Определение № 794 от 05.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 839/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Б. против решение № 644 / 26.04.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 1 състав по гр.д.№ 88 / 2012 год., в частта в която със същото е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК, І отд. – 13 състав по гр.д.№ 9161 / 2009 год., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищцата – касатор против ЗК [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ, съответно за сумата над 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди лева, претърпени от ПТП от 19.02.2007 год., за разликата до претендираните 60 000 лева. Касаторът навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвид несъобразени от съда възможни усложнения в увреждането й, посочени от съдебно-медицинската експертиза, както и несъобразени приложими лимити на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „. Обосновава хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК - за уеднаквяване съдебната практика по определяне размера на обезщетенията по справедливост, в съответствие с действително търпимите неимуществени вреди и съобразно икономическата конюнктура, на основание лимитите на застрахователна отговорност. Ответната страна - ЗК [фирма] - не е взела становище по допустимостта на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното: Производството е образувано по иск на Д. Б., с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП от 19.02.2007 год., причинено по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” при ответното дружество лек автомобил - Р. П.. В съответствие с установените от гласните и писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза увреждания - счупване на челна и теменна кост на черепа вдясно, с контузия на мозъка, лекувано медикаментозно, при напълно стабилизирано след 6 месечно лечение в домашни условия състояние и възстановена работоспособност - съдът е приел справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 20 000 лева, потвърждавайки първоинстанционното решение за отхвърляне иска за разликата до претендираните 60 000 лева. Съобразил е проявяващи се и към момента церебрастеннни оплаквания, резултат и от налична артериална хипертония, както и неконстатирани от съдебно-медицинската експертиза, като настъпили към момента или сигурни като настъпване за в бъдеще, усложнения в здравословното й състояние, в причинна връзка с увреждането, въпреки коментар за възможни такива, но при установима като цяло благоприятна за ищцата прогноза. В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторката формално се позовава на драстични разминавания в размера на присъдими от съдилищата обезщетения и необходимост от тяхното уеднаквяване / независимо от спецификата на всеки конкретен казус /, което от една страна не е свързано с отговор на разрешим по конкретното дело правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда при определяне на обезщетението, а от друга страна е необусловено от тълкуване на конкретна правна норма, вкл. тази на чл.52 от ЗЗД. Не се и сочи друга непълна, неясна или противоречива правна норма, предпоставила противоречива съдебна практика по тълкуването й или налична непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване ,с оглед развитието в обществените отношения или изменения в законодателството – в обосноваване допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС, предпоставящ кумулативно значение на произнасянето по конкретния правен въпрос - за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В аспект на последното и доколкото единствената конкретика в изложението касае приложението на лимитите на застрахователна отговорност, следва да се посочи, че значението на същите е предмет на произнасяне с решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК - № 95 / 24.10.2012 год. по т.д.№ 916 / 2011 год. на І т.о. на ВКС, в което е възприето, че определимите от съда обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително търпимите вреди, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД, а не с лимитите на отговорността на застрахователя, които са преценими само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение при формиране критерия за справедливост. Доколко, обаче, конкретното решение е съобразено с действително претърпените и търпими неимуществени вреди, както и с икономическата конюнктура към момента на увреждането, е въпрос на преценка за правилност и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК, извън обхвата на настоящото производство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение