Определение № 903 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 247/2010 г.

ВКСI гражданско отделение15.11.2010 г.докладчик Лидия Рикевска

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2009 г. и решение от 24.11.2009 г. по гр. д. 432/09 г. на Окръжен съд гр. Д.. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. Г. С. и Е. М. К. срещу решение от 30.06.2009 г. и решение по чл. 193 ГПК /отм./ от 24.11.2009 г. по гр. д. 432/09 г. на Окръжен съд гр. Д.. Касаторите считат че въззивното решение е недопустимо. Ответниците по касация Д. Г. П., И. В. П., Д. И. Д. и Д. Д. Д. не вземат становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С решение от 30.06.2009 г. въззивният съд е оставил в сила решение № 94 от 05.04.2004 г., поправено с решение № 586 от 18.06.2004 г., по гр. д. № 594/03 г. на Районен съд гр. Д. в частта, в която исковете на С. С. и Е. К. срещу Д. П., И. П., Д. Д. и Д. Д., да бъдат осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат гараж, курник, навес и тоалетна в УПИ V-92 в кв. 31 по плана на ЖК Балик-Йовково-юг Д., са отхвърлени. Съдът е приел, че гаражът е построен със строително разрешение, намира се в съсобствения имот, но в частта опредЕ. за ползуване от ответниците, затова не пречи на ищците да ползуват своята част. Останалите спорните сгради били премахнати изцяло в хода на производството. С решение от 24.11.2009 г. по чл. 193 ГПК /отм./ съдът е оставил без уважение молбата на С. С. и Е. К. за допълване на решението 30.06.2009 г. в частта му за разноски. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос, дали е допустимо при връщане на делото от ВКС за ново разглеждане, в състава разглеждащ спора да участвуват съдии, които са участвували при първото му разглеждане. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Видно е от данните по делото, че при първото разглеждане на делото по гр. д. № 543/04 г. във въззивния съд са взели участие съдиите Г. Х., Д. Н. и Г. Ж.. Решението е отменено с решение № 302 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 5611/07 г. на ВКС ІІІ ГО. При новото разглеждане на спора, при постановяване на решение от 30.06.2009 г. са взели участие съдиите: Д. Д., Е. С. и А. П., т. е. при решаване на спора по същество не е взел участие един и същи съдия. Съдия Г. Х. е взела участие само в производството, в което е разгледана молбата на касаторите по чл. 193 ГПК /отм./. Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по формулирания процесуалноправен въпрос. Цитираното решение № 691 от 14.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 351/2008 г., II ТО е неотносимо към формулирания въпрос. Въпросът за допуснатото нарушение на процесуалните правила поради обстоятелството, че съдът не изпълнил задължителните указания в отменителното решение и не е преценил всички доказателства по делото, няма отношение към формулираният специфичен въпрос. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от горното, съдът

Цитирани разпоредби

6