Определение № 490 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2496/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Р. М., чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение № 257 от 6.03.2023г. по в.гр.д. № 2434/2022г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 262101 от 24.06.2022г. по гр.д.№ 12496/2018г. в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на В. Р. М., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 20 000лв., представляваща разлика между 30 000лв. и присъдените 50 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие повдигнато обвинение за извършено престъпление,във връзка с което е образувано н.о.х.д.№ 285/2004г.на СГС, ведно със законната лихва от 8.01.2018г. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за посочената разлика от 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2018г., като е потвърден акта в останалата му отхвърлителна част. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Касаторът обжалва въззивния акт в отхвърлителната му част над присъдените 30 000лв.до претендираните 150 000лв. В изложението към касационата си жалба като основание за допустимост е посочил нормите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК по въпрос, касаещ начина на определяне на справедлив, по смисъла на чл.52 ЗЗД, размер на обезщетение и по-специално: в хипотеза, когато тежестта на обвинението, многобройността на процесулано-следствените действия, в които е участвал подсъдимия, надхвърлят всякакви разумни срокове на продължителност на наказателното производство, като именно заради воденото производство - пострадалият е бил в обективна невъзможност да реализира в професионален и личен аспект – обстоятелства ли са, които обуславят присъждане на обезщетение над обичайното? Как следва да се преценява обстоятелството, че обвинението е за деяние, което в област, съвпадаща с тази на професионалната реализация на лицето и на тази база, въз основа на какви икономически критерии следва да се определя паричния еквивалент на обезщетението? Поставя и въпросът: Когато съдът мотивира паричният еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди с икономическата конюктура, данни за икономическото състояние на страната и нейното социално и икономическо равнище, следва ли да посочи изходни данни и критерии /статистика, линия на бедност, приета от МС, минимална или средна работна заплата за периода/, въз основа на които извежда изводите си? Следва ли размерът на обезщетението да бъде съобразен както с продължителността на увреждането, така и с инфлационните процеси в страната? По подставените въпроси се позовава се на противоречие с многобройна съдебна практика, която цитира. Основанието за очевидна неправилност на постановения въззивен акт обосновава с несъобразяването на гореизложените релевантни обстоятелства от въззивния съд при определяне на размера на обезщетението. Срещу касационната жалба не е подаден отговор. Въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди от 30 000лв., които е присъдил със следните мотиви: В. М. е привлечен като обвиняем на 2.04.1997г. за извършено престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.1 и ал.2, чл.26 НК /безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай/. Обвинението е за деяние, извършено от него като заемащ длъжността: началник управление „Международни операции“и“Валутни пазари и ликвидност“към Централна кооперативна банка АД за последвали щети в размер на 6 000 000 щатски долара. Впоследствие, през 2004г., обвинението е изменено и той е обвинен в присвояване на посочената сума, деяние по чл.203, ал.1, вр.чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.чл.181, ал.3, вр.ал.2, ал.1, чл.20, ал.2 НК. Касае се за „тежки“, по смисъла на чл.93, т.7 НК, престъпления, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 10г.до 20г. Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 250 000лв. На 5.02.2013г. мярката е заменена с „подписка“. От 26.05.1997г. до 10.11.2008г. е бил с наложена административна мярка „забрана за напускане на страната“ и иззет задграничен паспорт. Софийски градски съд го е признал за невинен на 5.02.2013г. Присъдата е влязла в сила на 8.01.2018г. Наказателното производство е продължило 20 години и 8 месеца. По реда на чл.60з ЗСВ, въз основа на сключено споразумение, на ищеца е изплатено обезщетение за водено наказателно производство в неразумен срок от 10 000лв. Въззивният съд в мотивите си е посочил, че В. М. е бил привличан осем пъти като обвиняем, обвинителен акт срещу него в съда е внасян три пъти, като всеки път е квалификацията е променяна /безстопанственост, престъпление по служба, присвояване/. Интензитета върху него, съдът е определил като висок, като само в рамките на досъбеното производство/продължило шест години/, той е разпитван единадесет пъти и е участвал в три очни ставки. Въззивният съд е посочил, че отчита и факта, че към момента на образуване на наказателното производство, пострадалият е бил на 50 години и в резултат на същото той е загубил работата си в ЦКБ АД, а доколкото обвинението е за престъпление във връзка със заеманата от ищеца длъжност – началник на дирекция в банка, то същото е причинило значително негативно влияние не само върху психиката на лицето, но и върху авторитета му в професионалните среди, с което е и възпрепятствало възможността за намиране на работа, доколкото към датата на оправдателната присъда, той вече е бил на 71 години. Въззивният е приел, че са причинени психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, но не се установява така претърпените болки и страдания да са с интензитет по-висок от обичайното за сходни случаи. Прието е и че в случая,„липсват доказателства за вида, количеството и продължителността на претърпените неимуществени вреди от ищеца, вследствие на неоснователното обвинение“. Общо е посочено, че следва да се отчетат: „икономическата конюктура, данните за „икономическото състояние в страната“ за процесния период 1997г.-2018г. и „неособено високото социално и икономическо равнище в България“. Съдът е приел за недоказано наличието на причинна връзка между установените заболявания на ищеца и на неговата съпруга и воденото производство. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по подадената касационна жалба, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, досежно поставените въпроси относно начина на определяне на размера на дължимото обезщетение за претендирани неимуществени вреди, за да бъде същия справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД, за извършване на преценка дали са съобразени всички установени за конкретния случай релевантни обстоятелства и дали те обосновават степен на претърпените болки и страдания с интензитет по-висок от обичайното. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение