Определение № 4040 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5078/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 15920 от 18.07.2022г. на Н. Л. К., чрез адв. К. П., срещу определение № 980/11.04.2022г., постановено по ч.гр.дело № 899/2022г. на Софийския апелативен съд, 11 състав. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 262823 от 01.03.2022г. по гр.дело № 3006/2019г. на Софийския градски съд. С последното е върната частна жалба с вх.№271707/28.02.2022г., подадена против разпореждане № 285745/01.11.2021г., постановено по същото дело. Частният касатор счита, че определението на САС е неправилно, поради нарушения на процесуалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допускането му до касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК и формулира следния въпрос, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: Когато последният ден от срока е неприсъствен, то срокът в първият присъствен ден ли изтича. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани страни в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съдът намира следното: От фактическа страна се установява, че Н. К. е подал въззивна жалба с вх.№ 8045/27.12.2020г. против постановеното от СГС по гр.д.№ 3006/2019г. решение №8852/27.12.2019г. С разпореждане № 285745 от 01.11.2021г. постановено по същото дело съставът на СГС е върнал въззивната жалба, поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности – не е внесена дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Съобщението за това разпореждане е връчено лично на Н. К. на 18.02.2022г. На 28.02.2022г. К. е подал против разпореждането частна жалба, която с разпореждане № 262823 от 01.03.2022г. на СГС е върната, като просрочена. При така установените факти, Софийският апелативен съд, сезиран с частна жалба против последното разпореждане на СГС, е приел, че след като препис от съдебния акт на СГС от 01.11.2021г. е връчен лично на жалбоподателя на 18.02.2022г., срокът за обжалването му, който е едноседмичен, е изтекъл на 25.02.2022г. Подадената на 28.02.2022г. частна жалба е след срока, поради което подлежи на връщане. С тези мотиви, съставът на САС е потвърдил обжалваното пред него разпореждане на СГС от 01.03.2022г. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С оглед мотивите на обжалваното определение, поставеният от частния касатор въпрос, за който поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да е от значение за изхода по делото в смисъла, изяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на значимия правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че според нормата на чл. 60, ал. 4 ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. А според правилото на чл.60, ал.6 от ГПК, на което се позовава частния касатор и което в случая е неприложимо, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая Софийският апелативен съд не е нарушил процесуалния закон. Съдът е съобразил, че препис от разпореждането е връчен на Н. К. на 18.02.2022г.-петък-присъствен ден, последният ден от седмичния срок срок за обжалването му с частна жалба изтича в съответния ден на последната седмица-петък-25.02.2022г. Подадената на 28.02.2022г.-понеделник, частна жалба е извън срока, следователно е просрочена. Предвид изложеното и поради липсата както на общата, така и на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК атакуваното определение на САС не следва да се допуска до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО