Определение № 133 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 98/2012 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Клуб за защита на интересите на населението”, [населено място], представлявано от председателя В. И. В. от [населено място], срещу разпореждане от 28.12.2011 г. по ч.гр.д. № 3029/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е върната частната му касационна жалба, депозирана на 31.10.2011 г., с вх. № 8251, против въззивно определение № 1877 от 20.10.2011 г. по ч.гр.д. № 3029/2011 г. на Софийски апелативен съд, като нередовна. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането и произнасяне на Върховния касационен съд по същество на депозираната искова молба от „Клуб за защита на интересите на населението” [населено място], представляван от председателя В. И. В. срещу Прокуратурата на Република България [населено място], за заплащане на сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че в законоустановения едноседмичен срок касаторът не е отстранил нередовността на частната си касационна жалба според дадените указания по реда на чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, я е върнал. Разпореждането е законосъобразно. Частната касационна жалба е подадена на 31.10.2011 г. с вх. № 8251, в която не се съдържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, същата не е приподписана от адвокат или лице с юридическо образование и не е внесена дължимата държавна такса в размер на 15 лв. С оглед указанията на въззивния съд, дадени с разпореждане от 17.11.2011 г., а именно в седмичен срок от съобщението, жалбоподателят да посочи основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, подробно описани и приложи противоречива съдебна практика, да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лв., както и жалбата да бъде приподписана от адвокат с приложено пълномощно, като в противен случай частната жалба ще бъде върната като нередовна. Съобщението е връчено лично на жалбоподателя В. В. в качеството му на председател на „Клуб за защита на интересите на населението” на 08.12.2011 г., който в указания едноседмичен срок не е отстранил нередовностите на частната касационна жалба. В случая правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната си касационна жалба, въпреки дадената му възможност от въззивния съд затова, поради което следва да се приложат последиците на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, като частната касационна жалба бъде върната като нередовна. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане като постановено в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,