Определение № 5022 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 997/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, ТД – Варна, със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния ѝ представител юрисконсулт М. Г., срещу въззивно решение № 203 от 11.12.2024 г. по в.гр.д. № 387/2024 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 133 от 02.07.2024 г. по гр.д. № 282/2022 г. на Окръжен съд - Разград. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Комисията срещу С. Я. К. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество първоначално на обща стойност 139 336,38 лв., а след направен частичен отказ от претенцията – на стойност 16 816,05 лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Ответницата С. Я. К., със съдебен адрес [населено място], не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Установено е, че след постъпило уведомление от органите на прокуратурата с постановление от 30.10.2020 г. по ДП № 47/2017 г. на Окръжен следствен отдел при ОП – Разград ответницата е привлечена в качеството ѝ на обвиняема за извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗОНПИ, във връзка с което с протокол от 11.12.2020 г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото ѝ. Определено е, че проверяваният период е от 11.12.2010 г. до 11.12.2020 г., като през него ответницата не е била в брак, нито във фактическо съжителство. При преценката за наличие на значително несъответствие съдът се е позовал на задължителното тълкуване, направено в ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, по отношение на съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и как се формира то. Взел е предвид, че в своето решение № 961/03.10.2023 г. за частичен отказ от исковата претенция Комисията не твърди, че сумите от придобитите и впоследствие отчуждени вещи, паричните суми, преминали през банковите сметки на ответницата, получените суми чрез системи за бързи разплащания, както и придобитата чрез извършеното престъпление сума, са налични в патримониума на ответницата в края на проверявания период. В имуществото на ответницата следва да бъдат включени всички движими вещи и недвижими имоти, придобити през проверявания период и налични в патримониума на ответницата към неговия край - 11.12.2020 г., както и паричните суми, налични към края на проверката. Констатирал е, че налично имущество към началото на проверявания период се състои от 140,87 лв., налична сума по банкова сметка и 5/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с площ от 1 290 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 40 кв.м. От приетите по делото експертизи – техническа, автотехническа, оценителна и икономическа – е установил, че имуществото, придобито от ответницата през проверявания период, и налично в неговия край възлиза на стойност 33 896,05 лв. След съпоставка и на приходите и разходите на ответницата, съдът е направил извод, че не е установен положителен нетен доход, като имуществото в края на периода се е увеличило, но това увеличение не надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. Доколкото липсва значително несъответствие, съдът е направил извод, че не може да се направи обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество, съответно и не са налице предпоставките за отнемане на имуществото в полза на държавата. Като неоснователни са отхвърлени доводите на Комисията, че отрицателния нетен доход следва да се сумира с размера на имуществото и така да се обоснове несъответствие. Съдът се е аргументирал, че твърдението на Комисията е в нарушение на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т. 3, т. 4 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ, както и противоречи на възприетото в ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не и на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси:

1. „Представлява ли „разход“, и следва ли като такъв да намери отражение в анализа за определяне размера на несъответствието, получените и разходени чрез системи за парични разплащания парични суми с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“.

2. „Представлява ли „разход“ и следва ли като такъв да намери отражение в анализа за определяне размера на несъответствието, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“.

Твърди се, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

3. „Допустимо ли е отъждествяването на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ с придобитото и наличното в края на периода имущество?“.

4. „Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?“.

5. „Представлява ли „приход“ и следва ли да намери отражение в анализа за определяне размера на несъответствието получени средства от продажба на имущество – недвижими имоти и МПС, придобито и отчуждено в проверявания период, когато по делото не е установен законен източник за придобиването му, въпреки дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ?“.

Твърди се, че въпросите от втори до пети са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се още наличието на очевидна неправилност на въззивното решение – самостоятелно основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на III г.о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:

Не е налице противоречие между приетото от въззивния съд по отношение на неналичните в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период получени и разходени чрез системи за парични разплащания парични суми и внесени по банкови сметки суми със задължителната съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г., постановено по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В него е посочено, че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишаване и релевантното несъответствие; само ако такова превишаване и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд изцяло е съобразил постановеното в тълкувателното решение. Така поставените в изложението въпроси и наведената в тази връзка аргументация противоречат на възприетото задължително тълкуване. Изразеното несъгласие на касатора с възприетото в решението по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС обаче не е предмет на настоящото производство, нито обосновава допускането на касационното обжалване.

Останалите три въпроса също не обуславят допускането на касационното обжалване. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано, касаещо непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия. Въпросите отново са поставени в контекста на собственото разбиране на касатора на нормите на ЗОНПИ в противоречие с даденото задължително тълкуване, като не е наведена релевантна обосновка на посоченото основание. Доколкото понятието „значително несъответствие“ е легално дефинирано в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и е допълнително разяснено в решението по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, то не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите, свързани с определянето му. Допълнително следва да се посочи, че същите не кореспондират с решаващите извода на въззивния съд, който не е приемал, че сумата 150 000 лв., предвидена като праг на релевантното за целите на ЗОНПИ несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, е праг за стойността на отнеманото имущество, нито пък е въвеждал ограничение за минимална стойност на имуществото. Оплакванията на касатора, касаещи извършения от съда анализ на събраните доказателства, касаят касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Наведените в тази връзка доводи, привързани към собственото разбиране на касатора на нормите на ЗОНПИ, противоречащо на задължителната тълкувателна практика, вече бяха разгледани във връзка с поставените въпроси.

Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд