Определение № 50145 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3169/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. З. Л. от [населено място], община Смолян, подадена чрез процесуалния му представител адв.А. П. от САК срещу решение № 138/12.5.22 г по гр.дело № 126/2022 г на Окръжен съд-Смолян, Първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 54/11.3.22 по гр.дело № 1309/21 г по описа на Районен съд-гр.С., като са отхвърлени като неоснователни предявените от В. З. Л. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със седалище в гр.Смолян обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител на дружеството адв.Б. К.-съдружник в Адвокатско дружество „К. и съдружници“.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски в размер на 1668 лв. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.Страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „ръководител експлоатационен район и група в строителството“.Същото е прекратено на основание чл.328 ал.2 КТ-поради сключен договор за управление на предприятието.Прекратяването е осъществено, считано от 11.11.21 г.Установено е, че на 14.10.21 г в [населено място] е проведено заседание на Управителния съвет на Български ВиК холдинг“ ЕАД, на което М. Н. е освободен от поста “управител“на дружеството и за такъв е избрана Р. А. Я..Шест дни по-късно с нея е сключен договор за възлагане на управлението, в който е предвидено изрично правомощието на управителя да сключва, изменя и прекратява трудови и граждански договори, да налага дисциплинарни наказания и др.С обжалваното въззивно решение е прието, че уволнителната заповед не е незаконосъобразна на формално основание, тъй като съдържа всички необходими и изискуеми по закон реквизити.Непосочването на ЕИК на дружеството и ЕГН на управителя му не представляват пороци, които да доведат до незаконност на уволнението.Заповедта е мотивирана, доколкото в нея е посочено уволнителното основание по чл.328 ал.2 КТ, като изрично е вписано, че прекратяването е извършено, поради сключен договор за управление на дружеството.Въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на посоченото уволнително основание: сключен договор за управление на предприятието, съдържащ конкретна бизнес-задача, индивидуализирана в чл.3.20 от договора.За неоснователно е прието твърдението, че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна.Видно от съдържащата се в кориците длъжностна характеристика на ищеца са вменени задължения да организира, планира, ръководи и контролира цялостната дейност на експлоатационния район, включително и да ръководи изпълнението на разчета по всички показатели, да дава разрешения за включване на съществуващите водопроводни мрежи и да отговаря за спазването на техническите изисквания при изграждането на същите, като носи отговорност и за повереното му имущество.От тези трудови функции и позицията, на която се намира длъжността, спрямо длъжностното разписание, въззивният съд е направил изводът, че същата представлява „ръководна“ такава по смисъла на пар.1 т.3 ДР на КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/Съставлява ли порок, който води до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, непосочването на законоизискуемите данни за работодателя. Относно този въпрос се сочи противоречие с решение № 93/8.4.11 г по гр.дело № 1141/2010 г на ВКС, ГК.С това решение е прието, че в акта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се съдържат данни за страните, за заеманата от ищеца длъжност, за основание и момента на прекратяване.В случая всички тези реквизити са налице.Заповедта съдържа пълна индивидуализация на страните, основанието за прекратяване-чл.328 ал.2 КТ и момента на настъпването му.Поради това твърдяното противоречие не е налице. 2/Допустимо ли е съдът да обоснове решението си на непоискани от страните, несъбрани по делото и неприети от съда писмени доказателства.Съставляват ли доказателства по смисъла на закона документите приети за сведение от съда, при положение, че не съдържат данни за своя автор и са незаверени. Твърди се противоречие с решение № 96/5.8.16 г по т.д. № 907/2015 г на ВКС, Второ ТО.С него е прието, че по въпроса е формирана задължителна съдебна практика, съгласно която и с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане на делото и предвид разпоредбата на чл.269 ал.2 ГПК, въззивният съд не може да постанови решението си въз основа на ненаведените от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събрани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция.В разглеждания случай противоречие липсва.Съдът не е основал решаващите си изводи относно наличието на елементите от фактическия състав на прекратителното основание, на неприети по делото доказателства.Доказателствата са надлежно приети, съобразно правилата на ГПК.В обобщение следва да се добави, че с изложените твърдения изразяват несъгласието на касатора с мотивите по същество на въззивното решение и се оспорва неговата правилност.Тези твърдения и доводи обаче са неотносими към настоящото производство, намиращо се във фазата по селекция на касационната жалба. 3/Допустимо ли е въззивната инстанция да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събрани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция.Сочи се противоречие с цитираното по-горе решение № 96 от 5.8.2016 г по т.д. № 907/2015 г на ВКС, Второ търговско отделение. Твърдяното противоречие не е налице, тъй като съдът не се е произнесъл по невъведени от страните обстоятелства.Изводите на съда относно законосъобразността на проведеното уволнение са основани на въведени по надлежния ред твърдения, доводи и възражения.С изложеното касаторът единствено оспорва правилността на съдебния акт, което не съставлява предпоставка за допускане на касационно обжалване. Относно въпроси 4 и 5. Следва ли, извършвайки преценка за това дали длъжността е ръководна по смисъла на чл.328 ал.2 КТ и пар.1 т.3 ДР КТ, съдът да анализира съвкупно задълженията на уволнения-по длъжностната характеристика и другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията между уволненото лице и подчинените му служители, а не между него и ръководителите му.Следва ли анализът на задълженията да е конкретен, с оглед възложените трудови функции на заеманата към уволнението длъжност.По какви критерии дадена длъжност се определя като ръководна длъжност в предприятието.Сочи противоречие с решение № 4 от 7.4.2022 г по гр.дело № 2285/21 на ВКС, което е прието, че понятието „ръководство на предприятието“ е дефинирано в пар.1 т.3 ДРКТ, като в обхвата му са включени ръководителят и неговите заместници, както и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, т.е лицата, които осъществяват функции по организиране и планиране на този процес, по разпределение на задачи и организиране на дейности, свързани с ръководството на процеса и по спазване на трудовата дисциплина.Прието е за неудачно да се ползват строго формални критерии „йерархична подчиненост“ и „самостоятелно вземане на решение“, особено когато те не са ключови за заеманата длъжност.Преценката за това дали длъжността е ръководна по смисъла на чл.328 ал.2 когато се отнася до „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“ изисква съдът да анализира съвкупно задълженията на уволнение-по длъжностна характеристика и другите събрани по делото доказателства.Преценката е винаги конкретна.Настоящият състав на ВКС намира, че мотивите на въззивния съд са в пълен синхрон с цитираното по-горе решение.Направен е анализ на целия събран релевантен доказателствен материал, който е довел съда до извода, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна, а вписаното уволнително основание е законосъобразно приложено.На ищеца са възложени функции по организация на работния процес, съобразно представената длъжностна характеристика: планира, организира, ръководи и контролира цялостния трудов процес в поверения му експлоатационен район.Съдът е извършил тази преценка въз основа на целия събран съвкупен доказателствен материал и с оглед позицията на длъжността съгласно длъжностното разписание.Следователно по така поставените въпроси №№ 4 и 5 е формирана уеднаквената съдебна практика, на която въззивното решение не противоречи. Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника сторените в това производство разноски в размер на 1668 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение