Определение № 133 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2012 г.
ВКСIII гражданско отделение31.01.2013 г.
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 238 от 2.07.12г. по в.гр.д.№ 420/12г. на Пернишки окръжен съд. УКАЗВА на касатора,че следва в 7 –дневен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 141лв./ сто четиридесет и един лева/ за разглеждане на касационната жалба и да представи квитанция в деловодството,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа касационната жалба на [фирма] [населено място],представлявана от изпълнителния директор В., подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт А. против въззивно решение № 238 от 2.07.12г. по в.гр.д.№ 420/12г. на Пернишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 36 от 6.02.12г. по гр.д.№ 5721/11г. на ПРС,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. В подадената касационна жалба като основание за допустимост се сочи възможността постановения въззивен акт да е нищожен поради обстоятелството,че в него като докладчик е посочен младши съдия,който не е участвал в състава на съда,разглеждал спора по делото в заседанието, в което то е завършено и който не е записан сред членовете на състава,постановил и подписал въззивния акт. Отделно касаторът се позовава на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса- дали заеманата от ищцата длъжност „ръководител звено”Работа с клиенти” има ръководния характер. Счита,че по този въпрос постановения въззивен акт противоречи на постановени решение № 78 от 11.02.95г.по гр.д.№1168/94г.на ІІІг.о. и № 1172 от 27.10.08г. на ІV г.о.на ВКС /двете без задължителен характер/. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва както нейната допустимост, така и основателност. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й,Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС – ако съществува вероятност обжалвания въззивен акт да е недопустим или нищожен,Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за неговата валидност или допустимост да се извърши при разглеждането по същество на касационната жалба. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 344, ал. 1, т. 1