Определение № 3925 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от М. Т. Н. и Т. Н. Т. частна касационна жалба с искане за отмяна на определение № 697/29.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 558/2023 г. на ОС - Добрич, с което е потвърдено определение № 379/26.07.2023 г. по гр.д. № 236/2023 г. на РС - Балчик за връщане на исковата молба на страните поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовности. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по следните въпроси: „Допуснато ли е нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като не е определен размерът на дължимата държавна такса по исковете, в условията на изрично отправена молба към съда в този смисъл ?“; „Допуснато ли е нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като не е приложена нормата на чл. 70, ал. 3 ГПК, в условията на иск, посочен като неоценяем и ясно заявена невъзможност за определяне цената на иска, поради необходимост от специални знания на вещо лице ?“; „Допуснато ли е нарушение, като едва във въззивния акт е посочена нова нередовност на исковете (не е бил обусловен правен интерес, не е било посочено съотношението на съединяване на исковете), за отстраняването на която нередовност не са дадени указания и срок за отстраняването им ?“; „Допуснато ли е нарушение, като не е определен вида на съединяването на исковете с оглед основанията, на които са предявени, дали се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете (решение № 91/05.07.2019 г. по гр.д. № 2282/2018 г. на ВКС)?“; „При констатирано подаване на множество искове с една искова молба, следва ли съдът да “отсее“ редовните от нередовните искове, като допусне съдебно производство само по иска, счетен за редовен, или исковата молба следва да бъде счетена за недопустима в нейната цялост ?“; „Допуснато ли е нарушение на чл. 5 и чл. 9 ГПК, чл. 4, чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ЗСВ, и съответстващите им чл. 6 от Конвенцията и чл. 47 ХОПЕС при прилагане на закона от въззивната инстанция, в условията на произнасяне на въззивния състав с определение, противоположно по смисъл на произнасянето на същия въззивен състав с определение по друго дело, с други страни, но с еднакъв предмет и основания на тези, заявени във въззивната жалба ?“. Навежда се и основанието по чл.280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност. На осн. чл.130, изреч. 2 ГПК препис от частната жалба не се връчва на другата страна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, преграждащ по- нататъшното развитие на делото. Гражданско дело № 236/2023г. на РС – Балчик е образувано по предявена от М. Н. и Т. Т. искова молба срещу ЧСИ № 737, с район на действие ОС Добрич, с твърдения за факти и обстоятелства, свързани с изп. дело № 2184/2011г. по описа на ЧСИ № 737, водено срещу ищците. В исковата молба се твърди наличие на антидатиран документ на стр. 962 от изпълнителното дело, като това антидатиране се отразява на изводите за наличие или отсъствие на перемпция по посоченото изпълнително дело, а също така и на изтеклата 5-годишна погасителна давност на вземането, предмет на това дело. Излага се и че по делото е приключила втора публична продан на 2/3 идеални части от нива с ид. № 03174.12.43 в [населено място], собственост на двамата ищци, като предвид на факта, че е обявен купувач на този имот, по насилствен начин е отнето/предстои отнемане на владението на тези 2/3 идеални части и евентуално предстои въвод във владение на обявения за купувач. Твърди се, че принудителните действия по изнасяне на имота на публична продан и запор и събиране на арендното вземане на ищците нарушават правото им на владение на имота. С тези твърдения, ищците са поискали от съда: да извърши проверка за законосъобразността на извършените действия; да допусне обезпечение чрез спиране на изпълнителните действия по посоченото изпълнително дело; да постанови спиране на разпределението на евентуално постъпилите суми от извършената на 21.04.2023г. публична продан; да спре въвода във владение; предявили са иск с посочено правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване истинността и антидатирането на документ молба от 17.10.2019г., лист 962 от изп.д. № 184/2011г. по описа на ЧСИ №737; поискали са да се установи нищожността и невалидността на предприетите изпълнителни действия на 11.08.2022г. по изп. дело № 2184/2011г. по описа на ЧСИ №737, а в условията на евентуалност са предявили иск на основание чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 45 от ЗЗД за възстановяване на щетите от евентуалната публична продан и отнемане на имота в хода на делото, ведно с пропуснатите ползи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, като са посочили, че понастоящем считат този иск за неоценяем. Към исковата молба е приложено платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 50 лева. С определение №197/25.04.2023г. е прекратено производството по гр. д. №236/2023г. пред Районен съд- Балчик и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд- Добрич. С определение №459/14.06.2023 г. по ч.гр.д. №377/2023 г., Окръжен съд- Добрич е отменил обжалваното определение и е върнал делото на Районен съд- Балчик за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа на извършване на проверките по чл. 129 и 130 от ГПК. След връщане на делото, с разпореждане №729/27.06.2023 г. РС- Балчик е оставил без движение производството по делото и е дал указания на ищците да отстранят допуснати от тях нередовности, а именно: да изложат пълна и ясна обстоятелствена част по елементите на фактическите състави на заявените претенции; да посочат надлежен ответник по всяка от претенциите, правнорелевантните факти, съобразно фактическите състави на разпоредбите за защита на нарушено владение, оспорване на документ и правоотношение, както и за отговорност на ЧСИ за вреди и тяхното формулиране; да посочат цена на всеки един от исковете и да заплатят съответстващата се държавна такса. Съдът е указал на ищците, че могат да ползват правна помощ, както и че при неизпълнение на дадените указания в едноседмичен срок- исковата молба ще бъде върната, а делото прекратено. В предоставения срок, ищците са депозирали уточняваща молба № 2991/06.07.2023 г., с която са заявили, че предявяват претенции по чл. 75 и чл. 76 от ЗС, като е посочено, че държането, владението и собствеността на описания в исковата молба имот са отнети по насилствен начин чрез незаконосъобразни действия на ЧСИ, изразяващи се в изнасяне на имота на публична продан и издаване на постановление за възлагане за имота. Уточнили са, че незаконосъобразността на действията се явявала следствие на настъпила по изпълнителното дело перемпция и погасителна давност, както и поради извършвано нередовно уведомяване на длъжниците. По тези заявени искове не са посочили ответници, нито цена на исковете. Посочили са, че настъпилата по изпълнителното дело перемпция и погасителна давност обуславят правния им интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК- за признаване на установено, че към датата на предприемане на изпълнителните действия по запор на арендно вземане и обявяване на публична продан не е съществувало правоотношение между ищците, ЧСИ №737 и взискателя. По този заявен иск не са посочени ответници. Предявили са и предявяват нов иск по чл. 108 от ЗС за възстановяване на правото на собственост, владение, държане и разпореждане с недвижимия имот, посочен в исковата молба, с твърдение, че същият е отнет по насилствен начин и изнесен на публична продан. По този нов заявен иск не са посочени ответници, нито цена на иска; уточняват, че е предявен и иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинността на документ молба с вх. №1668/18.01.2018г., находяща се на л. 951 от изп. д. № № 2184/11г. и на молба на л. 962 от същото изп. дело. Уточняват, че предявеният иск по чл. 45 от ЗЗС се поддържа, с твърдението, че понастоящем се явява неоценяем, т.к. размерът на нанесените материални щети може да бъде установен едва след извършване на оценка на имотите и съпоставка между пазарната и продажната цена на тези имоти, като се твърди, че същите са продадени на значително по-ниска цена от пазарната. По този заявен иск също не са посочени ответници, нито цена на иска. С молбата като ответник по иска, без посочване по кой от всички искове, е посочен ЧСИ № 737 [населено място], като е отправено искане „съответното юридическо лице по застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ № 737“ да бъде привлечено в производството, но без посочване в какво качество се търси неговото участие. Към молбата са приложени скица на описания в исковата молба недвижим имот и данъчна оценка на същия. След нова проверка по чл. 129 и чл. 130 от ГПК, Районен съд- Балчик е постановил определение № 349/11.07.2023 г., като повторно е оставил без движение исковата молба, с дадени нови указания за отстраняване на нередовностите на подадените искова и уточнителна молби, като посочат по всяка предявена претенция поотделно: името и адреса на ответниците; цената на иска, с представяне на доказателства за заплащане на съответстващата се държавна такса; банкова сметка или друг начин на плащане, в случай, че се предявява осъдителен иск за парично вземане; изложат обстоятелствата, на които се основава искът за всяка претенция поотделно, както и правнорелевантните факти за съответното материално право, да формулират съответно искане до съда за всяка от заявените претенции поотделно. Указана е повторно възможността да поискат допускане на правна помощ, като им е даден едноседмичен срок за изпълнение на указанията, в противен случай исковата молба ще бъде върната, а производството по делото- прекратено. В предоставения срок ищците са депозирали нова уточняваща молба с вх. №3130/14.07.2023 г., с която са заявили следните уточнения: като ответници по всички искове, са посочени ЧСИ № 737 и „съответното юридическо лице по застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ № 737“, като е поискано съдът служебно да установи това лице. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за разглеждане иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, се посочва, че би следвало и „Уникредит Булбанк“ АД да бъде привлечено в производството, но без да се прави такова искане, нито да се посочва в какво процесуално качество се търси участието на това дружество. Относно цената на иска е посочено, че е отправено искане до съда с предхождащата уточняваща молба да бъде определена дължимата от тях държавна такса и на ищците да им бъде указано ясно и точно какъв размер следва да бъде внесен, като се посочва, че вече е внесена държавна такса в размер на 50 лева. Излага се и че всички заявени претенции се основават на едни и същи факти и обстоятелства, а именно, че описаният в исковата молба недвижим имот е продаден с постановление за възлагане в рамките на изпълнително дело, което е провеждано при липса на изпълняемо право, поради неговото погасяване в течение на изпълнителното производство, както и поради предстоящо влизане в сила на постановление за възлагане на недвижим имот и евентуален следващ го въвод във владение на определения за купувач на имота. Ищците са заявили съответни на заявените претенции петитуми по по исковете по чл. 75, чл. 76 и чл. 108 от ЗС, по чл. 124, ал. 1 и по чл. 124, ал. 4 от ГПК, както и с правно основание чл. 441, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ. Към молба е приложен договор за доброволна делба от 16.07.1997г., удостоверение за наследници, Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.05.2023г. по изп. д. № № 20117370402184. С определение №379/26.07.2023 г. по гр. д. №236/2023г., Районен съд- Балчик е счел, че не са изпълнени в цялост и в пълнота двукратно дадените от съда указания за изправяне на нередовности и е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. С обжалваното определение, Окръжен съд- Добрич е приел, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на търсената защита и съдействие се определят от страните – чл. 6, ал. 2 от ГПК. Рамките на търсената от страната защита се определят с посочване на основанието, т.е. изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, и на петитума. Посочил е, че изхождайки от очертаните в исковата молба предмет на спора и вида на търсена защита, съдът прави квалификация на твърдяното за нарушено материално право като го подвежда под съответстващата му правна норма. С оглед внасяне на яснота за рамките на спора и обема на търсената защита, разпоредбата на чл. 129 от ГПК поставя изисквания към минималното съдържанието на исковата молба. В конкретния случай, ищците заявяват и поддържат искови претенции по чл. 75, 76 и 108 от ЗС, без обаче да посочват дали и откога владеят и/или притежават описания имот, дали владението им е отнето или само нарушено, кое е лицето, което им е нарушило, респ. отнело, владението, кога е осъществено нарушаването, респ. отнемането, на владението, като в тази връзка дори са налице противоречиви твърдения за предстоящо осъществяване на такова нарушение, респ. отнемане, с въвеждането във владение на купувача от публичната продан. Тези пропуски са останали налични, въпреки двукратно дадените от съда указания за уточняване и конкретизация на обстоятелствата, на които основават търсената защита. Посочил е че ищците заявяват за разглеждане и установителни искове, но без да уточняват какъв е правния им интерес от воденето на тези искове, каквито твърдения безспорно винаги следва да са налице за преценка на допустимостта на исковете. Отделно от горепосочените искови претенции заявяват и искане за ангажиране на имуществената отговорност на ЧСИ за причинени им от него вреди, но не само че не посочват вида и размера на вредите, т.е. дали се претендират имуществени или неимуществени, но и настояват, че същите не могат да бъдат посочени към настоящия момент, доколкото все още не са настъпили и не могат да бъдат определени. Налице е и непълното и неясно посочване на лицата, срещу които се заявяват посочените по-горе претенции, като за съда остава невъзможно да прецени дали тези лица се иска да участват в производството като ответници или в друго процесуално качество, нито пък в какво съотношение на съединяване се заявяват исковете спрямо тези лица. Приел е, че съдът не разполага с правомощия служебно да издирва и конституира страни в гражданските производства, като това се допуска в строго ограничени случаи, какъвто не се явява настоящият. В тази връзка, чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК изрично посочва обема от информация, която ищецът следва да посочи в исковата си молба за надлежното идентифициране на страните, в т.ч. и ответниците. По отношение на цената на исковете е приел, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ГПК изрично посочва, че цената на иска се посочва от ищеца, като това следва да бъде извършено по всички искове, предвидени в чл. 69, ал. 1 от ГПК. Единственото изключение от това правило е в случаи, при които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, когато съдът следва служебно да определи приблизителна първоначална цена на иска. Във всички останали случаи именно ищецът следва да наведе конкретни твърдения за цената на иска, като тази информация не може да се изисква да бъде извлечена служебно от съда на база на приложени към исковата молба документи. Именно въз основа на посочените от ищците цена на исковете, съдът определя дължимата държавна такса, като в случай че такава не бъде посочена от ищците, за съда остава невъзможно да определи по ясен и недвусмислен начин дължимата за разглеждането им държавна такса. Изложил е и че дори да се приеме, че с подадените уточняващи молби, жалбоподателите частично са изпълнили указанията на съда, което настоящата инстанция не споделя, следва да се посочи, че това не е основание за оставяне на исковата молба отново без движение и даване на допълнителни доуточнителни указания, в който смисъл е решение № 315 от 07.12.2020 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на IV г.о. на ВКС, в което е прието, че даването на многократни указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба прави съда помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности на страните за упражняване на предоставените им права. С оглед на гореизложеното и доколкото се установява че делото е прекратено правилно и в изпълнение на чл. 129, ал. 3 от ГПК, то е заключил, че жалбата следва да се остави без уважение. По основанията за допускане на касационно обжалване: Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. П оставените въпроси са общо и теоретично зададени, поради което не притежават характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите с ъставляват оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, което е относимо към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Наред с това въъззивнният съд е съобразил установената съдебна практика, че указанията на съда трябва да са правилни, подробни и ясни (т.е. непротиворечиви), да посочват нередовностите и начина за тяхното отстраняване; съдът проверява надлежно ли са изпълнени, като последиците от неизпълнението са връщане на исковата молба, съответно – прекратяване на производството по иск. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Съгл. разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по ал.1 ГПК въззивното решение, респ. определение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на касаторите, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното определение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 697/29.08.2023 г. на ОС- Добрич, постановено по в.ч.гр.д. № 558/2023 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,