Определение № 12693 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по молба на адв. Толев, в качеството му на процесуален представител на „Салко” ООД, с искане за изменение на Решение № 10914/15.10.2024 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 4750/2024 г. в частта му относно разноските. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Григорова изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 371 от 14.03.2024 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм.д. № 74/2023 г., оставено в сила с Решение № 10914/15.10.2024 г. по настоящото дело, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001622001361-091-001/14.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на „Салко“ ООД, при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, са установени допълнително задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 323,83 лв. и лихви за просрочие в размер на 214,83 лв., за 2016 г. в размер на 896,26 лв. и лихви в размер на 503,69 лв., за 2017 г. в размер на 1 158,36 лв. и лихви в размер на 532,89 лв., за 2018 г. в размер на 2 889,15 лв. и лихви в размер на 108,49 лв., за 2019 г. в размер на 3 369,72 лв. и лихви в размер на 80,09 лв., както и ДДС общо в размер на 55 469,47 лв. и лихви в размер на 26 670,81 лв. В съдебно заседание пред настоящата инстанция от адв. Толев е поискано присъждане на деловодни разноски по настоящото дело, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв., съгласно представен списък. С Решение № 10914/15.10.2024 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 4750/2024 г. поисканите разноски не са присъдени, поради липса на доказателства за реалното им заплащане. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие е било уговорено адвокатското възнаграждение да бъде заплатено по банков път. С молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, постъпила в съда на 17.10.2024 г., в срока по цитираната разпоредба, са представени 4 броя извлечения от сметка и издадената фактура № 0000000267/08.07.2024 г., от които е видно, че уговорената сума от 12 000 лв. с ДДС е била заплатена по банковата сметка на адв. Толев с два превода – на 29.07.2024 г. и на 08.08.2024 г. – преди датата на проведеното открито съдебно заседание. Предвид резултата по делото настоящият състав намира, че искането е основателно до конкретния претендиран с молбата размер, при което НАП следва да бъде осъдена да заплати на „Салко“ ООД сума в размер на 10 000 лв. Направеното евентуално възражение за прекомерност с касационната жалба е необосновано и неоснователно. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение