Определение № 60115 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2241/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „ЕСТ“АД и В. С. С. против решение № 4910/12.08.2020г. по в.гр.д. № 212/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.10.2019г. по гр. д. № 55828/2017г. на Софийския районен съд, ГО, 36 състав за отхвърляне на предявените по реда на чл. 164, ал. 2 от ЗЗД обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците “Бългериан инвестмънт груп“ АДСИЦ, “Армейски Холдинг” АД и “Соломон Груп” АД да заплатят разделно – всеки по 1/3 на касатора „ЕСТ“АД сумата от общо 50 404, 50 лева представляваща задължения във връзка с ползването на имот, находящ се в сграда “Бизнес център Евротур”, [населено място], представляващ офис № 1 с площ от 119,87 кв.м. за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г., формирана като сбор от следните суми: “Бългериан инвестмънт груп“ АДСИЦ да заплати 14293, 34 лв. главница – обезщетение за лишаване от ползването за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г. и 1 714, 85 лв. лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2015г. до 28.02.2017г., 755,59лв. – главница за топлинна енергия и 43,29лв. – лихва за забава върху тази сума за периода от 14.01.2016г. до 28.02.2017г.; “Армейски Холдинг”АД да заплати 14 293, 34 лв. главница – обезщетение за лишаване от ползването за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г. и 1 714, 85 лв. лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2015г. до 28.02.2017г., 370, 11 лв. – главница за топлинна енергия и 14, 59 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода от 30.09.2016г. до 28.02.2017г. и “Соломон Груп”АД да заплати 14 293, 34 лв. главница – обезщетение за лишаване от ползването за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г. и 1 714, 85 лв. лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2015г. до 28.02.2017г., 1 098, 81 лева – главница за топлинна енергия и 97, 36 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода от 29.04.2015г. до 28.02.2017г. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение и за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Ответниците по касационната жалба “Бългериан инвестмънт груп“ АДСИЦ, “Армейски Холдинг”АД и “Соломон Груп”АД оспорват основателността на същата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски за касационна инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.3 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Предмет на спора, образуван по исковата молба, са осъдителни искове за задължения във връзка с ползването без основание на имот, находящ се в сграда “Бизнес център Евротур”, [населено място], представляващ офис № 1 с площ от 119, 87 кв.м. за периода от 01.01.2015г. до 23.11.2016г. общо в размер на 50404, 50 лв. срещу тримата ответници. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че ищецът „ЕСТ“ АД е собственик на офис №1 с площ от 119, 87 кв.м., като е предал на ответниците фактическата власт върху процесния имот за общо ползване на обекта за офис от всеки ползвател. Те са ползвали обекта през исковия период, без да заплащат за същото ползване. Следователно с порът с правно основание чл.59 ЗЗД произтича от държането на помещение, предназначено и ползвано за търговска дейност. От изложеното следва, че в настоящото производство ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 20 000 лв. спрямо всеки един ответник, тъй като се претендира разделно заплащане на сумите. Без значение за определяне характера на делото като търговско е обстоятелството, че основанието на иска е извъндоговорно по чл.59 ЗЗД. От значение за приложението на чл.280, ал.3 т.1 ГПК е обстоятелството, че вземането на ищеца-търговец произтича от държането на помещение, предназначено и ползвано за търговските цели на дружествата - ответници /в този смисъл Определение №9/21.01.2012г. по т.д.№3/2012г. на ВКС, І т.о.,Определение № 175/19.07.2016г. по т.. № 3105/2015г., Определение № 24/21.01.2021г. по ч.т.д. № 40/2021г.на ВКС, II т.о./. Налице е съдебна практика /Определение №55/16.02.2015г. по т.д.№390/2015г. на ВКС, І т.о. и др./, според която понятието „търговско дело” по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК е с по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка”. В понятието търговско дело се включват и споровете, които функционално са обусловени от осъществяваната търговска дейност от търговеца, какъвто е случая при ползване на офис помещение за извършване на търговска дейност. На осн чл.78, ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците сторените от тях разноски за касационна инстанция, както следва: на “Бългериан инвестмънт груп“ АДСИЦ -1100лв., на “Армейски Холдинг” АД– 1100лв. и на “Соломон Груп” АД - 745лв. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,