Определение № 331 от 02.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1106/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество”Б. В. иншурънс груп”, ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1123 от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 1615/2011 г. на Апелативен съд – С., седми състав, с което е потвърдено решение № 842 от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 4319/2009 г. на Софийски градски съд, І-12 състав в частта относно присъдените на И. Ц. В., М. Ц. В. и И. Ц. В. обезщетение за неимуществени вреди по чл.407/отм./ ТЗ – по 12 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от 13.05.2009 г. и в частта, с която след отмяна на решението в отхвърлителната част по иска на К. А. В., застрахователят е осъден да заплати сумата 19 000 лв.неимуществени вреди, със законната лихва от 13.05.2009 г. и разноски по делото. К. счита решението за недопустимо поради погасяване правото на иск, с оглед влязлото в сила решение, с което делинквентът е осъден да заплати, на основание чл.45 ЗЗД съответните обезщетения за неимуществени вреди на ищците. Поддържат се, алтернативно, доводи и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, с искане за касиране и отхвърляне на исковите претенции. Допускането до касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК. Формулирани са правни въпроси, свързани с допустимостта на преките искове, след като по отношение на делинквента е налице влязло в сила осъдително решение за понесените неимуществени вреди, а така също и въпроси, свързани с основателността на исковете срещу застрахователя с оглед сключено извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на спора и с оглед размера на присъдените на ищците суми по влязлото в сила решение. К. се позовава на множество решения на съдилищата, вкл. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорват искането за допускане на касационно обжалване, а по същество считат въззивното решение за правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна, в рамките на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел за допустими предявените преки искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди по съображения, основани на т.11 от ППВС № 7/1977 г., допускащо исковете срещу прекия причинител и срещу застрахователя да бъдат предявявани в отделни производства, като силата на пресъдено нещо на решението против прекия причинител не е процесуална пречка за завеждане на иск против застрахователя, предвид различното им правно основание. За неоснователни са счетени възраженията на застрахователя за наличие на спогодба за трайно и окончателно уреждане на отношенията, препятстваща последваща искова защита. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Поставеният правен въпрос, свързан с допустимостта на преките искове по чл.407/отм./ ТЗ, при уважени искове срещу делинквента по чл.45 ЗЗД и при наличие на изпълнителен титул, са значими за изхода на делото. Тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, включително и в съдебни актове на Върховния касационен съд, постановени по новия съдопроизводствен ред. Такова противоречиво разрешаване е констатирано и от съдебен състав на Второ търговско отделение и с определение № 149 от 17.03.2010 г. по т.д.№ 925/2009 г., след спиране на производството по това дело на основание чл.292 ГПК, е сезирано Общото събрание на Търговска колегия за постановяване на тълкувателно решение по този правен въпрос. С разпореждане № 1/13.04.2010 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълк.д.№ 1/2010 г., преобразувано през 2011 г. в тълкувателно дело по ЗСВ, което понастоящем е висящо. Предвид вече образуваното тълкувателно дело, налице са предпоставките за спиране на настоящото производство, на основание чл.292 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение