Определение № 169 от 08.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12370/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 вр. чл.154а, ал.1, т 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. М. Л., чрез процесуален представител, против определение №39507 от 26.11.2025г., постановено по адм. дело №11338/2025г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения излага в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът в настоящото производство – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените от частния жалбоподател съображения. С обжалваното определение на осн. чл.154а, ал.1, т.4 АПК, АССГ е спрял производството по делото до приключване на производството по адм.д.№5220/2025г. по описа на АССГ с влязъл в сила съдебен акт. За да спре производството по делото съдът е приел, че е сезиран с изпратена по подсъдност от СРС искова молба от М. М. Л. срещу ИА „Медицински надзор“, в обстоятелствената част на която е посочено, че законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е оспорена и по жалбата на ищцата е образувано адм.д.№5220/2025г. по описа на АССГ, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Съдът е счел, че решението по това дело е от значение за допустимостта на предявените искови претенции в производството пред АССГ, доколкото признаването на уволнението за незаконно е предпоставка за присъждане обезщетенията по чл.121, ал.1, т.3 във вр. чл.106, ал.2, и ал.4 и по чл.61, ал.2 ЗДСл. По делото не е спорно, че към датата на постановяване на обжалваното определение пред АССГ е образувано съдебно производство по оспорване на Заповед №РД-01-31/25.04.2025г. на ИД на ИА „Медицински надзор“, с която е прекратено служебното правоотношение на М. Л. на длъжност „Главен инспектор“ с ранг V-старши в отдел „Правно обслужване на контрола“ в дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“ към ИАМН. Исковата молба на Л. е с правно основание чл.125 ЗДСл, чл.61, ал.2 ЗДСл, чл.106, ал.2 и ал.4 ЗДСл, чл.86, ал.1 ЗЗД, насочена срещу ИАМН. Видно е, че се касае за претенции за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, неизплатено обезщетение за времето, през което служителя е останал без работа, и обезщетение за неспазен срок за предизвестие. Посочените три искови претенции (чл.61, ал.2 ЗДСл, чл.106, ал.2 и ал.4 ЗДСл) представляват вземания, произтичащи от служебно правоотношение. Същите при наличие на спор относно съществуването и размера на вземания спрямо органа по назначаването, не са обусловени от незаконосъобразността на административния акт за прекратяване на това правоотношение. Претенциите обаче са обусловени от наличие на влязъл в сила административен акт за прекратено служебно правоотношение, а влязъл в сила акт предвид образуваното съдебно производство по оспорването му, към датата на постановяване на обжалваното определение не е налице. Независимо от горното, АССГ след образуване на делото пред него по изпратената по подсъдност искова молба от СРС, не е извършил дължимата преценка по чл.135, ал.1 АПК. Първостепенният съд неправилно е спрял на основание чл.154а, ал.1, т.4 АПК съдебното производство до приключване на производството по адм.д.№5220/2025г. по описа на АССГ с влязъл в сила съдебен акт, преди за извърши преценка по чл.135, ал.1 АПК дали така образуваното дело е подсъдно на административния съд. След извършване на тази преценка следва евентуално да приложи разпоредбата на чл.154а АПК. Обжалваното определение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК трябва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия, при което съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.125 ЗДСл, като прецени дали се касае за имуществени спорове, и съответно приложима ли е в случая разпоредбата на чл.135, ал.6 вр. ал.5 АПК. По искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе компетентния съд при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение