание за задълженията й и за последиците при неизпълнението им, поради което не може да се оправдава с неразбиране. Липсата на правни познания не е извинение, защото законът предоставя на страните способи за защита, включително и чрез предоставяне на правна помощ или удължаване на срока за изпълнение на указанията, от които ищцата не се е възползвала. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение