Определение № 511 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 3028/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г., [населено място], общ. М., срещу решение № 1335 от 13.06.2017г. по в.т.д. № 5084/2016г. на Апелативен съд - София, с което след обезсилване на решение от 28.07.2016г., допълнено по реда на чл.248 ГПК с определение от 21.09.2016г., по т.д. № 18/2016г. на Окръжен съд - Монтана е оставен без разглеждане като недопустим предявения от него иск по чл.25, ал.4, вр. ал.6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на Общото събрание на СНЦ „ТПП – М.” от 30.01.2015г. и производството по делото е прекратено като недопустимо. Касаторът намира обжалваното решение за неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Не споделя становището на съда, че срокът по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ тече от вписване в съдебния регистър на оспорваното решение. Счита, че е приложена неправилно презумпцията по чл.599 ГПК за знание на вписаните обстоятелства в съдебен регистър. Твърди, че същата е приложима спрямо трети добросъвестни лица досежно защитата на правата им, произтекли или свързани с вписани /макар и несъществуващи/ обстоятелства. Излага съображения, че вписването в регистъра има оповестително действие, но само по себе си не създава презумпция за узнаване и съответно в конкретния случай не е доказано по никакъв начин, че ищецът е узнал за взетите от ОС решения, именно от момента на оповестяването им чрез вписване в съдебния регистър или най –късно на тази дата, както приема въззивният съд. Посочва, че по отношение на юридическите лица с нестопанска цел този ред ще бъде приложим едва след 01.01.2018г., когато влизат в сила измененията на ЗЮЛНЦ с ДВ бр. 74/2016г., тъй като към процесния период, регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е с регламентиран достъп – след подаване на нарочна молба до съда, което очертава разликата му с търговския регистър и неприложимостта спрямо сдруженията по аналогия на реда за оповестяване, предвиден в Закон за търговския регистър. Заявява, че искът е предявен в абсолютния едногодишен срок от датата на вземане на решението на Общото събрание. Същевременно поддържа, че проведеното общо събрание на сдружение „Търговско-промишлена палат”, [населено място] не е легитимно, тъй като на него са присъствали лица, които не са били членове на сдружението. Техните членствени правоотношения са отпаднали, поради невнасяне на членски внос, което било констатирано от УС, съгласно чл.22, ал.1, т.5 от ЗЮЛНЦ и чл.12, ал.1 от устава на сдружението. Претендира направените разноски за касационното производство в размер на 700 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът по жалбата и по делото, сдружение „Търговско - промишлена палата”, [населено място], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира направените разноски за касационното производство в размер на 720 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по делото е образувано пред Окръжен съд - Монтана по предявен иск с правно основание чл.25, ал.6 вр. ал.4 от ЗЮЛНЦ от касатора срещу сдружението- ответник за отмяна на всички решения, взети с протокол от 30.01.2015г. на Общото събрание на „ТПП” М.. Въззивният съд е приел въз основа на предоставеното решение № 2455/10.02.2015г. по ф.д. № 2455/1992г. на ОС – Монтана, за установено, че взетите от събранието, състояло се на 30.01.2015г., решения са били вписани на същата дата във водения от окръжния съд регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Посочено е, че съгласно чл.599, ал.1 ГПК, от 10.02.2015г. вписаните обстоятелства, респ. свързаните с тях решения на ОС, се считат известни на всички трети добросъвестни лица. Това са лицата, които, освен че не са конкретно узнали за настъпването на дадено обстоятелство, но не са и свързани с настъпването му, т.е. преценката, дали едно лице е трето по смисъла на чл.599, ал.1 ГПК се извършва според връзката му с настъпване на обстоятелството, а не според връзката му с юридическото лице, за което това обстоятелство се отнася. Въз основа на това е изведено, че трети лица са и членовете на юридическото лице, които не са свързани с настъпването на обстоятелството, например не са участвали във вземане на подлежащото на вписване решение. Изложени са съображения, че да се приеме обратното - неприложимост на презумпцията по чл.599, ал.1 ГПК спрямо членовете на юридическото лице, които не са лично узнали за съответното обстоятелство, води до очевидно абсурден резултат, че след вписването обстоятелството става известно на всички лица под юрисдикцията на водещия регистъра орган, но остава неизвестно именно на членове на това юридическо лице, които по силата на членственото си правоотношение следва да проявяват засилен интерес към дейността му. Въз основа на горното, съставът на въззивния съд е обезсилил решението на окръжния съд и е прекратил производството по иска по чл.25 ЗЮЛНЦ като недопустимо, като е достигнал до извода, че оспорваните взети решения на общото събрание са станали известни на ищеца с вписването им на 10.02.2015г., едномесечният срок от узнаването им от ищеца е изтекъл на 10.03.2015г., поради което искът по чл. 25 ЗЮЛНЦ е предявен на 19.01.2016г. след изтичането на едномесечния преклузивен срок по чл. 25, ал.6 ЗЮЛНЦ.. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставят следните три правни въпроса: „1/ Моментът на вписване на решения на Общо събрание на сдружение идентичен ли е с моментът на узнаване с оглед точно определяне на началния момент, от който тече срока за предявяване на иск по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ?; 2/ Какъв е персоналният обхват на правилото на чл. 599, ал. 1 ГПК и включват ли се в категорията „трето лице” членове на сдружението и лица от персоналния състав на неговите органи, които не са членове?; 3/ Приложимо ли е правилото на чл.599, ал.1 ГПК, установяващо необорима презумпция за знание на вписани обстоятелства в съдебен регистър, по отношение на лица, които не са трети лица по смисъла на разпоредбата, при положение, че вписването не е конститутивно ”. Касаторът се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), като поддържа, че разглеждането на въпросите ще допринесе за тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ и чл. 599, ал.1 ГПК. Същият цитира и прилага следната съдебна практика: решение № 51 от 03.02.2005г. по т.д. № 303/2004г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 122 от 29.07.2011г. по т.д. № 690/2011г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 989 / 01.05.2017г. по т.д. № 305/ 2017г. на САС. С оглед наведеното твърдение за противоречие на дадените от апелативния съд разрешения с практика на ВКС по ГПК /отм./, практика на ВКС, по която произнасянето не е обусловено от предпоставките по чл.280 ГПК, както и на постановено от апелативен съд решение, настоящият състав приема, че е налице позоваване от касатора на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), а не на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), като правната квалификация, вкл. на основанията по чл. 280 ГПК, е винаги от компетентността на съда, който я определя въз основа на твърденията в изложението. Третият въпрос от изложението не може да обуслови допускането на решението до касация, тъй като отговорът му е предпоставен от възприемане на твърдението на касатора, че въззивната инстанция е приела, че правилото на чл.599, ал.1 ГПК се прилага и по отношение на лица, които не са трети лица по смисъла на разпоредбата, противно на възприетото в мотивната част на обжалваното решение, че съдружникът - ищец е трето лице по см. на чл.599, ал.1 ГПК. Общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не е осъществена и спрямо втората част на въпрос № 2, касаеща лица от персоналния състав на органи на сдружението, които не са членове, по отношение на които няма произнасяне от съда. Първи въпрос и първата част от втори въпрос покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изходът на спора е обусловен от изводите на съда, че разпоредбата на чл.599, ал.1 ГПК е приложима и към добросъвестните членове на юридическите лица, съответно с вписването на обстоятелството в съдебния регистър необоримо се предполага, че то е станало известно и на членовете на юридическото лице, по чиято партида е извършено вписването, от който момент тече срокът за предявяване на иска по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. По отношение на тях не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.), тъй като с решение № 51 от 03.02.2005г. по т.д. № 303/2004г. на ІІ т.о. на ВКС моментът на узнаването на решението на ОС на сдружението от негов член не е разгледан на плоскостта на приложението на разпоредбата на чл.599, ал.1 ГПК, а в решение № 122 от 29.07.2011г. по т.д. № 690/2011г. на ІІ т.о. на ВКС е налице произнасяне относно правилото на чл.599, ал.3, а не на това по чл.599, ал.1 ГПК, като е посочено, че вписаното обстоятелство в съдебен регистър се смята известно само за третите добросъвестни лица от деня на вписването и невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи само по отношение на третите добросъвестни лица, но не и във вътрешните отношения между членовете на партията. Цитираното решение на САС не представлява практика по см. на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.), тъй като няма данни същото да е влязло в сила. Същевременно, спрямо посочените въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. При липсата на задължителна съдебна практика и наличието на неяснота на разпоредбата на чл.599, ал.1 ГПК се налага преодоляването й по тълкувателен път. С оглед горното, решението следва да бъде допуснато до касация, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.), по конкретизирания по т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос: „Трети лица по см. на чл.599, ал.1 ГПК ли са членове на сдружението и с вписването в съдебен регистър на решения на Общо събрание на сдружение решенията считат ли се узнати от членовете на сдружението, с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл.25, ал.6, пр.1-во ЗЮЛНЦ за предявяване на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ?”. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд