Определение № 128 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2838/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Н. С. О., чрез адв. Л. П. срещу решение № 2393/21.04.2020 г. по гр.дело № 3711/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № I-31-48511/15.10.2018 г. по гр.дело № 4772/2014 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявения иск от Н. С. О. срещу етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], с правно основание чл.61,ал.1 ЗЗД за сумата 7 028.27 лв., представляваща вземане за водена чужда работа в периода 01.01.2011 г. – 27.06.2011 г., заплатени от ищцата със собствени средства разходи, дължими от етажната собственост, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 689.62 лв. разноски по делото и вместо отменената част предявения иск с правно основание чл.61,ал.2 ЗЗД за посочената сума е отхвърлен като неоснователен. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи за сумата 7 028.27 лв., представляваща стойност на заплатени с лични средства консумативи и ремонти за етажната собственост през периода 01.01.2011 г. – 27.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане. В изложението жалбоподателката поддържа следното: въззивната инстанция допуснала нарушение на процесуално-правните норми, като не е съобразила всички приети по делото доказателства, както и заключението, дадено от вещото лице пред първата инстанция. Поддържа се, че заключението на вещото лице е изчерпателно и обосновано, което е било причина да бъде съобразено от първоинстанционния съд. Сочи, че в решението на СГС липсват мотиви относно това, защо не следва да се приеме заключението на вещото лице. Поддържа, че липсата на мотиви относно съществени въпроси, разгледани в решението води до заключението, че е допуснато процесуално нарушение, като макар и частично, в оспореното решение липсват мотиви, че е постановено решение, без да са съобразени събраните в производството доказателства. Поддържа се, че не е съобразено, доказателството, представено от ищцата, че СГС е запазил правомощията й като председател на ЕС до приключвне на съдебния спор, че по този начин се установява качеството й на представител на ЕС, който е оправомощен и задължен да извършва всички необходими действия относно поддръжката и запазването на общите части и нормалното им функциониране. Според жалбоподателката, дори да не е имала такова качество, това не е пречка тя да извърши такива действия по поддръжката на общите части в качеството на съсобственик, което качество не е оспорено от никой. Поддържа, че правната квалификация на предявения иск като такъв по чл.61,ал.2 ЗЗД също е неправилна. Сочи, че правната квалификация на предявения иск е определена, без да е съобразено изложеното в исковата молба, че там изрично е посочено, че претенцията изключва личните задължения на ищцата, както и събраните от нея суми от други собственици в ЕС. Сочи още, че по този начин претенцията е насочена към задължения, които са изцяло за собствениците в ЕС и плащането им от ищцата е изцяло в техен интерес, като те са се обогатили в претендирания размер. По тази причина жалбопододателката счита, че правната квалификация на предявения иск е по чл.61,ал.1 ЗЗД. Поддържа, че неправилната правна квалификация касае неправилно прилагане на ЗЗД и несъобразяване с направените претенции и събраните по делото доказателства. В касационната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона. Ответниците по касационната жалба етажните собственици в сграда в [населено място], [улица], чрез Председателя на УС И. Г. в писмен отговор, чрез адв.Я. Т. са изразили становище, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Изразено е и становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. От фактическа страна е прието за установено от представения протокол от проведеното на 07.05.2009 г. общо събрание на собствениците на апартаменти в жилищна сграда във вх./№/ на [улица], [населено място], че е взето решение за избор на управителен съвет, на който ищцата е председател, а И. Г. и З. З. са членове. Прието е още, че според представения протокол на 13.11.2009 г. е проведено общо събрание на собствениците на апартаменти и офиси в жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], която се състои от 58 самостоятелни обекта. На същото Н. О. е освободена като председател на УС на ЕС, без освобождаване от отговорност във връзка с дейността й като такава, като в едноседмичен срок следва да представи отчет да събраните и изразходваните средства във връзка с управлението на входа, както и да предаде всички документи и ключове и да освободи портиерското помещение. И. Г. е избрана за управител на етажната собственост. Посочено е, че по делото е представено удостоверение № 392/19.11.2009 г., издадено от СО-Район „Изгрев“ относно обстоятелството, че И. Г. е управител на етажната собственост с адрес: [населено място],[жк], [улица]. Приел е, че И. Г. е изпратила до ищцата нотариална покана, връчена на 29.11.2009 г. при отказ на лицето, с която я уведомява за взетите решение на редовно свиканото и проведено общо събрание на 13.11.2009 г. – от 13.11.2009 г. е освободена като председател на УС на ЕС без да е освободена от отговорност във връзка с дейността й като такава; в едномесечен срок следва да представи отчет за събраните и изразходвани средства във връзка с управлението на входа за периода, в който е била на посочената позиция, както и да представи справка за водените от нея дела срещу собственици в сградата; в 3 – дневен срок по получаване на поканата следва да освободи портиерната и да й предаде всички документи и ключове от общите части на входа, като: абонатна станция, портиерна, ел. табла, асансьори, покрив и др. Съдът е приел, че според представения протокол от поведеното на 27.05.2011 г. общо събрание на етажните собственици в жилищната сграда в [населено място], [улица] в 17.30 ч. е нямало кворум за провеждането му. Същото е проведено в 18.30 ч. На него е приет отчет на председателя на УС на ЕС за дейността на етажната собственост за периода м.05.2009 г. – м.05.2011 г. Взето е решение за започване на производства по съдебен ред за събиране на просрочени задължения. Посочено е, че с писмо изх. № БКС-94-00-111/1/02.11.2011 г. СО – Район „Изгрев“ е уведомила И. Г., че в общинската администрация са постъпили няколко документа от м.03.2009 г. до днес с обявен мандат на избраните управители на етажната собственост в различни периоди от време на [улица], че към 02.11.2011 г. в районната администрация има само една актуална регистрация – уведомление от И. Г. с вх. № БКС 92-82-188/30.06.2010 с приложен протокол от 13.11.2009 г. за избор на управител. На основание ЗУЕС уведомлението е единствената форма на регистрация, която се изисква. Съгласно представените документи в районната администрация управител на етажната собственост на [улица], е И. Г. с мандат от 13.11.2009 г. до 13.11.2011 г. Прието е за установено от извлечение от 11.08.2016 г. от портал за достъп до съдебни дела на СГС, представено от ищцата, че с определение от 20.08.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 6931/2010 г. на СГС, е отменено определение от 06.04.2010 г. на СРС, 28 състав, постановено по гр. д. № 24742/2009 г., с което е спряно изпълнението на решението на ОС на ЕС от 07.05.2009 г. по повод подаден пред съда иск за отмяна на решението по чл.40 ЗУЕС и вместо това е отхвърлено искането за спиране на изпълнението на решение на ОС на ЕС от 07.05.2009 г. по повод подаден пред СРС, 28 състав по гр. д. № 24742/2009 г. иск за отмяна на решението по чл.40 ЗУЕС. Прието е още, че с решение от 14.11.2012 г., постановено по гр. д. № 54560/2009 г. по описа на СРС са отменени приетите решения на общото събрание на етажната собственост на жилищната сграда, находяща се в [населено място],[жк] [улица], проведено на 13.11.2009 г. Върху решението е удостоверено, че е влязло в сила на 29.09.2014 г. Съдът е приел за установено от заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, че не всички от представените по делото документи като получател на разхода е посочена етажната собственост, поради което не може да се направи категоричен извод, че всички разходи по представените документи са свързани с етажната собственост. Посочено е, че вещото лице е обсъдило помесечно претендираните от ищцата суми и наличието на документи, установяващи плащането на тези суми, че петендираните от ищцата суми за заплатени разходи за етажната собственост са в размер на 14 672, 86 лв., а съгласно представените по делото документи полученият приход е в размер на 1 913, 89 лв. Така разликата възлиза на 12 758, 97 лв. Липсват доказателства за заплащане на фактурираната електрическа енергия. Вещото лице е дало помесечно формираната разлика между събраните суми. Лихвата за забава върху сумата от 12 758, 97 лв., съставляваща разлика между представените по делото документи за приходи и разходи от ищцата, възлиза на 3 662, 16 лв. Мораторната лихва върху сумата от 7 028, 27 лв., съставляваща разлика между претендираните от ищцата суми и реално платените такива, възлиза на 2 057, 02 лв. Прието е, че съгласно касовата книга и разходни документи вещото лице е установило, че на 01.01.2011 г. по касовата книга е имало наличност от 830, 08 лв. за периода м.01.2011 г. – м.06.2011 г. включително. От месечни такси са събрани от живущите в етажната собственост 12 516 лв. За същия период са отчетени разходи за етажната собственост на стойност в размер на 11 894, 42 лв. Касовата наличност по касова книга към 30.06.2011 г. е в размер на 1 451, 66 лв. Съдът е посочил, че вещото лице е пояснило при изслушването му, че са представени документи, които се отнасят за четири входа. Относно електрическата енергия и топлоенергията ищцата е представила фактури, а ответникът е представил разходо - оправдателни документи за тяхното плащане. Няма представен документ за начислена заплата за управителя на етажната собственост. От правна страна е прието, че страните не спорят, че са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост, като притежават идеални части от общите части в заявените в исковата молба квоти. Прието е, че е спорно обстоятелството дали ищцата се легитимира като управител на етажната собственост през исковия период: 01.01.2011 г. – 27.06.2011 г. Съдът е приел за установено, че на 07.05.2009 г. ищцата е избрана за председател на УС на ЕС, а на 13.11.2009 г. И. Г. е избрана за управител на етажната собственост. С влязло в сила на 29.09.2014 г. съдебно решение решенията на общото събрание на етажната собственост в процесната жилищна сграда, проведено на 13.11.2009 г. са отменени. Приел е, че решението, постановено по конститутивен иск, какъвто е и искът с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, както и постановената с него правна промяна, има действие занапред, че в ЗУЕС не е предвидено отклонение от това правило. С оглед на това е изведен извод, че отмяната на решението от 13.11.2009 г., с което е избран нов управител на етажната собственост, има действие след влизане в сила на съдебното решение – 29.09.2014 г. и не ретроагира спрямо исковия период. Приел е, че до момента на влизането му в сила като управител на етажната собственост се е легитимирала И. Г.. Според съда дори да се приеме противното, следва да се съобрази разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗУЕС, съгласно която подаването на молбата за отмяна незаконосъобразно решение на общото събрание не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. В тази насока е съобразено, че по делото не се твърди и съответно не е доказано, че изпълнението на решението от 13.11.2009 г. за избор на И. Г. е спряно с влязло в сила определение на съда. Поради това съдът е приел, че до отмяна на това решение с влязло в сила съдебно решение – на 29.09.2014 г., в отношенията с останалите етажни собственици и трети лица И. Г. се е легитимирала като управител на етажната собственост. Съдът се е позовал на чл.41 ЗС, според който всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение от общото събрание. Посочил е, че в случая ищцата поддържа, че претендираните от нея суми са във връзка с необходими разноски за ремонти и консумативни разходи за исковия период. Прието е, че описаните от ищцата в съставената таблица ремонтни дейности са свързани с ремонт и части на хидрофор, ремонт на подови сифони, ремонт на корпус на хидрофор. Прието е още, че не са заявени фактически твърдения, че ремонтните дейности са извършен въз основа на взето решение на общото събрание на етажните собственици. С оглед на това е формиран извод, че не е налице такова решение. Приел е, че липсата на надлежно взето решение за извършване на ремонтни дейности не освобождава останалите етажни собственици от задължението им да участват в необходимите разноски за общите части на сградата, в случаите, когато ремонтът е необходим. Необходимостта на ремонта според съда произтича от това, че трябва да се извърши за запазване на целостта и структурата на увредената обща част, както и за да може същата да изпълнява предназначението си. По въпроса са разпределяне на необходимите разноски, направени в сграда етажна собственост въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, изразена в решения, постановени по чл.290 ГПК. Приел е, че според тази практика необходимите разноски са за сметка на собствениците на сградата, като принципът на участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразено с дела му в общите части. Посочил е, че ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажна собственост да поеме съответната на дела му част от задължението. Прието е, че претенцията за разпределяне на разходите между отделните собственици на обекти в етажна собственост, касае хипотеза на управление на чужда работа, когато гесторът е действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако подобренията са извършени без да е взето решение на общото събрание – предварително или последващо, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД според съда гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски до размера на обогатяването и то само ако работата е извършена уместно. Прието е, че в случая страните не спорят, че не е налице взето решение по реда на чл.48, ал.1 ЗУЕС за извършване на ремонтни дейности в етажната собственост, както и такова по реда на чл.48, ал.6 ЗУЕС, с което разходите за извършване на ремонта на общи части на сградата без решение на общото събрание, да се възстановят или се прихванат от дължимите от него вноски след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Поради това е изведен извод, че отношенията между страните следва да се регулират от нормата на чл.61, ал.2 ЗЗД. Приел е, че квалифицирането на иска от решаващия съд с правно основание чл.61 ал.1 ЗЗД няма отношение към допустимостта на обжалваното съдебно решение, тъй като съдът е разгледал заявените от ищцата фактически твърдения и е формирал изводите по отношение на тях. Съдът е приел, че не е установено посочените от ищцата хидрофор и подов сифон да съставляват обща част, поради което дори ищцата да е сторила разходи за техния ремонт, липсва основание тези разходи да се възложат в тежест и на останалите етажни собственици. Приел е още, че без значение е и съответно не следва да се обсъжда, дали работата е била предприета уместно и дали е била добре управлявана и в интерес на останалите съсобственици, съгласно нормата на чл.61, ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД. Посочено е, че останалите разходи, които ищцата претендира, са за консумативни разноски, за които твърди, че е погасила с лични средства. Прието е, че доколкото същата не твърди да е натоварена от останалите етажни собственици с такава работа, тъй като решението обхваща заплащане на консумативи в рамките на събраните месечни вноски, по отношение на тези разноски приложение също следва да намери нормата на чл.61, ал.2 ГПК. Въззивният съд е приел, че в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че претендираните разноски са пряко свързани с етажната собственост и са в интерес на останалите етажни собственици, уместно са направени, както и че ги е заплатила с лични средства, в каквато насока е и съставения от СРС по реда на чл.146 ГПК доклад на делото. Приел е също, че ищцата не е ангажирала доказателства за част от претендираните разноски, че същите имат отношение към етажната собственост на процесната жилищна сграда – пощенски услуги, копирни услуги, видеодиагностика на канализация, преводни услуги, такси за справка в регистър БУЛСТАТ, копирна хартия, адвокатски възнаграждения, държавни такси за дела, кабелна телевизия, правни консултации, заплати и др. Приел е за установено по делото, че част от претендираните от ищцата консумативни разходи за етажната собственост са платени. Съдът е посочил, че в част от документите е отразено името на ищцата, че това не може да обоснове извод, че средствата, с които са извършени плащанията, са лични на ищцата. Прието е, че в доказателствена тежест на ищцата е да установи това обстоятелство. Според съда изводи в тази насока не могат да се направят и от обстоятелството, че в касата е имало наличност от 800 лв., доколкото за извършените плащания могат да се ангажират средства с различен произход, а не единствено и само лични средства на ищцата. Съобразено е и обстоятелството, че в проведеното на 13.11.2009 г. общо събрание на етажната собственост ищцата е освободена от длъжността председател на УС на ЕС, но не е освободена от отговорност във връзка с дейността й като такава, като е определен срок да представи отчет за събраните и изразходваните средства във връзка с управлението на входа. Приел е, че това сочи за неуредени отношения във връзка със събраните и изразходени средства, поради което касовата наличност не може да послужи като категорично доказателства, че ищцата е разполагала с 800 лв., събрани от етажните собственици и съответно е вложила лични средства за погасяване на консумативи за общите части на етажната собственост. Поради това са преценени за основателни доводите на жалбоподателите-ответници за необоснованост на изводите на решаващия съд за влагане на лични средства от ищцата. Прието е, че поради обстоятелството, че елементите от сложния правопораждащ фактически състав на спорното право следва да участват в условията на кумулативност, достатъчна е липсата само на една от тях, за да бъде предявеният иск неоснователен. Поради това е формиран извод, че не следва да се обсъжда дали работата е била предприета уместно, дали е била добре управлявана в чужд интерес, както и какъв е размерът на обогатяването на ответниците. При тези съображения въззивният съд е извел решаващ правен извод за неоснователност на предявения иск. Поради частично съвпадане на крайните изводи на двете инстанции въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в обжалваната част следва да се отмени, като предявеният иск следва да се отхвърли за сумата от 7 028, 27 лв. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд. Като взема предвид съдържанието на изложението съдът преценява, че жалбоподателката не е формулирала ясно и точно правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Формалното възпроизвеждане разпоредбите на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, както и доводите в изложението за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не обуславят извод, че е поставен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. С оглед на посоченото тълкуване съдът намира, че в изложението на жалбоподателката Н. О. не е формулиран правен въпрос, относим към решаващите правни изводи на въззивния съд. Изложените доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, поради липса на мотиви относно възприемане заключението на вещото лице, съответно несъобразяване с доказателства, представени от ищцата, както и относно неправилно приетата от въззивния съд правна квалификация на предявения иск, и всички останали доводи в изложението касаят правилността на въззивното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Тези доводи съдът следва да преценява само ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд по поставените въпроси в изложението на жалбоподателката Н. О.. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 800 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение