Определение № 727 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 15/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 19661/30.08.2023 г. от М. М. С., приподписана от адв. П. П., срещу определение № 1905/24.07.2023 г. по в.ч.гр.дело № 1918/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 12.06.2023г., постановено по гр.дело № 12127/2021 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 3-ти състав, в частта, с която е прекратено производството пред СГС по предявения иск от М. М. С., ЕГН [ЕГН], срещу Прокуратура на Република България и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Стара Загора. Поддържа се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и процесуално недопустимо. Посочени са следните аргументи: 1. Дело № 12127/2021 г. на СГС е заведено на 06.10.2021 г., когато адресът на М. С. по местоживеене и временният му адрес били: [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Жалбоподателят е изложил съображения, че така е избрал да води делото пред СГС, а не пред ОС-Стара Загора /с който имал тежък конфликт/. 2. Посочено е, че по негови предходни дела ВКС на два пъти е решил, че при разлика в адресите, за настоящ се взема адресът по лична карта. 3. Заповедта, довела до неговото задържане, е била издадена от следовател С. Б. от вече разформирования СО-СП в [населено място], което жалбоподателят счита, че само по себе си му дава пълното основание да заведе делото в София. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното определение и делото да се изпрати на Софийски градски съд за разглеждане на предявеният иск. В изложението са формулирани въпросите: 1. Към кой момент следва да бъде преценявана подсъдността по чл. 7 ЗОДОВ – към момента на увредата, към момента на предявяване на исковата претенция или към някой последващ момент? 2. Как следва да се тълкува изразът „мястото на увреждането“ в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ – като мястото, където реално е претърпяна вредата или като седалището на органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите /с оглед възможността увредата да е причинена от бездействие и в този смисъл да се прояви навсякъде по света/? В изложението се поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за установено следното: Ищецът е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу Прокуратура на РБългария, претърпени в следствие на незаконно задържане на 21.09.2021 г. в [населено място] с правно основание чл.2 ЗОДОВ. Прието е за невярно твърдението на частния жалбоподател, че адресът му по местоживеене бил в [населено място], което се установявало от личната му карта. Въззивният съд е приел, че в личната карта е посочен неговият постоянен адрес, който в случая не съвпада с настоящия му адрес. Въззивният съд, на основание чл. 278, ал. 2, изр. второ е извършил служебна справка в НБД, от която е установил, че М. М. С. е с настоящ адрес в [населено място], [улица]. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Прието е, че законодателят е въвел изборна местна подсъдност по почин на ищеца. В процесния случай съдът е приел, че тази местна подсъдност съвпада, тъй като увреждането и настоящият адрес на ищеца са в [населено място]. Посочено е също така, че това свое право ищецът може да упражни като предяви иска си пред всеки един от горепосочените местно компетентни съдилища, но не и да предявява иска по седалището на ответника или по постоянния си адрес. Въззивният съд е достигнал до извода, че предявеният иск е подсъден на Окръжен съд Стара Загора, където е мястото на увреждането и настоящият адрес на ищеца. Изрично е посочено, че е ирелевантно за това производство обстоятелството, че заповедта за задържането на ищеца била издадена от СП-СО на територията на [населено място]. По правните въпроси: В изложението жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. Това основание в случая не се установява. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, който се установява само от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните, и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение на Апелативен съд София, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Неоснователни са доводите за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното определение на САС по поставените два въпроса в изложението. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание, а именно не е посочил какво е значението на всеки от формулираните правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на нормата на чл.7,ал.1 ЗОДОВ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика. В изложението жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – т.решение № 6 от 15.01.2019 г. по т.дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с това твърдение са изложени съображения за допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния и процесуалния закон. В този пункт от изложението жалбоподателят не е формулирал ясно правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд, обусловил е решаващите правни изводи по предмета на спора и който въпрос е разрешен в противоречие с цитираното тълкувателно решение. Следователно не е установено общото основание по чл.280,ал.1 ГПК и това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя М. М. С.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение