Определение № 267 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, приподписана от процесуален пълномощник, срещу определение № 1380 от 26.05.2022г. по ч.гр.д. № 1408/2022г. на Софийския апелативен съд, ТК, 7 състав, с което е потвърдено определение № 260039 от 28.03.2022г. по гр.дело № 513/2018г. на Софийския окръжен съд. С последното е оставена без уважение, съдържаща се във въззивна жалба на КПКОНПИ молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното първонистанционно решение в частта за разноските. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. По подробно изложени съображения се иска да бъде отменено и да се постанови друго, с КПКОНПИ бъде освободена от заплащане на държавна такса при евентуален отхвърлителен диспозитив на влязъл в сила съдебен акт по предявените искове за отнемане на имущество. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следния въпрос: Следва ли КПКОНПИ, в качеството си на специализиран държавен орган, субституент на държавата, действащ в защита на чуждо материално право, да плаща държавна такса, съразмерно с отхвърлителната част на предявените искове с правно основание чл. 74, ал.1 ЗОНПИ(отм.), респ. по чл. 153, ал.1 ЗПКОНПИ. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, ответникът по частната касационна жалба-П. А. И., чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата, като неоснователна. За да се произнесе по жалбата, съставът на IV ГО на Върховния касационен съд, съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, подадена е от легитимирана страна и е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. При преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът констатира, че частната жалба следва да се допусне до касационна проверка, съобразно указанията в т. 1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради вероятна недопустимост на въззивното определение. Съображенията в тази връзка са следните: С решение № 260216 от 21.06.2021г. по гр.дело № 513/2018г., Софийският окръжен съд е отхвърлил предявения от КПКОНПИ против П. А. И. иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗОНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ с цена 552 291,50 лева и е осъдил Комисията да плати по сметка на ОС-София държавна такса в размер 22 091,60 лева. Решението е обжалвано с въззивна жалба от КПКОНПИ и в Софийският апелативен съд е било образувано въззивно гр.дело № 2433/2021г. по което с протоколно определение от 10.03.2022г. 12 състав на САС, след констатация, че във въззивната жалба на КПКОНПИ е направено оплакване против решението на ОС-София, в частта за разноските, е приел, че е направено искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, възложени в тежест на Комисията, и е върнал делото на СОС за произнасяне по молбата. Първоинстанционният съд е изпълнил дължимата процедура по чл. 248 ГПК и е постановил определение, с което е оставил без уважение искането на Комисията с правно основание чл. 248 ГПК. Срещу това определение е постъпила частна жалба от Комисията, по която е образувано в САС отделно частно въззивно производство-ч.гр.дело № 1408/2022г., по което състав на търговско отделение на САС се е произнесъл с обжалваното определение. Обжалваното пред ВКС определение на САС е постановено преждевременно, преди настъпване на условието за неговата допустимост, а именно - разглеждане на въззивната жалба против решението, с което първоначално са възложени в тежест на Комисията разноски за първоинстанционното производство. При евентуална отмяна на цялото или на част от решението на СОС, ще се счита отменено и частично или изцяло и определението на окръжния съд по чл. 248 ГПК. Това е така, тъй като отговорността за разноските е изцяло обусловена от разрешаването на материалноправния спор, с който съдът е сезиран, респективно - от уважаването или отхвърлянето на иска. Макар че определението по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване, то това става по реда, предвиден за обжалване на решението. Когато срещу решението е подадена въззивна жалба, а срещу определението по чл. 248 ГПК - частна жалба, двете жалби следва или да се разглеждат в общо производство, или производството по частната жалба да изчака резултата от производството по въззивната жалба, с оглед обусловения, несамостоятелен характер на определението по чл. 248 ГПК. Според чл.236, ал.1, т.6 ГПК щом спорът се разрешава и приключва с решение, произнасянето по разноските винаги представлява част от решението. Именно поради това страните могат да искат изменение или допълване на решението в частта за разноските-чл.248 ГПК. Въззивният съд може да разглежда частна жалба против определение по чл.248 ГПК, независимо от решението, само ако последното е влязло в законна сила. Следва да се посочи и, че според чл.80, ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата не се образуват частни граждански дела по частни жалби срещу определение по чл. 248 ГПК, когато има постъпила въззивна жалба срещу решението. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ГК, ІV ГО намира, че обжалваното определение следва да бъде обезсилено, като недопустимо, а делото да се върне на състава на въззивния съд, разглеждащ въззивната жалба на Комисията против решението на СОС, който да разгледа и се произнесе и по частната жалба против определение № 260039 от 28.03.2022г. по гр.дело № 513/202018г. на Софийския окръжен съд след произнасяне по въззивната жалба на КПКОНПИ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение