Определение № 134 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5069/2023 г.

Производството е по чл.274,ал.З,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. Ш. срещу определение № 621/11.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 417/2023 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1653/12.09.2023 г. по гр.д. № 2345/2023 г. на Ямболския районен съд в частта, с която производството по делото е прекратено поради липсата на международна компетентност за разглеждане на иска за развод. Обжалваното определение е постановено преди да бъдат изпратени преписи от исковата молба на ответника. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу подлежащ на обжалване акт и е редовна. За да постанови определението в обжалваната част въззивният съд е приел следното: Ищцата е български гражданин, съпругът – ответник е гражданин на Нидерландия и по иска за развод, както и по иска за упражняване на родителската отговорност на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Р. България приложение намира Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца. С този регламент считано от 01.08.2022 г. се отменя Регламент (ЕО) № 2201 /2003 г. Съгласно чл.3, б.“а“, пр.6 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 компетентни да разгледат исковете за развод на съпрузите са съдилищата, на чиято територия ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне шест месеца непосредствено преди подаването на иска за развод (11.09.2023 г.). Самата ищца твърди в исковата си молба, че до фактическата си раздяла с ответника, която е настъпила в средата на месец август 2023 г., са живели в Нидерландия, едва оттогава ищцата се е установила трайно в България. Поради това не е налице компетентност на българския съд да разгледа предявения иск за развод. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с довод за неправилен извод на въззивния съд, че българския съд не е компетентен да разгледа иска за развод, жалбоподателката извежда правния въпрос: Кои са правилата за определяне на компетентния съд по делата за развод след отмяната на Регламент (ЕО) № 2201 /2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и това означава ли, че при определяне на компетентността се прилагат правилата по отменения регламент? Жалбоподателката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 (въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС) и т.3 (въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото) и ал.3 ГПК (не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела …). Жалбоподателката не сочи решения на ВКС, от което следва, че не е осъществено посоченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Жалбоподателката твърди, че липсва практика по приложението на Регламент (ЕС) № 2019/1111, което обосновава наличието на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Както беше посочено по-горе, в случая обуславящият въпрос е дали в описаната хипотеза: иск за развод, предявен от български гражданин в български съд срещу гражданин на друга страна-членка на ЕС, когато ищецът не е имал постоянно местопребиваване в Р. България шест месеца непосредствено преди предявяването на иска, а съпрузите са имали постоянно местопребиваване в друга държава – членка на ЕС (в Нидерландия), е приложимо правилото на чл.3, б.“а“, пр.6 от Регламент (ЕС) № 2019/1111? Ако се приеме, че такъв въпрос е изведен, то следва да се отбележи, че визираната разпоредба на чл.3, б.“а“, пр.6 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 е със същото съдържание като разпоредбата на чл.3, б.“а“, пр.6 на отменения Регламент (ЕО) № 2201 /2003 г., т.е. разпоредбата е останала непроменена. Съгласно