Определение № 143 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 447/2012 г.

Производството е за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. К., чрез пълномощника му адв.М. А. и касационна жалба на Е. А. П. чрез пълномощника й адв.В. П. срещу решение № 540 от 23.1.2012 г, постановено по гр.дело № 159/2011 г на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1039/28.5.2007 г по гр.дело № 654/2006 г на Районен съд-Разлог.С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от В. А. К.-праводател на Д. А. К. и Е. А. П. срещу [община] иск по чл.108 от ЗС иск за установяване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот: парцел ...., с пл.№..... в кв..... по плана на [населено място] от .... г, представляващ по сега действащия ЗРП на [населено място] от 1990 г - УПИ.....-.... в кв....., както и изградената в него жилищна сграда и второстепенна постройка. В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението на основания по чл.284 ал.3 от ГПК касаторите сочат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Формулирани са процесуално правни и материално правни въпроси, по които се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС, както и по въпроси, по които липсва формирана практика и които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Ответникът [община] оспорва касационните жалби по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационните жалби са допустими - подадени са в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. От данните по делото се установява следното: В. А. К. е предявила срещу [община] иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване собствеността и владението върху парцел ....., с пл.№ .... в кв.64 по плана на [населено място] от .... г, представляващ по сега действащия ЗРП на [населено място] от ..... г-УПИ.....-... в кв....., както и изградената в него жилищна сграда и второстепенна постройка. В исковата молба ищцата подържа, че е собственик на имота по наследствено правоприемство от А. Д. Т.-починал през 1971 г на описания в исковата молба недвижим имот.Същият е принадлежал на И. С., който го е владял в периода 1850 г-1880 г и го е придобил по давност.След неговата смърт собствеността е преминала по наследствено правоприемство към М. С., владяла имота от 1880 г до 1933 г, която с нотариален акт за публично завещание, го е завещала на зет си А. Т. и на дъщерите си П. С. и Е. Т..Тримата наследници по завещание са упражнявали фактическа власт върху имота в периода 1933-1973 г и са го придобили по давност.П. С. е починала през 1956 г, а Е. Т. през 1976 г.Техен наследник е А. Т., починал през 1971 г и наследен от В. К. заместена в хода на процеса от наследниците й по закон Д. А. К. и Е. А. П..В исковата молба са изложени твърдения, че през 1966 г е започнала процедура по отчуждаването на имота за изграждане на битов комбинат, но собственикът не е бил обезщетен и мероприятието не е реализирано. Предвид изложеното се подържа, че имотът съществува в реални граници и са налице предпоставките по чл.2 ал.1 2 от ЗВСОНИ за възстановяване правото на собственост върху него. Ответникът [община] подържа, че е собственик на имота по силата на извършеното отчуждаване. С решение № 1039 от 28.5.2007 г по гр.дело № 654/2006 г, Районен съд-Разлог е отхвърлил предявеният от В. А. К. срещу [община] иск по чл.108 от ЗС. С решение № 187/5.6.2009 г по гр.дело № 870/2007 г Окръжен съд-Благоевград е оставил в сила решение № 1039/28.5.2007 г по гр.дело № 654/2006 г на Районен съд-Разлог. С решение № 796/2.2.2011 г по гр.дело № 1660/2009 г ВКС, Първо Гражданско отделение е отменил въззивното решение на Благоевградски окръжен съд № 187/5.6.2009 г по гр.дело №870/2007 г и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като е дал задължителни указания да бъдат разгледани правоизключващите възражения на ответника за недопустимост на реституцията, поради надлежното отчуждаване на имота по ЗПИНМ /отм/ и поради неговия настоящ статут на публична общинска собственост, като по второто от тях се налага събиране на нови доказателства за установяване статута на имота към влизане в сила на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ /Обн ДВ.бр.107 от 17.11.2007 г/: обявен ли е бил към този момент за паметник на културата с местно значение и с какъв акт на общинския съвет. При новото разглеждане на делото Окръжен съд-Благоевград е допуснал изслушване на съдебно-техническа екпертиза, въз основа на чието заключение е направил извод, че процесният имот не съществува във вида, преди отчуждаването му и не подлежи на възстановяване, съгласно ТР № 1/1995 г .Приел е, че обектът е обявен за паметник на културата и реновиран с цел запазване на предишния му характерен архитектурен облик.Приел е, че имотът е актуван като публична общинска собственост, като паметник на културата с местно значение и е преминал в собственост на ответника, поради което искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен като неоснователен. В изложението по чл.284 ал.3 към касационната жалба на Д. А. К. са повдигнати следните процесуални въпроси: 1/ Допустимо ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да събира нови доказателства, които нямат характера на новооткрити или новонастъпили; 2/Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС, дадени с отменителното решение и да изложи мотиви във връзка с тях; Поставен е и материално правния въпрос: 3/ Реставрирането на съществуващите в имота сгради след незаконното им отнемане от държавата, изразяващо се в извършване на СМР с цел съхраняване на архитектурния им облик, представлява ли пречка за възстановяване правото на собственост по реда на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ.Подържа се, че по поставените процесуални въпроси има задължителна съдебна практика, на която обжалваното въззивно решение противоречи и което съставлява основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно.Подържа се, че по формулирания материално правен въпрос липсва съдебна практика, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като се приеме, че отговорът му от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението по чл.284 ал.3 към касационната жалба на Е. А. Пенгьова е повдигнат процесуалния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС, дадени с отменителното решение и да изложи мотиви във връзка с тях. По първия, поставен от Д. К. процесуален въпрос относно допустимосттта за събиране на доказателства при новото разглеждане на делото, които нямат характера на новооткрити или новонастъпили, настоящият състав на ВКС намира следното: този въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, цитирана в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК. В мотивите на отменитеното решение ВКС е указал, че основанието на правото на собственост към настоящия момент, на което се позовава ищцовата страна е реституция, а не наследяване. При новото разглеждане на делото и с оглед указанието на ВКС, че се касае за право на собственост възникнало от реституция, ответникът е противопоставил за първи път възражение за нейната недопустимост, поради това, че имотът не съществува във вида, в който е отчужден.С оглед указанието на ВКС въведеното от ответника възражение е допустимо и събирането на доказателства в тази насока не е в противоречие, а в съответствие със задължителната практика, обективирана в т.11 от ТР № 1 от 17.7.2001 г на ВКС. По поставения във касационната жалба на Д. К. и в касационната жалба на Е. П. процесуално-правен въпрос „длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС, дадени с отменителното решение и да изложи мотиви във връзка с тях”, въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 193 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 128 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 740 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1935/2009 г., I г. о., ГК. Съгласно тези решения, когато отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав, ВКС дава указания относно тълкуването и прилагането на закона.Съгласно изричния запис, даден в разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК в сила от 1.3.2008 г, тези указания са задължителни за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане.В разглеждания случай въззивния съд не е съобразил задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС, поради което по така формулирания въпрос касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Относно материално-правния въпрос „реставрирането на съществуващите в имота сгради, представляващи паметник на културата от местно значение, след незаконното им отнемане от държавата, което реставриране се свежда до извършване на СМР с цел съхраняване на архитектурния им облик, представлява ли пречка за възстановяване правото на собственост по реда на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ”.Този въпрос не е разрешен в противоречи на ТР № 1 от 17.5.1995 г на ОСГК и ТР от 10.5.2006 г на ВКС по т.дело № 6/2005 г, тъй като тези тълкувателни решения не третират подобни хипотези.Следователно по него липсва задължителна съдебна практика и касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с цел създаването на такава практика. В. от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение