Определение № 2671 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1369/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия "Васил Левски" [населено място], чрез адв. С. С., срещу решение № 567/25.11.2025 г. по в. гр. д. № 897/2025 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 177/15.07.2025 г. по гр. д. № 297/2025 г. на Ихтиманския районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. И. Б., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 8, вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № РД 08-45/20.01.2025 г. на началника на Регионално управление на образованието – София област, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "директор на училище" в Професионална гимназия "Васил Левски" [населено място] и училището е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 20 925,78 лв. за период 20.01.2025 г. - 01.07.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 07.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. В изложението, инкорпорирано в жалбата, се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първата инстанция е установила правилно фактическата обстановка по спора, възприел е същата и на основание чл. 272 ГПК е препратил към нея. По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността "директор" в Професионална гимназия "Васил Левски" [населено място], което е прекратено със заповед № РД 08-45/20.01.2025 г. на началника на Регионално управление на образованието – София област, на основание чл. 330, ал. 2, т. 8, вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, поради обстоятелството, че към 20.01.2025 г. е налице несъвместимост на лицето със заеманата длъжност, изразяваща се в това, че служителят е председател и член на управителния съвет на кооперация "Напредък", гр. Ихтиман. В заповедта е посочено, че същата се издава въз основа на влязло в сила решение № РС-543-24-137/25.11.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията. По делото е представено процесното решение на Комисията, както и цялата преписка по него, от които се установява, че е установена несъвместимост по отношение на ищеца, като директор на ПГ "Васил Левски" [населено място] и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 З., във връзка с участието му като председател и член на управителния съвет на кооперация "Напредък", [населено място]. Ищецът обжалвал постановеното от Комисията решение, но съдебното производство във връзка с оспорването му не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали по отношение на заеманата от ищеца длъжност "директор на училище" нормата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ е приложима. Според въззивния съд неоснователно във въззивната си жалба ответникът поддържа, че разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ се прилагала по отношение на длъжността "директор на училище" като част от държавната администрация, а училищната система била част от изпълнителната власт, респ. училището било част от административния апарат на Държавата. В тази връзка са изложени съображения, че не съществува легална дефиниция на термина "администрация", като според съда администрацията може да се определи като система от органи и структури, които подпомагат органите на изпълнителната власт при осъществяване на тяхната дейност. Тя е организационно обособена система, осъществяваща изпълнително-разпоредителна дейност от името на държавата или общината с цел реализиране на държавната /общинската/ политика и удовлетворяване на обществени потребности. Тя е част от изпълнителната власт, осъществява изпълнително-разпоредителна дейност и реализира държавното /публичноправното/ управление в определена сфера от обществения живот. Поради това за "държавна администрация" по смисъла на чл. 107а КТ следва да се приеме организираната система от органи и служители на изпълнителната власт, която чрез изпълнително-разпоредителна дейност осигурява прилагането на законите и удовлетворяването на обществени потребности. При съобразяване на изложеното по-горе е прието, че длъжността "директор на училище" не следва да се причислява към държавната администрация. Действително училищата са държавни институции, но те не са структури на изпълнителната власт, не изпълняват административно-управленски функции и чрез тях не се регулират отношения на власт и подчинение. Държавният им характер не ги превръща задължително в административни, тъй като тяхната функция ги поставя извън администрацията и ги причислява към образователните, а не към управленските институции. Поради което училищата не са част от изпълнителната власт, подобно на редица други държавни институции, като напр. болници, театри, музеи, библиотеки, университети. Тяхната функция е не управленска, а специфична, и е определена със съответния ресорен закон, в случая Закона за предучилищното и училищното образование. Ето защо работещите в тях работници и служители, в т. ч. и ръководителите им, не са част от държавната администрация, и за тях е неприложима разпоредбата на чл. 107а КТ. Като допълнителен аргумент е посочено, че в Класификатора на длъжностите в администрацията / КДА/ са включени само такива длъжности от системата на образованието, които са част от изпълнителната власт – напр. Директор на Националния инспекторат по образованието, служители на Изпълнителна агенция "Програма за образование", но не и длъжността "директор на училище". В този смисъл според съда неоснователно ответното училище оспорва относимостта на този класификатор и счита, че дори ако една длъжност не е изрично посочена в него, тя въпреки това може да е част от системата на държавната администрация по смисъла на чл. 107а КТ. Според въззивния съд това тълкуване противоречи на общото правило за действието на нормативните актове във времето, а именно, че новият закон отменя стария и когато се приеме нов закон, уреждащ същата материя като стария, приоритет има новият закон, т.е. той се прилага вместо стария. В случай, че новият закон не отменя изрично стария и не му противоречи, двата закона се прилагат съвместно, като новият закон служи за конкретизация, детайлизиране или приложение на стария. Такова е и съотношението между КДА и чл. 107а КТ: класификаторът не отменя чл. 107а, а – в качеството си на по-нов подзаконов нормативен акт – прецизира, кои длъжности се считат за "държавна администрация" по смисъла на този нормативен текст. Следователно невключените в класификатора на длъжности, напр. длъжността "директор на училище", не следва да бъдат считани за част от държавната администрация и за тях чл. 107а КТ не се прилага. В допълнение окръжният съд е посочил, че дори и да се приеме тълкуването на ответното училище, че цитираната разпоредба се прилага и за невключени в КДА длъжности, последните следва да принадлежат към държавната администрация съгласно изведения по-горе критерий –осъществяване на управленски функции в системата на изпълнителната власт, който обаче не е изпълнен по отношение на директора на учебно заведение. За неоснователни са приети оплакванията на въззивника - касатор, че дейността на директора е дейност в държавната администрация, тъй като включвала съхранение на училищния печат и печата с държавния герб, а също и разпореждане с бюджетни средства. Посочено е, че държавният характер на дадена институция и издържането й от бюджетни средства не е релевантен критерий за причисляването й към администрацията, а релевантният такъв – осъществяване на управленски функции в системата на изпълнителната власт, в случая не е изпълнен. Наред с това, съдът е посочил, че не обосновава обратен извод наведеният във въззивната жалба довод, че самият ищец бил представил пред РУО - София област декларация по чл. 49, ал. 1, т, 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 50 З., с което бил признал, че по отношение на него е приложима нормата на чл. 107а КТ. Според съда дори подаването на тази декларация да се тълкува като изразена от него воля да се счита за част от държавната администрация, тя не е достатъчна да доведе до този правен резултат, доколкото неговата принадлежност към определена категория служители не се определя от субективните му представи за това. На следващо място, съдът е посочил, че доводът на ответното училище, че длъжността "директор на училище" е публична длъжност по смисъла на чл. 6 З., като по отношение на нея се прилага институтът на несъвместимостта по § 1, т. 4 от ДР на З., е принципно правилен, но неотносим към настоящия правен спор, тъй като няма връзка с предпоставката за приложението на чл. 107а КТ, а именно работа по трудово правоотношение в държавната администрация. Публичният характер на една длъжност не я приравнява автоматично на административна. Затова и доколкото директорът на училище е управителен орган на бюджетна организация, той безспорно е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 З., но това не означава, че е част от държавната администрация по смисъла на чл. 107а КТ. Предвид така изложеното окръжният съд е приел, че не могат да бъдат споделени доводите във връзка с публичния характер на длъжността на ищеца и установената от КОНПИ несъвместимост по § 1, т. 4 от ДР на З.. За неотносими са намерени доводите, че ищецът е съдружник в търговско дружество с ограничена отговорност, че е част от управителните органи на четири сдружения, както и че с влязла в сила присъда е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, вр чл. 301, ал. 1 НК. Това е така, тъй посочените обстоятелства не са изтъкнати като основания за обжалваното в настоящото производство уволнение на ищеца, поради което според съда дори и да бъдат доказани, те не са в състояние да обосноват неговата законосъобразност. С оглед на така изложените съображения въззивният съд е приел, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са основателни и правилно и законосъобразно са уважени от първоинстанционния съд. Въззивният съд е посочил, че основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е една от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, като е намерил за доказани и останалите предпоставки за това. По делото е установено от представената служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта, че ищецът е останал без работа поради процесното уволнение през релевирания период. За неоснователни са намерени твърденията на въззивника, че ищецът има друга работа и не бил останал без работа поради уволнението, доколкото осъществявал дейност като председател на кооперацията, а и е регистриран като самоосигуряващо се лице. В тази връзка съдът е споделил възприетото в правната доктрина становище, че няма значение заетостта на лицето на друго основание през релевантния период – договор за изработка, поръчка, упражняване на свободна професия, търговия и др. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, с твърдения, че е нарушен материалният закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените по делото искове. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 46/04.07.2011 г. по гр. д. № 16/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 704/09.12.2010 г. по гр. д. № 216/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение № 75/02.07.2019 г. по гр. д. № 3025/2018 г. на ВКС IV г.о., без да е формулиран значим за изхода на спора правен въпрос. Направено е искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона: "Представлява ли длъжността "директор на държавно училище" работа в администрацията по смисъла на чл. 107а КТ?". Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Д. И. Б. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подал писмен отговор, в който излага съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. По поставения въпрос не е формирана практика на ВКС, но не са налице останалите предпоставки на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ясно, непротиворечиво и недвусмислено се приема в практиката и в правната доктрина, че директорът на държавно училище не издава индивидуални административни актове, той е представител на юридическо лице и осъществява гражданскоправни сделки както в отношенията с трети лица, така и чрез вътрешно- служебни актове в трудовите отношения. Следователно длъжността „директор на държавно училище“ не представлява работа в администрацията, за да може при уволнението му да се приложи нормата на чл. 107а КТ. Решението на въззивния съд съответства на нормата на закона. С оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 750 евро, доколкото се касае за трудов спор, който не представлява фактическа и правна сложност и делото е разгледано само в първата фаза по допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение