Определение № 69 от 29.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1049/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Кодаг енд партнърс“ ООД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „М. и И.“, представлявано от адв. М. Василева М. срещу определение № 75 от 25.02.2020 г. по ч. т. дело № 109/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на определение № 23 от 07.01.2020 г. по т. дело № 874/2019 г. на Окръжен съд Пловдив е постановено делото да се изпрати на Софийски градски съд по подсъдност.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - нарушение на чл. 117, ал. 3 във връзка с чл. 113 ГПК връзка с чл. 2, ал. 2 КЗ. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел, че ищецът не е потребител по смисъла на посочените правни норми, и не е съобразил, че понятието „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ е със същото съдържание като понятието „потребител“ по смисъла на § 1, т. 1 КЗ /отм./. В частната касационна жалба са развити подробни съображения срещу извода на въззивния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 117, ал. 3 ГПК поради това, че ищецът не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, като е обосновано становището, че съобразно установените в тези норми процесуални правила, тълкувани във връзка с чл. 113 ГПК и чл. 2, ал. 2 КЗ, предявеният иск е подсъден на Окръжен съд Пловдив по седалището на ищеца, а не на Софийски градски съд по седалището на ответника.

В инкорпорирано в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Въпросът относно разбирането на понятието „потребител“ при преценка на приложимостта на правилата за местна подсъдност е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2014г. на ВКС, ОСТК, определение № 87/21.02.2020г. по т. д. № 2870/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 268/09.04.2010г. по ч. т. д. № 148/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 507/2011г. по ч. т. д. № 83/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 1171/28.12.2012г. по т. д. № 683/2012г. на ВКС.

2. Широкото разбиране на понятието „потребител“ по смисъла на чл. 113 ГПК следва ли да бъде възприето и при обследване на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 117, ал. 3 ГПК?

3. От специалната разпоредба на чл. 117, ал. 3 ГПК могат ли да се ползват ЮЛ – потребители и/или ползватели на застрахователни услуги?

По отношение на втория и третия правни въпроси частният жалбоподател поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на формирана константна практика на ВКС.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, приложено е изложение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и са посочени касационни основания по чл. 281 ГПК.

За да направи извод, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че възражението за местна подсъдност е направено от ответното застрахователно дружество в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК и е налице договор по чл. 117, ал. 2 ГПК, а именно предвидената в чл. 95, изр. 3 от Общите условия за застраховка „Каско“ /неразделна част от застрахователна полица № 838039 от 05.04.2019г./ клауза, съгласно която „когато застрахованият е търговец, искове се предявяват по седалището на застрахователя“. Приел е, че Общите условия са станали задължителни за застрахования на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ чрез подписване на процесната застрахователна полица, така и на основание чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ. Съдебният състав е изложил съображения, че ищецът не е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което разпоредбата на чл. 117, ал. 3 ГПК е неприложима. Посочил е също, че частният жалбоподател /ищецът/ нито твърди, че притежава други, различни от представените от ответника Общи условия, нито е ясно защо е подписал застрахователната полица с изявление за неразделните от нея отнапред установени правила, ако счита, че не е имало Общи условия.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касационната инстанция може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.

Формулираните от частния жалбоподател въпроси са процесуалноправни и могат да бъдат конкретизирани по следния начин: Прилагат ли се разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и чл. 113 ГПК в хипотезата на предявен иск от лизингополучател – юридическо лице с правата на застрахован по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ срещу застраховател по застраховка „Каско“ на лизингов автомобил. Така уточненият процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за делото и е обусловил решаващата воля на въззивната инстанция при постановяване на въззивното определение. По този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, предвид липсата на практика на ВКС и възможността да бъде разрешаван противоречиво.

По правния въпрос:

Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, освен в случаите по ал. 2 и ал. 3 на посочената правна норма. Съобразно чл. 117, ал. 2, изр. 1 ГПК с писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109 ГПК по местонахождение на недвижим имот /чл. 117, ал. 2, изр. 2 ГПК/. Договорът за подсъдност може да се отнася, както до бъдещ имуществен спор между страните, така и до вече възникнал спор, който не е предявен пред съда по аргумент от чл. 120 ГПК. По отношение на действието на договора за подсъдност в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 ГПК са предвидени две изключения: договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора, т. е. при тези две категории искове е изключена възможността договорът за подсъдност да касае един евентуален спор. Терминът „потребител“ в посочената разпоредба следва да бъде тълкуван по идентичен начин с термина „потребител“ в чл. 113 ГПК.

С изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./ се предвиди, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Целта на законодателя с посоченото изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение - потребителя, да бъде постигната равномерна натовареност на съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната карта и по-бързо правораздаване. Направеното през 2018г. с този законопроект предложение особената подсъдност по чл. 113 ГПК да намери логично приложение и по отношение на юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон /напр. Кодекса на застраховането или Закона за енергетиката/, а именно местната подсъдност да се определя по седалището на потребителя, не бе възприето от законодателя, а се прие изменението в действащата сега редакция на чл. 113, ал. 1, изр. 1 ГПК.

Впоследствие със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./ в чл. 113 ГПК се създаде второ изречение, според което образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Целта на законодателя с приемането на посоченото допълнение на чл. 113 ГПК е да се постигне по-ефективна защита на правата на потребителя, качествено правораздаване, да се гарантира ефективност на уредбата на ГПК след измененията със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./ и да се уеднакви противоречивата съдебна практика кои правила се прилагат за потребителските спорове – тези за гражданските или тези за търговските дела. Последица от разглеждането на образуваните дела по исковете на и срещу потребители като граждански по реда на общия исков процес е възможността за касационно обжалване на въззивното решение, когато цената на иска е над 5 000 лв.

С приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК / ДВ, бр. 86 от 2017г., изм., бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г./ се предвиди изрична изборна местна подсъдност за исковете з а обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. С посочената разпоредба се дерогира приложението на изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК /ред. преди изменението в ДВ, бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г./ по отношение на преките искове.

Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК, и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./ и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./, настоящият съдебен състав счита, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

В хипотезата на сключен договор за застраховка на моторно превозно средство „Каско“ между търговско дружество - лизингодател в качеството му на застрахован, от една страна, и застраховател, от друга страна, лизингодателят – търговско дружество не е икономически по-слаба страна в застрахователното правоотношение, тъй като застрахова автомобила с цел извършване на своята търговска дейност.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния за спора процесуалноправен въпрос: След изменението и допълнението на разпоредбата на чл. 113 ГПК /ДВ, бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г., и ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./ и приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017г., изм., бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г./ разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и чл. 113 ГПК не намират приложение в хипотезата на предявен иск от лизингополучател – юридическо лице с правата на застрахован по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ срещу застраховател по застраховка „Каско“ на лизингов автомобил.

По правилността на въззивното определение:

При така дадения отговор на релевантния правен въпрос настоящият съдебен състав счита, че правилно въззивният съд се е позовал на клаузата на чл. 95, изр. 3 от Общите условия за застраховка „Каско“ /неразделна част от застрахователна полица № 838039 от 05.04.2019г./, съгласно която „когато застрахованият е търговец, искове се предявяват по седалището на застрахователя“, и е приел, че е налице договор за избор на съд по чл. 117, ал. 2 ГПК. Съображенията, че ищецът не е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП са правилни и обосновани, тъй като ищецът е търговско дружество и е сключило застрахователния договор във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. Поради това разпоредбата на чл. 117, ал. 3 ГПК е неприложима. Следователно при сключената клауза за избор на съд по седалището на застрахователя, когато застрахованият е търговец, изводът на въззивната инстанция, че делото е подсъдно на Софийски градски съд е законосъобразен. Определението на Апелативен съд Пловдив е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение