Определение № 2160 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5062/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 6930/04.09.2023г., подадена от С. Г. И., чрез процесуалния представител адвокат Р. М. от АК П., срещу решение № 142/24.07.2023г. по в. гр. д. № 288/2023г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение № 403 от 27.03.2023г., постановено по гр.д.№ 839/2022г. на Пловдивския окръжен съд, е уважен предявеният от И. А. И. срещу касатора, иск с правна квалификация чл. 23 СК - за признаване за установено по отношение на С. Г. И., че ищецът е изключителен собственик на 94,63 % идеални части от недвижим имот - апартамент в [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от 10.12.2021г., с адрес на имота: [населено място], р-н С.,[жк], на адрес: [улица], блок 20, ет. 12, ап.57, който имот се намира на етаж 12 от сграда с идентификатор 56784.505.269.1, с предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 84 кв.м., с прилежащи части: изба №17, и 1,287 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: [№], 56784.505.269.1.56, под обекта: [№], над обекта: [№], придобит по време на брака между ищеца и ответницата, с договор за покупко-продажба от 14.09.1999г., сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №83, т. ІV, рег.№2705, дело №773/1999г. по описа на нотариус Д. С., с рег.№135 на НК, вписан в С. - П. с акт №197, т.32, дело №7879/1999г., поради трансформация на лично имущество на ищеца.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло със законните последици.

Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на производствените правила при преценката на приетите по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че ищецът не е доказал при условия на пълно и главно доказване, че процесното жилище е придобито с негови лични средства, респ. че е вложил в покупката на бившето семейно жилище парите придобити от продажбата на наследствен имот. Поддържа, че е налице противоречие между твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и събраните по делото гласни доказателства. Излага оплаквания, че съдът не е изложил мотиви защо е кредитирал противоречиви гласни доказателства, както и че не е обсъдил заинтересоваността на някои от свидетелите от изхода на делото.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1. Доказани ли са в производството по делото - при условията на пълно и главно доказване, всички предпоставки за успешно провеждане на иска по чл. 23 СК и оборена ли е презумпцията за съвместен принос по чл. 21 СК при покупката на процесния недвижим имот; пряко ли е доказването, ако твърденията на ищеца за личен (извънсемеен) произход на средствата и влагането им в покупката на спорния имот се установяват с показанията на един-единствен свидетел, който е негов брат; допустимо ли е решението на съда да се обоснове с установяването на факт, който не се твърди в исковата молба;

2. Следвало ли съдът да приеме, че показанията на тримата свидетели на ответницата, въпреки че са косвени доказателства, разколебават и опровергават показанията на свидетеля Г. И.;

3. Следва ли логически от съвкупната преценка на всички доказателства, изводът за дарствения акт на роднините на ищеца (негови брат и майка) и влагането на цялата сума от продажбата на съсобствения имот при покупката на спорния имот;

4. Правилно ли са приложени в атакуваното решение правилата за последиците от разпределението на доказателствената тежест.

По въпросите се поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на ВКС, IV г.о.; решение № 223/16.11.2016г. по гр.д. 1626/2016г. на ВКС, I г.о.; решение № 35/13.07.2021г. по гр.д. 1783/2020г. на ВКС, I г.о.; решение № 41/18.03.2015г. по гр.д. № 3875/2014г. на ВКС, ІІI г.о.; решение № 61/01.03.2016г. по гр.д. № 4578/ 2016г. на ВКС, IV г.о.; решение № 80/03.05.2018г. по гр.д. № 2560/2017г. на ВКС, IV г.о., както и решение № 72/07.07.2017г. по гр.д. № 3056/2016г. на ВКС, I г.о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. А. И., чрез процесуалния си представител адвокат Н. К., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респективно за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. А. И., който е предявил срещу С. Г. И. - негова бивша съпруга, иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено в отношенията помежду им, че придобитият по време на брака им с договор за покупко-продажба от 14.09.1999г., сключен с нотариален акт №83/1999г., недвижим имот - апартамент, представляващ СОС с идентификатор [№], находящ се в [населено място], р-н С.,[жк], на адрес: [улица], ет. 12, ап.57, ведно с 1,287 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е изключителна собственост на ищеца, тъй като е бил придобит изцяло с лично имущество, а именно парични средства в общ размер на 27 000 лв. Изложил е твърдения, че посочената сума е формирана от сумата 4258,36 лв., получена от продажбата на собствената му идеална част, придобита по наследство от неговия баща А. Г. И., от съсобствен наследствен недвижим имот, представляващ апартамент №7, находящ се в [населено място], [улица], на 4-ти етаж, по договор за продажба на недвижим имот от 14.09.1999г., сключен с нотариален акт №181 от 14.09.1999г., от сумата 21 291,83 лв., получена на 14.09.1999г. по дарение от неговата майка М. И. И. и неговия брат Г. А. И., представляваща получената от същите продажна цена от техните наследствени дялове от същия съсобствен наследствен имот, от сумата 1450 лв. - лични средства на ищеца.

Констатирано е, че в срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Г. И. е оспорила твърдяното от ищеца основание за придобиване на сумата от 21 291,82 лв. - получено от него дарение на същата сума от майката и брата на ищеца, представляваща получената от тях част от продажната цена на съсобствения им апартамент на [улица]. Оспорена е поредността на двете сделки - продажбата на наследствения имот на [улица], и покупката на семейното жилище - процесния апартамент на [улица]. Поддържано е, че жилището на [улица] придобито в режим на СИО, с принос на ответницата в придобиването му, като е работела през цялото време на брака с ищеца, грижила се е за семейното домакинство и отглеждането на родените от брака им деца, за поддръжката и подобряването на процесния недвижим имот, заплащане със семейни средства на данъците и таксите за имота, семейството е било подпомагано от нейните родители с труд и пари, като продължили и по време на брака й да внасят средства в открития на нея детски влог, и открили детски влогове и на двамата сина на страните и внасяли средства по тях. Посочено е, че тези средства - както от нейната сметка, така и от влоговете на децата им, били изтеглени по настояване на ищеца, и използвани за покупката на процесното жилище. При условията на евентуалност, е претендирала, че в случай, че се приеме, че сумата от 21 291,82 лв., придобита от майката и брата на ищеца от продажбата на наследствения имот, е била дарена за закупуването на семейното жилище на [улица], да се приеме, че сумите са дарени на двамата съпрузи.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено от решение №1649/01.10.2021г. по гр.д.№6351/2021г. на Пловдивския районен съд, че страните - бивши съпрузи са сключили брак на 21.03.1992г., който е бил прекратен по взаимно съгласие на 01.10.2021г

Взето е предвид, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №83 от 14.09.1999г. ищецът И. А. И. е сключил договор за покупко - продажба, с който е купил недвижим имот, представляващ апартамент №57, на 12 жилищен етаж от блок 20, находящ се в [населено място], комплекс „Г. - север“, на [улица], със застроена площ от 84 кв.м., ведно с избено помещение №17 и ведно с 1,287% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата от 27 000 лв. която сума пълномощникът на продавача е получил изцяло и в брой от купувача.

Прието е за установено, че на 14.09.1999г. М. И. И., Г. А. И. и И. А. И. са продали свой съсобствен имот (н.а. за продажба на недвижим имот №181 от 14.09.1999г.), представляващ апартамент №7, находящ се в [населено място], [улица], на 4-ти етаж, с площ 89,43 кв.м., ведно с избено помещение №13 с полезна площ от 5,98 кв.м. и таванско помещение №7 с площ от 16 кв.м., както и 10,19% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 406 кв.м., съставляващо парцел XV, имот пл.№795 от кв.66 по плана на [населено място],[жк], за сумата от 25 555.20 лв., която сума продавачите са получили изцяло и в брой от купувачите. Съобразено е, че при сключването на договора продавачите са се легитимирали като собственици на имота с нотариален акт №43, том 4 от 1978г. и удостоверение за наследници от 1999г.

Посочено е, че според показанията на свидетеля З. Й., същата е присъствала и на двете сделки, сключени от И. И. през м. септември, 1999г., тъй като той бил клиент на Агенция за недвижими имоти „П.“, а свидетелката по същото време работела към агенцията като брокер; че братът на И. И. бил преди това клиент на агенцията по други сделки, и когато решили да продават наследствения им имот, пак се обърнал към тях; че собственици на продавания наследствен имот били И. И., брат му и майка му; че сделката за закупуването на жилището на [улица]била обвързана с продажбата на наследствения имот на [улица], затова двете сделки били насрочени в един и същи ден, за да може средствата от продажбата да бъдат използвани за покупката; че сделките били насрочени при различни нотариуси - Б. и С., тъй като купувачът на имота на [улица]държал да се изповяда договора при посочен от него нотариус; че след като приключила продажбата на наследствения имот, цялата сума от получената продажна цена била дадена на нея да я пренесе в своята чанта, а двамата братя, като охранители, я придружили до другия нотариус; че там тя извадила парите и цялата сума предала на продавача на имота на [улица]; че ищецът също така доплатил на продавача определена сума - малко над хиляда лева, която носел, както и пари за таксите по прехвърлянето на имота на [улица], които платил. Взето е предвид, че според показанията на тази свидетелка на двете сделки не присъствала съпругата на И. И.; че тя не дошла и на огледа на имота на [улица]- дошъл само И. И., харесал го, и веднага започнали организация двете сделки да се случат в един ден; че той бързал да купи жилище, защото изтичал срока им да освободят жилището на [улица], а няколко месеца по-късно свидетелката срещнала И. И. и съпругата му, и двамата изразили голямо задоволство от покупката на апартамента - били доволни от локацията му, защото можели да се разхождат до паркове и до центъра, докато жилището на [улица]нямало тези предимства.

Прието е, че от показанията на свидетеля Г. И. - брат на ищеца е установено, че ищецът купил апартамента на [улица]през месец септември, 1999г.; че в същия ден свидетелят, ищецът и тяхната майка продали своя апартамент на [улица]; че ищецът купил апартамента на [улица]с парите, които тримата получили от продажбата на имота на [улица]; че между тях имало стара уговорка парите от апартамента на [улица]да бъдат за неговия брат (ищеца), тъй като преди това родителите им били помогнали на свидетеля да си купи жилище; че когато продали имота на „К.“, цялата сума дали на З. от Агенция „П.“ да я пренесе до другия нотариус, а двамата с ищеца я охранявали; че сумата от продажбата не била достатъчна, за да се плати апартамента на [улица], поради което ищецът доплатил около 1000-1500 лв.; че съпругата на ищеца не присъствала на сделката, и доколкото е известно на свидетеля - не е ходила и на оглед; че за закупуването на апартамента не било давано капаро; че ищецът и съпругата му живеели в имота на [улица]заедно с майката на ищеца. Прието е, че според показанията на този свидетел апартаментът на [улица]бил на родителите на ищеца, като помежду си в семейството били взели решение този имот да е за ищеца, и когато имота се продал, дали парите на него лично, не на семейството му.

Посочено е, че в своите показания свидетелката С. В. е заявила, че с ответницата се познава от 14.09.1999г., когато записвали децата си за първи клас, и от тогава са приятелки; че в деня на запознанството им ответницата била с двете деца, и излязла от кабинета на директора разплакана, тъй като не искали да запишат детето й в първи клас, като при разговора със свидетелката споделила, че същият ден имат сделка, при която купуват апартамент, в който трябва да се преместят, и в последния момент търсят училище на децата. Посочено е също така, че според показанията на тази свидетелка ответницата съжалявала, че не може да присъства на сделката, тъй като трябва да е в училището с двете деца, за да минат медицински преглед; че след това семейството на свидетелката и семейството на страните станали близки приятели и често си ходели на гости; че родителите на ответницата много помагали на семейството на С. като при разговор със свидетелката споделяли, че са направили спестовни влогове и на трите си деца - С. и двамата й братя, а после родителите на С. открили влогове и на децата на С.. Взето е предвид, че тази свидетелка не познава брата на ищеца, тъй като ищецът бил скаран с брат си, след като купили апартамента - ищецът много му бил ядосан, тъй като брат му взел повечето пари от апартамента, който е трябвало да бъде изцяло за И., и той често го повтарял през годините, когато бил под въздействието на алкохол. Посочено е, че ответницата не е споменавала за каква сума са купили апартамента, и свидетелката не знае дали парите са били спестени, като смятала, че за покупката са им помогнали родителите на С., тъй като те цял живот спестявали, както и че свидетелката не знае дали родителите на С. по това време вече са били пенсионери, не знае какви са били влоговете, не знае с коя агенция е станала покупката, не може да каже дали е плащано капаро, тъй като се запознала с ответницата в деня на сделката. Станало й известно, че малко преди самата сделка били направили оглед на апартамента.

От показанията на свидетеля З. С., който е брат на С. Г., е посочено, че се установява, че след сключването на брака между страните, те живеели в жилището на [улица], което било собственост на родителите на ищеца; че родителите на свидетеля много помагали на семейството на сестра му; че отглеждали крави, овце, зеленчуци, и често предоставяли на семейството на С. млечни продукти и зеленчуци; че открили влогове на С. и на децата й А. и Г.; че С. работела; че родителите на С. предоставяли на семейството материална помощ, за да могат да си закупят жилище; че жилището на „Борбите“ купили през 1999г. Посочено е също така, че според показанията на този свидетел, той бил на гости в дома на С. на 10.09.1999г., когато тя имала рожден ден и след 17.00 часа двамата със съпруга й го оставили да гледа децата, и отишли някъде, а когато се върнали, казали, че са харесали жилище. Според свидетеля му споделили, че избрали това жилище, защото нямало нужда от ремонт и купили жилището по К.. Взето е предвид, че свидетелят е заявил: „Доколкото си спомням, родителите ни им дадоха пари за закупуването на жилището, нямам на идея каква сума са им дали... На другия ден сестра ми мисля, че сподели с тях, те дойдоха от [населено място], и й дадоха за жилището пари, които не мога да кажа каква сума е била“. Съобразено е, че на свидетеля не е известно дали ответницата е теглила пари от влога си или от влоговете на децата за закупуване на жилището, както и че според показанията му влоговете на децата били направени от родителите на С., такива влогове те направили и на свидетеля, и на брат му и по тези влогове внасяли по 5 лева всеки месец, много години - поне от 1980г. Посочено е, че според свидетеля родителите направили влогове и на неговите деца, но се поболели, и вече не можели да внасят пари по тях; че когато купували имота, преди това ищецът продал имот, който бил на родителите му, но тогава баща му вече бил починал; че продажбата на този имот не станала в същия ден; че И. и брат му били скарани; че когато бил под въздействието на алкохол, И. казвал, че Г. взел повечето пари от продажбата на апартамента, защото трябвало да плаща обезщетение във връзка с настъпила преди това трагедия в семейството му; че ответницата не отишла на сделката, защото трябвало да записва децата на училище; че на свидетеля не е известно чрез коя агенция и при кой нотариус са купили имота.

Посочено е, че в показанията си свидетелят К. К. е заявила, че се запознала с ответницата в училището, където учили децата им, и впоследствие разбрала, че съпругът й и ищеца са израснали заедно като деца; че се запознала с нея на К., през 1999 г. - децата се заиграли в двора на училището, и те се заприказвали; че ищцата била притеснена, защото се местели в ново жилище, трябвало бързо да напуснат старото, а не можела да запише децата на училище; че впоследствие, когато била на гости в дома на ответницата, се е случвало баща й да носи месо, мляко, сирене, сланина, тъй като гледали животни; че С. споделяла, че много им помагат - и с продукти, и с пари, били открили спестовни влогове на нея и на децата й. Съобразено е, че свидетелката не знае кой е дал пари за покупката на апартамента им, не познава брата на ищеца, но заявила пред съда, че веднъж при разговор между семействата съпругът й попитал ищеца за неговия брат и тогава ищецът гневно споделил, че е сърдит много на своя брат, защото взел повечето или всички пари от някаква продажба на жилище. Посочено е, че доколкото свидетелят си спомня, ищецът завел С. да види жилището точно на рожденият й ден, за да го одобри, но иначе ищецът ходил сам на сделката; че свидетелят не знае каква е сумата, за която е купен апартамента. Знае, че родителите на С. й дали пари за покупката, но не знае колко.

Посочено е, че показанията на свидетеля Г. И. са ценени при условията на чл. 172 ГПК, като съдът ги кредитира, тъй като ги е счел за подробни, логични и непротиворечиви, основани на личните впечатления на свидетеля, и изцяло кореспондиращи на показанията на свидетелката З. Й. - очевидец и участник в събитията, за които свидетелства. Също при условията на чл. 172 ГПК са ценени и показанията на свидетеля З. С., като съдът ги е кредитирал, приемайки ги за подробни и логични, основани на личните впечатления на свидетеля.

Констатирано е, че съгласно писмо от „Ю. България“АД за периода от 01.01.1998г. до 31.12.1999г. няма данни да е имало действащи сметки на името на С. Г. И.; че за същия период на името на А. И. И. е открита банкова сметка, която е закрита на 12.02.2018г., а на името на Г. И. И., е открита банкова сметка, която е закрита на 08.05.2018г. Констатирано е също така, че съгласно писмо от „Банка Д.“АД на името на С. Г. И. е открит спестовен влог на 29.11.1995г. в БО Л., ФЦ С., който е закрит на 06.01.2005г.; че на името на А. И. И. е открит спестовен влог на 13.05.1994г., който е закрит на 06.01.2005г., както и друг спестовен влог, открит на 05.11.1999г., закрит на 06.01.2005г.; че на името на Г. И. И. е открит спестовен влог на 04.09.1996г., който е закрит на 06.01.2005г., както и спестовен влог, открит на 05.11.1999г. и закрит на 06.01.2005г. Посочено е, че от справките за движението по посочените сметки, е установено, че към 31.12.1999г. салдото по сметката на името на С. Г. И. е било 1,12 лв.; салдото по сметките на А. И. И. към 31.12.1998г. е 13,55 лв. и 5,55 лв., а към 31.12.1999г. - съответно 14,18 лв. и 9,22 лв.; салдото по сметката на Г. И. И. към 31.12.1998г. е 17,51 лв., а към 31.12.1999г. е 18,33 лв. като втората сметка на името на Г. И. И. е открита на 05.11.1999г. - т.е след сключването на процесния договор.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд от правна страна е изложил съображения, че за да бъде призната пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, и да се уважи иск по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, в тежест на ищеца - бивш съпруг е да докаже при условията на пълно и главно доказване придобивната стойност на имота, размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и влагането на тези средства за придобиване на имуществото.

Прието е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №83 от 14.09.1999г., процесният недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по действащите КК и КР на [населено място], е придобит по време на брака на страните, за сумата от 27 000 лв., платена изцяло и в брой в момента на сключването на договора, като купувач по договора за покупко-продажба е само ищецът. Съобразено е, че в деня на придобиването на собствеността върху процесния недвижим имот, преди изповядването на договора за покупко-продажба, ищецът, заедно с майка си М. И. И. и брат му Г. А. И., са продали свой съсобствен по наследство имот, представляващ апартамент №7, находящ се в [населено място], [улица], с договор за продажба, сключен с нотариален акт за продажба на недвижим имот №181 от 14.09.1999г. с продажна цена на имота от 25 555.20 лв., която сума продавачите са получили изцяло и в брой от купувачите. Посочено е, че наследствената квота на ищеца е в размер на 1/6 от собствеността на продадения наследствен имот, на която съответства сумата от 4258,36 лв. като придобита от продажбата на лично основание част от продажната цена 25 555.20 лв.

Прието е за доказано, че продажбата на наследствения недвижим имот на ищеца е осъществена преди изповядването на сделката за покупка на процесния недвижим имот, с оглед показанията на разпитаните свидетели Г. И. и З. Й., които се подкрепят и от показанията на свидетеля С., както и поредността на вписването на двата нотариални акта във входящия регистър на С.- П., а именно продажбата на наследствения апартамент е с вх. рег.№10867/14.09.1999г., а покупката на процесния имот е с вх. рег. №10896/14.09.1999г.

Прието е за доказано, че цялата продажна цена, получена при продажбата на наследствения недвижим имот, в размер на 25 550 лв., е била използвана от ищеца за заплащане на покупната цена на процесния недвижим имот - общо в размер на 27 000 лв., като за да достигне до този извод, въззивният съд е съобразил, че двете сделки са били осъществени в един и същи ден и цялата получена сума от продажбата на наследствения имот е била предадена на свидетелката З. Й., която от своя страна я е пренесла до нотариалната кантора и изцяло предала на продавача по сделката за придобиването на процесния имот. Изложени са мотиви, че този извод не се опровергава от показанията на свидетелите С. В., З. С., и К. К., чиито впечатления относно разпределянето на парите от продажбата на наследствения имот са косвени, основани на повърхностни познания за релевантните факти, като сочат изявления на ищеца, дадени по неопределено време и в нетрезво състояние, които не съдържат детайли, позволяващи в достатъчна степен да бъде определена сделката, до която се отнасят, конкретната сума, която е била получена от ищеца при продажбата и тази, която бил взел неговият брат. Посочено е, че фактът, че двамата братя в някакъв момент след продажбата на наследствения недвижим имот са били във влошени отношения, сам по себе си не изключва възможността на 14.09.1999г. сумата в размер на 25 550 лв., получена от продажбата на наследствения имот, да е послужила на ищеца за заплащането на покупната цена на процесния недвижим имот.

Прието е, че показанията на свидетеля Г. И. установяват, че частта от продажната цена на продадения наследствен недвижим имот, съответстваща на дяловете в съсобствеността на имота, притежавани от майката на ищеца М. И. И. и от брат му самия свидетел И., е дарена на ищеца И. И., в деня на сключване на договора за покупко-продажба - 14.09.1999г., и непосредствено след получаването на продажната цена от купувачите по сделката.

Изложени са съображения, че няма процесуална пречка за установяването с гласни доказателства на сключените договори за дарение, на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Прието е, че показанията на свидетелите С. В., З. С., и К. К., не опровергават показанията на свидетеля Г. И., а показанията на свидетеля В. частично ги подкрепят в частта за съществуваща уговорка в семейството на ищеца парите от наследственият имот на [улица]да бъдат изцяло негова собственост -“когато са продавали апартамента ... той е трябвало да бъде за него...“. Отчетено е, че свидетелят С. е твърдял, че родителите на ответницата са й дали пари, за да бъде закупено жилището, но не можел да уточни конкретна сума, поради което е прието, че показанията му не могат да опровергаят твърдените от свидетеля Г. И. обстоятелства.

Съдът е приел за неоснователно евентуално релевираното възражение от ответницата, че дарението, направено от майката и брата на ищеца, на получената от тях сума от продажбата на наследствения недвижим имот на [улица], е било направено в полза на двамата съпрузи. Посочено е, че дарената сума е била предадена от дарителите само на ищеца, и само той се е разпоредил с нея; че Г. И. лично е заявил, че намерението му към момента на извършване на дарението е било да дари сумата на своя брат, а не на двамата съпрузи, като доказването чрез неговите показания съдът е приел за пълно и пряко, доколкото изхожда пряко от субекта, формирал намерението. Посочено е, че макар по отношение на дарственото намерение на майката на ищеца, показанията на свидетеля Г. И. да осъществяват непряко доказване, то кореспондира на обичайното намерение на родителите, което е да дарят своето дете, но не и неговия съпруг.

Изложени са допълнителни мотиви, че при иска по чл. 23 СК е ирелевантен въпросът за приноса на другия съпруг, тъй като трансформацията се основава на влагане на лични средства - т.е. такива, които са отпреди брака, или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това основание, поради което съдът не е обсъждал събраните в тази връзка доказателства.

Посочено е, че не е установено към датата на сделката да са били изтегляни парични средства от банковите сметки на децата и на ответницата, нито да са били налице съизмерими с цената на имота наличности по банковите сметки на децата и на ответницата преди сделката.

Съдът е взел предвид, че решението да бъде купен точно този имот е взето еднолично от ищеца (според показанията на свидетеля Й.), като е бил показан на ответницата за пръв път на рождения й ден 10.09.1999г. (петък) след 17,00 часа (според показанията на свидетеля С.) - т.е. само три календарни дни преди деня на изповядване на сделката (от които само един е бил работен ден - 13.09.1999г.), като тя не е участвала при сключването на сделката, и имотът е бил деклариран в данъчната служба като еднолична собственост на ищеца.

Прието е, че за разликата над сумата 25 550 лв. до сумата от 27 000 лв. - заплатената от ищеца покупна цена на процесния недвижим имот, не се установява да е настъпила трансформация на негово лично имущество в размер на 1450 лв. Посочено е, че паричните средства в брой не са сред посочените имущества в чл. 20 СК (отм.), които са лично имущество. Прието е, че по делото са събрани непълни доказателства, че във връзка с покупката на имота, семейството е получило финансова помощ от родителите на ответницата по иска. Изложени са съображения, че в какъв размер е била сумата, дадена от родителите на ответницата по иска, и как точно е била изразходвана тя - за плащане на част от продажната цена, или за разноски по сделката (такси, данъци, или брокерска комисионна), не се съдържат данни в показанията на свидетеля С. като показанията в тази връзка на свидетелите В. и К. също не съдържат конкретна информация. Съдът е приел, че не е проведено успешно насрещно доказване сумата от 1450 лв., доплатена от ищеца при сключването на договора, да е била негово лично имущество и за тази сума да е настъпила трансформация на негово лично имущество.

След преценка и анализ на така изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Въпроси от обуславящо значение за изхода на делото, по които въззивният съд се е произнесъл и по отношение на които да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, по същество липсват в приложеното изложение за допускане на касационното обжалване към касационната жалба. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси по същество навеждат доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение предвид възприемането на едни гласни доказателства и невъзприемането на други и не представляват конкретни процесуалноправни въпроси от обуславящо изхода на спора значение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. На практика въпросите са поставени в контекста на релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, и в този смисъл същите имат отношение към преценката за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство във фазата на съобразяване на основанията за допускане на касационното обжалване, което е предпоставено от формулиране на общ и принципен правен въпрос, отговарящ на уредените в чл. 280, ал. 1 ГПК алтернативни предпоставки за ангажиране компетентността на ВКС по спора.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че при постановяване на решението си въззивният съд изцяло се е съобразил с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС (включително посочената в изложението), формирана при разглеждането на спорове за частична трансформация на лично имущество, придобито по време на брак, както и за начина, по който следва да бъде извършвана преценката на свидетелските показания. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства (решение №141/11.10.2019г. по гр.д.№3719/2018г. на І г.о. на ВКС и посочените в него решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на І г.о. на ВКС и решение №176/28.05.2011г. на ІІ г.о. на ВКС по гр.д.№759/2010г.). Когато за релевантен факт свидетелските показания се разминават, съдът не следва да достига до извода, че фактът не се е осъществил. Той е длъжен да обсъди събраните гласни доказателства, като прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи пред съда. Съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на отношенията между страните се отнася той (решение №218/16.10.2019г. по гр.д.№4333/2018г. на ІV г.о. на ВКС и посочените в него решение № 554/08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 177/25.10.2016г. по гр.д. № 1263/2016г. на ВКС, III г.о.). Съгласно решение №79 от 12.07.2017г. по гр.д.№3244/2016г. на ІV г.о. на ВКС, съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката (ден, нощ, виелица, дъжд и пр.), психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологични особености – зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства.

С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е взел предвид и обстоятелствата, при които свидетелите са възприели релевантните за спора факти, съобразил е евентуалната заинтересованост на свидетелите, изложил е съображенията си в тази насока, обсъдил е всички констатирани противоречия в показанията.

Действително в решение №159 от 22.02.2016г. по т.д.№1871/2014г. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК са онези лица, които имат облага от решаване на делото в полза на страната, която ги е посочила, като облагата следва да е непосредствена. Наред с това обаче в практиката си ВКС последователно и непротиворечиво посочва, че съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му (решение №79/12.07.2017г. по гр.д.№3244/2016г. на ІV г.о. на ВКС). Приема се също така, че като възможни заинтересовани свидетели разпоредбата на чл. 172 ГПК определя и всяко друго лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. (решение №207 от 17.03.2021г. по гр.д.№165/2020г., IV г.о. на ВКС). Показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. Съдът може да възприеме тези показания за достоверни само след задълбочен анализ на всички доказателства, явяващи се в подкрепа или в опровержението им, излагайки мотиви защо дава вяра на показанията на свидетеля, въпреки възможната му заинтересованост (решение №100/08.05.2018г. по гр.д.№1737/2017г. на ІV г.о. на ВКС). Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото (решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на І г.о. на ВКС и посоченото в него решение №65/16.07.2010г. на ІV г.о. на ВКС по гр.д.№4216/2008г.). При преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства (решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на І г.о. на ВКС и посоченото в него решение №176/28.05.2011г. на ІІ г.о. на ВКС по гр.д.№759/2010г.). Преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и правилата на логиката (решение №141/11.10.2019г. по гр.д.№3719/2018г., І г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е извършил цялостен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, след което е формирал извод за достоверността на показанията на свидетелите. При това следва да се отбележи, че използваните в изложението доводи, касаещи извършената от съда преценка на гласните доказателства, не съответстват на данните по делото-твърденията на ищеца за влагането на негови лични средства при покупката на процесния недвижим имот не се установяват само от показанията на разпитания като свидетел негов брат, а основно от показанията на св.З. Й., която е незаинтересован от изхода на спора свидетел-очевидец, което именно обстоятелство въззивният съд е съобразил и детайлно е обсъдил.

Съдът е приел, че свидетелските показания установяват, че волята на двамата дарители е била именно да дарят средствата на ищеца, а не на семейството му, както и че съпругата на ищеца не е присъствала при сключване на сделката, поради което не е могъл и да приеме дарението на парична сума. Приетото от въззивния съд изцяло съответства на трайната съдебна практика (решение №81 от 15.03.2011г. по гр.д.№172/2010г. на ІІ г.о. на ВКС; решение № 727/23.11.2010г. по гр.д. № 978/2010г. на ВКС, IV г.о.; решение №638/08.12.2010г., гр.д.№1832/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС), включително и цитираната в съдебното решение (решение №75 от 05.06.2018г. по гр.д.№3178/2017г. на ІІ г.о. на ВКС и решение №84 от 26.04.2016г. по гр.д.№4903/2015г. на І г.о. на ВКС), според която се приема за обичайно в подобни хипотези, че намерението на родителя, респективно брат, е да дарят своето дете, респ.своят брат, но не и другия съпруг. Ако другият съпруг твърди, че е подарено и нему, негова е доказателствената тежест за тези твърдения, но случая е констатирано, че ответникът не е доказал такива обстоятелства.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и съдебен акт, който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват. Същото е постановено при точното приложение на разпоредбите на СК, относими към производството и при съобразяване на даваното от ВКС тълкуване на тези разпоредби, както и на разпоредбите на процесуалния закон, установяващи правилата за преценка на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 2500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение