Определение № 1423 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3626/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез инспектор-юрист В. И. от ТО – В., против въззивно решение № 746/24.06.2024 г., постановено по въззивно гр.д. № 2065/2023 г. от Апелативен съд – София. Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение. Насрещната страна С. С. Ц., чрез адв. П. Ч., отговаря, че касационната жалба била недопустима, защото се иска отнемане на дружествени дялове с цена на всеки от 5000 лв., което изключва спора от касационен контрол. В евентуалност поддържа, че няма основания за допускане до касационно обжалване, а ако бъде допусната, то трябва да се остави без уважение. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Цената на иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ се определя от стойността на цялото имущество, чието отнемане се претендира от КОНПИ, като в случая се касае за сума от 179 318 лв. Стойността на отделните вещи, както и стойността на частта от имуществото, предмет на въззивна или касационна жалба, няма отношение към правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като отменил в обжалваната пред него част решението на първостепенния окръжен съд, отхвърлил исковете на КОНПИ по чл. 153, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, обн. ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г., изменено заглавие на Закон за отнемане на незаконно придобито имущество с ДВ бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г. против С. С. Ц. за отнемане на 100 дружествени дяла, представляващи капитала на „Б. АБВ“ ЕООД и 50 дружествени дяла, представляваща капитала на „Р.“ ЕООД. Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на КОНПИ, е влязло в сила. Въззивният съд намерил, че искът е неоснователен поради две самостоятелни съображения, всяко от които достатъчно за отхвърляне на претенцията: липсват данни за придобиване на доходи от престъпна дейност от страна на ответника, който е оправдан по повдигнатото му обвинение, което значи, че в придобиването на посоченото имущество не участват средства от престъпна дейност; не е налице несъответствие по см. § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Съдът се обосновал с това, че общото придобито имущество през релевантния период е на стойност 62 744 лв., като в тази сума не се влючват сумите, внесени по банковите сметки на двете дружества – „Б. АБВ“ ЕООД и „Л.БГ Г.“ ЕООД, неналични. Н. доход на ответника е в размер на 23398,94 лв. Придобитото имущество, съпоставено с нетния доход, следва на извод, че се касае за сума под 150 000 лв., т.е. не се касае за „значително несъответствие“ по см. на специалния закон. В изложението към касационната жалба касаторът се обосновава с хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с въпроса: паричните средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, поради изтеглянето на същите, представляват ли разход на проверяваното и свързаните с него лица и участват ли във формирането на несъответствието по см. на ЗОНПИ. Според касаторът щом средствата не са налични и не са преобразувани в реални активи, то същите са разходвани и представляват разход за проверяваното лице. Позовава се на ТР № 4/21, обявено на 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК, според което решение паричните средства, като движими вещи и заместими такива, но не и потребими, следвало да бъдат включени при изчисляване на несъответствието. Съставът на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Преди всичко следва да се поясни, че поставеният въпрос касае единствено съображението на въззивния съд относно липсата на несъответствие по см. § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Във връзка с другото самостоятелно съображение за отхвърляне на иска – неустановена престъпна дейност при придобиване на имуществото, няма поставен правен въпрос. Това значи, че дори и да бъде разгледан от състава на ВКС, въпросът, имащ отношение към § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, разрешението по него, каквото и да е то, няма да се отрази върху крайния резултат по спора, поради което въпросът се явява неотносим към постановеното. От друга страна, не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, ако на въпроса е дадено разяснение в Тълкувателно решение на ВКС. Нещо повече, в разясненията на цитираното от самия касатор тълкувателно решение е ясно посочено, че преминалите през патримониума, в т.ч. и по банкови сметки, парични суми, които не са налични в края на поверявания период, не съставляват имущество по см. § 1, ал. 1, респективно § 1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ, отм. Изтеглените пари престават да бъдат част от имуществото, ако са потребени, т.е., неналични в края на проверявания период. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Ако приемем, че тези суми участват в несъответствието, ще възникне необходимост да бъдат отнети в полза на държавата като незаконно придобито имущество. Нормите на закона, касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер, поради което и не могат да се тълкуват разширително. Следователно паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. От изложеното следва, че по поставения правен въпрос има задължително тълкуване – за съдилищата и всички други правни субекти в страната, като постановеното от въззивния съд е съобразено с него. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на цитираната разпоредба е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушения, поради което той е постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, е възможно да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която да е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съдът служебно не установи основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски – 2000 лв. заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, а в полза на съдебната власт, по сметка на ВКС, дължимата държавна такса от 30 лв. за производството по чл. 288 ГПК, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ Неоснователен е доводът на касатора, че Комисията е освободена от заплащане на държавна такса по силата на чл. 84, т. 1 ГПК. КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото, по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата. Доводът в жалбата, че отнетото имущество става публична държавна собственост също не е основателен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е. занапред. Безспорно, също така, положителното решение по чл. чл. 154 ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост. В заключение, доколкото нищо друго не е предвидено, КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, предвид резултата, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК. Следва да се допълни, че държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата и в случая тя изрично го е предвидила и спрямо КОНПИ в производствата по ЗОНПИ, с нарочна разпоредба. Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, вкл. жалби, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. Практиката на състав на САС по цитирано от КОНПИ решение не може да промени изложеното във връзка с приложението на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Посоченото в касационната жалба определение № 50263/18.07.2023 г. на III г.о. на ВКС е неотносимо, с него е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, като държавната такса не се събира предварително, а се възлага според резултата по делото. Именно така е сторил и съставът на ВКС - като е потвърдил въззивното решение, с което искът на КОНПИ е отхвърлен, е осъдил комисията да заплати дължимите държавни такси за инстанцията – определение № 50034/24.07.2024 г. по гр.д. № 1074/2022 г. на III г.о. на ВКС. Мотивиран от горното, съдът