Определение № 4045 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Л. Н. З., чрез адв. Б. И. П., срещу решение № 33 от 16. 01. 2023 г. по в. гр. д. № 296/2022 г. на Софийския окръжен съд, I въззивен граждански състав, потвърждаващо решение № 260006 от 08. 02. 2022 г., поправено с решение № 260015 от 23. 03. 2022 г., постановени по гр. д. № 283/2021 г. на РС – Ихтиман, с което е допусната съдебна делба на ЗАПАДЕН БЛИЗНАК със застроена площ 48, 75 кв.м. от масивна жилищна сграда-близнак, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което е построена - УПИ № ...., в кв. 2 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 718/1971 г. на кмета на Община-К., с уредени сметки по регулация и с площ от 610 кв.м., с административен адрес [населено място], общ. К., обл. София, [улица], между Л. Н. З. – с дял 24/36 ид.ч., Д. Б. Д. – 2/36 ид.ч., Л. Д. Д. – 2/36 ид.ч., С. Д. И. – 2/36 ид.ч., Б. Х. Д. – 3/36 ид.ч., М. Х. З. – 3/36 ид.ч. и ГАРАЖ със застроена площ 26, 88 кв.м., построен в същия имот, между Д. Б. Д. – 2/12 ид.ч., Л. Д. Д. – 2/12 ид.ч., С. Д. И. – 2/12 ид.ч., Б. Х. Д. – 3/12 ид.ч. и М. Х. З. – 3/12 ид.ч., като искът за делба на гаража е отхвърлен по отношение на Л. Н. З..

Твърди се неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл. 79, ал. 2 ЗС и чл. 30, ал. 2 ЗС, при допуснати съществени процесуални нарушения – неправилна преценка на събраните доказателства и необсъждане на всички възражения на ответницата Л. З., както и при необоснованост на фактическите изводи. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и отхвърляне на иска за делба, евентуално – промяна квотите на съделителите в допуснатия до делба западен близнак, 1/2 ид.ч. от имота и гаража, като същите бъдат определени в следните размери: а/ за западния близнак и 1/2 ид.ч. от имота - по 1/27 ид.ч. за Д. Б. Д., Л. Д. Д. и С. Д. И., по 3/27 ид.ч. за Б. Х. Д. и М. Х. З. и 18/27 ид.ч. за Л. Н. З.; б/. за гаража – по 1/9 ид.ч. за Д. Б. Д., Л. Д. Д. и С. Д. Д. и по 3/9 ид.ч. за Б. Х. Д. и М. Х. З..

Подаден е писмен отговор от съделителите Д. Б. Д., Л. Д. Д., С. Д. И. Й. Л. и К. П., чрез адв. Б. И. Т., с който се поддържа липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Подаден е отговор на касационната жалба и от съделителката М. Х. З., чрез адв. Г. К., както и от съделителя Б. Х. Д., с които се излагат съображения за основателност на същата и за уважаването й.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че Ц. и С. Г. са сключили граждански брак през 1940 г. С н.а. № 70/1980 г. С. Г. и П. С. купуват процесния имот, върху който построяват масивната жилищна сграда – близнак, като С. Г. и съпругата му Ц. Г. построяват западния близнак и гаража, а П. С. – източния близнак. Ц. Г. починала 1996 г. и оставила за наследници съпруга си С. Г. – с дял 3/4 ид.ч. (1/2 ид.ч. на основание прекратена с развод СИО и 1/6 ид.ч. по наследство от съпругата си), дъщеря си З. С. Д. – с наследствен дял 1/6 ид.ч. и внуците си Б. Д. и М. З., по право на заместване на дъщеря й В. Д., починала 1992 г., с наследствени дялове по 1/12 ид.ч. С. Г. починал 2006 г. и оставил за наследници дъщеря си З. Д. – с наследствен дял 1/2 ид.ч. и внуците си Б. Д. и М. З. – с наследствени дялове – по 1/4 ид.ч.. Със саморъчно завещание от 10. 11. 1998 г., обявено на 03. 07. 2007 г., С. Г. завещал на Л. Н. З., правнучка, западния близнак и припадащата му се 1/2 идеална част от дворното място. Заветът е породил действие за 4/6 идеални части от западния близнак и припадащата му се 1/2 идеална част от дворното място, а за 2/6 от западния близнак и от припадащата му се 1/2 ид.ч. от дворното място е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 ЗН. Така, след смъртта на Ц. Г. и С. Г. и извършената на 15.05. 2007 г., с П. С. и съпругата му, доброволна делба на жилищната сграда-близнак, гаража и дворното място, съсобственици на западния близнак и припадащата му се 1/2 от дворното място са: а/. З. С. Д. – с дял 1/6 ид.ч. от западния близнак и 1/6 ид.ч. от припадащата му се 1/2 ид.ч. от дворното място, а след смъртта й, настъпила входа на исковото производство, съсобственици са наследниците й Д. Б. Д., Л. Д. Д. и С. Д. И., с дялове по 1/18 (т.е. по 2/36 ид. ч.) всеки от тях; б/. Б. Д. и М. З. (наследници по право на заместване на починалата преди общите наследодатели тяхна дъщеря Вената С. Д.) – с дялове по 1/12 (по 3/36) ид.ч. от западния близнак и по 1/12 ид.ч. от припадащата му се 1/2 ид.ч. от дворното място; в/. Л. Н. З. – с дялове 4/6 (24/36) ид.ч. от западния близнак и 4/6 от припадащата му се 1/2 ид.ч. от дворното място. Прието е, че съсобственици на гаража са Д. Б. Д., Л. Д. Д. и С. Д. И. – с дялове по 1/6, т.е. по 2/12 ид.ч. (общо тримата притежават 6/12 ид.ч.), както и Б. Д. и М. З. – с дялове по 1/4, т.е. по 3/12 ид.ч. (общо двамата притежават 6/12 идеални части). Прието е, че гаражът не е предмет на завета, поради което Л. З. не притежава идеална част от същия. Прието е, че между посочените съделители и при посочените дялове следва да бъде допусната делба на дворното място, западния близнак и гаража, а искът за делба на гаража следва да се отхвърли по отношение на заветника Л. Н. З..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира някои доказателства по делото?

2. Може ли да бъде допусната делба на една или повече отделни сгради, построени в съсобствен урегулиран поземлен имот, между съсобствениците само на сградата/сградите, без припадащата се на тази сграда идеална част от правото на собственост върху терена.

Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с ТР № 1 от 4. 01. 2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 19, ТР № 1 от 9. 12. 2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 212 от 1. 02. 2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., 2 т.о., решение № 133 от 23. 10. 2019 г. по гр. д. № 3565/2018, 1 г.о., решение № 221 от 7. 11. 2010 г. по гр. д. № 1148/2019 г., 4 г.о., решение № 60188 от 1. 10. 2021 г. по гр. д. № 392/2021 г., 4 г.о., решение № 50192 от 14. 12. 2022 г. по гр. д. № 1314/2022 г., 3 г.о.

Относно втория въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с ППВС № 2/4. 05. 1982 г. по гр. д. № 9/1981 г.,т. 1, б. „е“ и с решение № 309 от 18. 11. 2011 г. по гр. д. № 215/2011 г., 2 г.о.

Първият въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната задължителна и незадължителна практика на ВКС. Въззивната инстанция, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор, е разгледала и обсъдила изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите, очертани с въззивната жалба и отговора, и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, е подложила на самостоятелна преценка релевантните доказателства и обсъдила защитните тези и доводи на страните. Тези изводи са намерили писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, които обективират осъществена правораздавателна дейност по съществото на правния спор. Обсъдено е и възражението на жалбоподателката за неоснователност на иска за делба, тъй като освен 4/6 идеални части, завещани й от С. Г., е придобила по давност останалите 2/6 идеални части от процесния имот, упражнявайки владение от 03. 07. 2007 г. до 21. 05. 2021 г. Възражението за придобивна давност е прието за неоснователно, тъй като не е доказано след придобиване на 4/6 ид.ч. от делбения имот по завещание да е демонстрирала по отношение на останалите съсобственици намерение за своене на техните идеални части, т.е. да е трансформирала държането на чуждите идеални части във владение. Посочено е, че дори да се приеме за установено, че през 2013 г. Л. З. и родителите й започнали да извършват в процесния имот подобрения, то тези действия, сами по себе си, не доказват владение на чуждите идеални части, а и до насочване на иска за делба и срещу заветника Л. З. на 21. 05. 2021 г. десетгодишният придобивен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС не би могъл да изтече. Обстоятелството, че фактическите и правни изводи на въззивния съд не съвпадат с виждането на жалбоподателката Л. З. и поддържаните от нея тези не налага извод в обратния смисъл.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос. В ППВС № 2/4. 05. 1982 г. на ВС и в посоченото от касатора решение № 309 от 18. 11. 2011 г. по гр. д. № 215/2011 г. на ВКС, 2 г.о., се приема, че е недопустима делба на дворно място, имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, предвид установената в чл. 38, ал. 3 ЗС забраната за делба на общи части, но това не изключва възможността да бъде извършена делба на отделен обект в етажната собственост или на една от сградите в общия парцел (при т.нар. „хоризонтална етажна собственост“) между съсобствениците на този обект/сграда, ведно с припадащата се част от земята. В случая е допусната делба, с участието на Л. З., на западния близнак от масивна жилищна сграда, ведно с припадащата му се 1/2 ид.ч. от дворното място. Делба на гаража, без идеални части от дворното място, е допусната само между наследниците на Ц. и С. Г., а по отношение на заветника Л. З. искът е отхвърлен, тъй като тази сграда не е обект на завета. Изводите на въззивния съд не влизат в противоречие с посочената от жалбоподателката практика на ВС и на ВКС.

По поставените от касатора въпроси е формирана практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, която не се нуждае от промяна като неактуална или погрешна, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Ответниците по жалба Д. Б. Д., Л. Д. Д., С. Д. И. Й. Л. и К. П. претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция, но няма данни да са направили такива.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение