Определение № 239 от 20.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2019 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. Т. действащ като ЕТ „ТАНО - Н. Т.“, чрез адвокат И. И. от АК - Х., която е насочена против въззивно решение № 304 от 02.08.2019 г. по в.гр.д.№ 374/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, първи въззивен гр. състав. Ответникът по касация „ВИДЕКС“ ЕООД е подал отговор чрез адвокат Н. Т. от АК – С. З., в който възразява срещу допустимостта на обжалването от гледна точка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Взето е становище и по наличието на предпоставките за допускане на обжалването, както и по съществото на касационната жалба. Претендира разноски. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но е насочена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното въззивно решение, постановено при условията на чл. 258 – чл. 273 ГПК, е потвърдено решение № 202 от 26.03.2019 г. по гр.д.№ 1595/2018 г. на Районен съд - Хасково, ІІІ-ти гр.състав, с което като неоснователни са отхвърлени предявените от настоящия касатор против „Видекс“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 57 ЗЗД, а именно: да бъде осъден ответника да върне на ищеца вещта – дървен навес, монтиран в неговия собствен имот, находящ се в [населено място], [улица], която получил и държи без основание; както и да бъде осъден да заплати обезщетение за ползване на тази вещ в размер на 1 500 лв. за периода от 21.08.2017 г. до завеждане на делото – 10 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата претенция до пълното издължаване. Съгласно изявление в исковата молба (л. 5 от гр.д.№ 1595/2018 г. на РС) и вносна бележка (РС, л. 17), ищецът (сега – касатор) е внесъл държавна такса по иска по чл. 108 ЗС в размер на 80 лв., т.е. като по иск с цена в размер на 2 000 лв. С отговора на исковата молба ответникът не е заявил възражение относно цената на иска по чл. 108 ЗС. Въпросът не е повдиган и служебно от първоинстанционния съд. В производството пред РС е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза, съгласно което действителната пазарна стойност на вещта е 4 326 лв. Въз основа на тази стойност е събрана държавната такса за въззивното производство. Относно цената на иска за присъждане на обезщетение – същият е предявен за сумата 1 500 лв., но с протоколно определение от 26.02.2019 г. претенцията е намалена до размер на сумата 749,10 лв., като за разликата е заявен отказ от иска и производството е прекратено. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че при условията на чл. 70, ал. 3 ГПК цената на иска по чл. 108 ЗС се е стабилизирала до края на производството пред трите инстанции в размер на сумата 2 000 лв. Върховният касационен съд е обвързан от стабилизиралата се на първа инстанция цена на иска и не може да я ревизира инцидентно при преценката по чл. 280, ал. 3 ГПК за наличието на общите процесуални предпоставки за допустимост на касационното обжалване. С оглед определението от 26.02.2019 г., цената на другия обективно съединен иск е в размер на 749,10 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, освен когато се обжалват решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях обуславящи искове. В случая цената на всеки един от обективно съединените искове поотделно не надхвърля прага за допустимост на обжалването в размер на 5 000 лв. (приемайки, че делото е гражданско), като не е налице и никое от изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Касационното обжалване е недопустимо (независимо от погрешно даденото от въззивния съд указание, че акта му подлежи на обжалване пред ВКС), което налага касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. С оглед настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 1 000 лева – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат за защита пред ВКС (ДПЗС № 064477 от 20.10.2019 г., л. 29 от делото). По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия