Определение № 497 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1270/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1429 от 14.07.2011 г. по т.д.№ 614/2010 г. на Апелативен съд – С., с което е оставено в сила решение № 631 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 1095/2007 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав за уважаване на предявени от [фирма] искове по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата 15 255 лв. – незаплатена наемна цена за м.юли, август и септември 2004 г. за ползване на снек-бар „Зелен клуб” по договор за наем от 15.12.2003 г., ведно със законната лихва от 29.06.2003 г. В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са възпроизведени твърденията за недопустимост на обжалвания съдебен акт, предвид влязлото в сила решение по т.д.№ 1107/2006 г. на АС – София, потвърдено от ВКС, ТК, І т.о., с което е установена изправността на наемателя за периода до края на м. ноевмри 2004 г. и допусната забава при плащане на наемната вноска за м.декември 2004 г. Поставен е и въпроса за достоверността на счетоводните записвания и възможността да се претендират по исков ред вземания, които не са отразени като такива в счетоводните книги на дружеството. Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения са изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да потвърди осъдителното решение на първата инстанция по предявения иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел за доказано наличието на валидно наемно правоотношение между страните по силата на договор от 15.12.2003 г., при наемна цена – 5 085 лв./ левова равностойност на 2 600 евро/, както и, че с оглед тежестта на доказване ответното дружество – наемател не е ангажирало убедителни писмени доказателства за погасяване на дължимите наемни вноски за исковия период от време. Решаващият състав е споделил становището на първата инстанция, че безспорно установеното обстоятелство за пълна изправност на наемателя до началото на м.декември 2005 г. и липса на основание за прекратяване на наемния договор поради закъснение на плащането за м.декември 2005 г., не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като предмет на делото по влязлото в сила решение на САС/ т.д.№ 1107/2006 г./ е иск с правно основание чл.233, ал.1, предл.1 ЗЗД. Въззивният съд е обсъдил първоначалното и допълнително заключения на вещото лице счетоводител и направените констатации за липса на отразени в счетоводството на ищеца вземания по сметка 411 и липса на счетоводни документи за получени от управителя на дружеството – наемодател наемни вноски за исковия период. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване поради вероятна недопустимост на обжалваното решение, преценявана и във фазата по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК/ ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/. Тази вероятност в случая е свързана с наличието на влязло в сила решение, с което приемайки, че наемодателят не е упражнил надлежно правото си за извънсъдебно разваляне на наемния договор – поради изправност на наемателя до началото на м.декември 2005 г. въззивният съд е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД, съответно със зачитане на силата на пресъдено нещо по отношение на правопроизводящият факт, индивидуализиращ отреченото от съда право на наемодателя да претендира връщане на наетия имот, поради развалянето на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД преди изтичане на уговорения срок. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение