Определение № 962 от 03.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2165/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 740 от 20.05.2022 г., постановено по в.т.д. № 767/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 с-в, с което е потвърдено решение № 1/04.01.2022 г. по гр.д. № 96/2021 г. на Окръжен съд Перник, в частта, с която [община] е осъдена да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД сумата от 25 884.29 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+" за нанесени на 16.02.2019 г. щети на автомобил марка „Мерцедес", с per. № РК 2222 BP, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2021 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила, въззивният съд незаконосъобразно е отказал да уважи доказателственото искане на касатора, направено във въззивната жалба, да се назначи съдебно-техническа експертиза, въз основа на която да се изясни дали процесната шахта, в резултат на която са били причинени вреди на процесното МПС, е актив, който съгласно чл.198о от Закона за водите се стопанисва, поддържа и експлоатира от „ Водоснабдяване и канализация, Перник" ООД / ВИК ООД. Сочи се, че процесната канализационна шахта не е елемент от пътното платно, а е част от канализационна мрежа и част от ВИК системата на територията на [община], поради което с оглед разпоредбите на Закона за водите, общината не може да носи отговорност за управлението и за стопанисване на съоръжения от ВИК системата. Излагат се доводи, че съгласно чл. чл.198б, т. 2 от Закона за водите управлението, стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВИК-системата се осъществява от Асоциация по ВИК, въз основа на договор, сключен между Асоциацията по ВиК и ВиК-оператора. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска, с присъждане на разноски в полза на касатора за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулиран е следният правен въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „ Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата - експертиза, когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма ?“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, в който се поддържа, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза със задачата, описана в касационната жалба, е направено за пръв път с въззивната жалба, поради което е било преклудирано. Твърди се, че въпросът не е решен в противоречие с постановките в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, не са били налице условията за събиране на допълнителни доказателства по чл. 266 ГПК. Отделно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от третото лице – помагач на касатора „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, в който се твърди, че въззивното решение е съобразено със събраните по делото доказателства.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор и от третото лице – помагач на касатора Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ООД – Перник, в който се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че укрепването на капака върху канализационната шахта става чрез пътната настилка на улицата, която е част от пътното платно. Оспорва се възможността Асоциацията да отговаря солидарно със собственика или ползвателя на ВиК мрежите и съоръженията.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 1/04.01.2022 г., постановено по гр.д. № 96/2021 г. на Окръжен съд Перник, в частта, с която [община] е осъдена да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД сумата от 25 884.29 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+", с полица № 440118213138861, за нанесени на 16.02.2019г. щети на автомобил марка „Мерцедес", с per. № РК 2222 BP, ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 016,12 лв. - разноски на ищеца за първоинстанционното производство.

Въззивнит състав е приел за установени от събраните по делото доказателства следните релевантни за спора обстоятелства :,

• лек автомобил „Мерцедес", модел „G 350 D", с per. [рег.номер на МПС], собственост на ,Далатин" ЕООД, е имал валидна застраховка в „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, ,Каско+" по полица № 440118213138861 при застрахователна стойност 193 900 лв.;

• на 16.02.2019 г. вследствие преминаването през несигнализирана и необезопасена канализационна шахта, автомобилът управляван от И. А., е претърпял ПТП в [населено място],[жк]на [улица];

-на 09.07.2019 г. „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е заплатил по банков път на „Силвър Стар Ритейл" ЕАД сумата от 26 703.86 лв., представляваща стойността на извършения ремонт по щета № 20701221289 като отделно застрахователят е заплатил сумата от 230.50 лв. - застрахователно обезщетение за увредена гума при същото ПТП.

Въззивният състав е посочил, че в хода на първоинстанционното производство е изслушано заключението на вещото лице, изготвило автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните. Според експерта, уврежданията описани от застрахователя са настъпили при процесното ПТП, а действителната стойност на щетите на лекия автомобил възлиза на 25 884.29 лв Съдът е отразил, не пред първата инстанция не е било оспорено заключението по извършената съдебно - техническа експертиза, от която се установява, че процесната шахта е с недобре укрепен бетонов капак и че шахтата се намира на пътното платно на [улица], където е настъпило процесното ПТП.

С въззивната жалба въззивникът [община] е поискал да се назначи съдебно - техническа експертиза със задача вещото лице да посочи дали „процесната шахта като част от канализационна мрежа от ВиК система на територията на [община], попада в участъка, посочен в опис/протокол на предадени активи за стопанисването, поддържането и експлоатацията от „ВиК“ – Перник като оператор в участък на ревизионна шахта 994, Ршш 1046 и Рш 945 при от 6107, посочен като част от линейна инфраструктура в кв. Твърди ливади“. С определение № 762/16.03.2022 г. въззивният състав е оставил без уважение доказателственото искане на основание чл. 266, ал. 1 ГПК и липсата на конкретни твърдения за допуснато процесуално нарушение в първоинстанционното производство във връзка с това искане.

На базата на така установената фактическа обстановка, апелативният състав, аналогично на първата инстанция, е приел, че предявеният иск от „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД срещу [община] по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД за изплатено застрахователно обезщетение на застрахования е основателен и доказан до размер на сумаата от 25 884.29 лв., Съдът е посочил, че ищецът е доказал съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, както и заплащането на застрахователно обезщетение, което е обуславило правото му да се суброгира в правата на застрахования и да предяви регресен иск срещу причинителя на вредата - ответната община, съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата. Според въззивния състав ищецът е доказал механизмът на ПТП - удар на автомобила и впоследствие влачене на неукрепен капак на отводнителна шахта на улица в населено място, което е довело до увреждането на застрахованата вещ, както и че капакът на канализационната шахта е част от пътното платно, за стопанисването на който носи отговорност [община].

Препращайки и към мотивите на първоинстан;ционното решение на основание чл. 272 ГПК въззивният състав е приел за неоснователни възраженията на въззивника, че не отговарял за неправилно поддържане на канализационната шахта, която била публична общинска собственост част от канализационната мрежа и част от ВИК, съгласно чл. 5 и чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б" от Закона за водите. Посочил е, че не е вярно е твърдението, че процесната канализационна част не е елемент и съоръжение от пътното платно, тъй кто съгласно разпоредбата на чл. 2, aл. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, общината е собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, както и мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Съдът е акцентирал върху факта, че в случая пътният участък е улица в [населено място], попада в чертите на населеното място, поради което е формирал извод, че задължение на [община] е ремонтирането и поддържането на пътя, предвиден за осъществяване на улично движение - чл. 31 от Закона за пътищата.

Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на въззивника, че съгласно специалните разпоредби на ЗВ, ответникът не осъществява стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВИК системата, поради което не носи отговорност по чл. 49 ЗЗД. Подчертал е, че разпоредбите на Глава единадесета "а" ЗВ, уреждат управлението, планирането и изграждане на В и К системи, както и предоставяне на В и К услуги, но тези разпоредби са ирелевантни за отговорността на общината в процесния случай, за която приложение намират изложените по-горе правни норми. Съдът е приел за неотносими за спора и твърденията на ответника, че договорът за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системата на територията на [община], е бил сключен между Асоциацията по ВИК и дружеството „Водоснабдяване и канализация" ООД - Перник, както и че процесната канализационна шахта не била самостоятелен актив, а част от канализационната мрежа като обект, който е линейна инфраструктура по смисъла на ЗУТ.

Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покрива общия и допълнителния селективни критерии по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК поставеният от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: „ Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата - експертиза, когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма ?“. От една страна въпросът не отчита решаващия аргумент на въззивния съд да не допусне поисканата с въззивната жалба съдебно-техническа експертиза, а именно – че искането за допускане на нова съдебно-техническа експертиза е преклудирано на основание чл. 266, ал. 1 ГПК. Във въпроса не е отчетен и довода на въззивния съд за отказ да допусне нова съдебно-техническа експертиза, че оплакването във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция не е обосновано. От друга страна, въпросът не е решен в противоречие с разясненията, дадени в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съобразно указанията в мотивите към т. 2 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, задължението, респ. възможността на въззивния съд да назначи нова експертиза е обусловено от твърдението във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство. В случая по искане на ответната община е била допусната от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза за установяване от коя част на канализационната мрежа е процесната шахта, нейния инвентарен номер и попада ли в описаните от „ВиК – Перник съоръжения в договора от 11.03.2016 г. Ответникът нито е оспорил заключението, прието на 09.12.2021 г. от окръжния съд, нито е поставил допълнителна задача на експертизата във връзка с установяването на фактите, които е поискал да бъдат установени с нова експертиза пред въззивния съд. Ето защо не може да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което да е попречило на използването на това доказателствено средство. При констатираната от въззивния съд преклузия за събирането на поисканото ново доказателство, недопускането му от въззивния съд не е в противоречие със задължителната практика на ВКС. В случая не е налице хипотезата на т. 1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за служебно прилагане от въззивния съд на императивна материалноправна норма, която евентуално да обоснове необходимостта от назначаването на нова експертиза.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът [община] следва да бъде осъден да заплати на ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД сумата 1 916.40 лв., представляваща заплатено на 29.08.2022 г. адвокатско възнаграждение с ДДС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,