Определение № 1935 от 29.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1122/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. М. срещу решение №32 от 13.02.2026 г. по в.т.д.№527/2025 г. на АС Варна. С решението обжалваната част е потвърдено решение №23 от 10.11.2025 г. по т.д.№51/2022 г. на ОС Силистра, в частта с която е отхвърлен предявеният от Д. А. М. против ЗД „Бул инс” АД иск за заплащане на разликата над сумата от 40 000 евро до пълния предявен размер от 76 693.78 евро (150 000 лв.), обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на Т. С. Т., ведно със законна лихва от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 25.03.2022 г. до окончателното й изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип. 2. Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната, включваща развиващите се инфлационни процеси и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната. 3. Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва. Ответникът по касация ЗД „Бул инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесното ПТП представлява реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, установил е наличие на виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател, както и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на Т. С. Т. и е счел, че в случая приложимост намира българското материално право, като ищцата е активно материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за смъртта на Т. С. Т.. По спорния въпрос относно размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е съобразил следните релевантни предпоставки за определяне на дължимото обезщетение, изводими от събраните писмени и гласни доказателства: Починалият е бил на 33 г. към датата на инцидента, респ. ищцата на 30 г., като двамата са били във фактическо съжителство 12 години, а приживе отношенията им са се основавали на взаимност и доверие; Смъртта на Т. е довела до страдание на ищцата, обективните признаци за което са припадъци, плач, мисли за починалия, невъзможност да установи нова връзка. Същевременно съдът е отчел, че липсват данни за психически страдания, по - големи от обичайните при загуба на партньор и няма данни ищцата да е търсила или получила психологическа и/или медицинска помощ във връзка със загубата, нито да е налице някакво специфично проявление на душевна травма извън обичайните страдания при загуба на близък човек, както и факта, че ищцата е отказала съдействие и интервю за изготвяне на назначената по нейно искане СПЕ. Въз основа на гореизложеното и с оглед икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, израз на която са лимитите на застрахователно покритие към този момент, е определил дължимото обезщетение в размер на 40 000 евро. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. В случая не се установява наличие на поддържаните от касатора селективни основания спрямо въпросите, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и в константната практика на ВКС разяснения (изключващи наличието на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. При причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Според обстоятелствата по делото съдът може да определи размера на обезщетението към момента на извършването на увреждащото въздействие, но може да го определи и към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили, а когато се претендира пълно обезщетение за всички вреди (в т. ч. бъдещите), съдът взема предвид и новонастъпилите факти в хода на производството по делото и може да определи размера на обезщетението към по-късен момент до приключването на устните състезания. Законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии (вкл. като е отчел икономическото състояние в страната към момента на увреждането и липсата на съдействие от ищцата за установяване на психологичното и емоционалното й състояние към момента на изготвяне на назначената СПЕ), поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, като следва да се посочи, че преценката на отделните факти по делото от значение за определяне размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 3960 евро. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,