Определение № 2576 от 28.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1396/2024 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. чрез адв. Н. срещу определение № 3374 от 08.03.2024г. по ч.гр.д. № 2121/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 3801 от 24.01.2024г. по гр.д.№ 65139/2023г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения иск. В частната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл не по предявения иск за установяване съществуване на правни отношения, а по непредявен такъв за установяване факта, че две лица са извършвали действия като „управител“ и „касиер“ на Етажна собственост. Поради това определението е недопустимо и очевидно неправилно. Претендира се допускане на касационно обжалване по правните въпроси: 1/ допустимо ли е въззивният съд да разгледа и да се произнесе по непредявен иск и да прекрати производството; 2/ правилно ли е въззивният съд да не разгледа и да не се произнесе по предявения иск и да прекрати производството; 3/ длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви към твърдението си, че искането за установяване, че е съществувало правно отношение представлява искане за установяване на факт; 4/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди в определението си фактическите и правни доводи в жалбата; 5/ ако прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, длъжен ли е въззивният съд да даде служебно указания за отстраняване нередовности на исковата молба спрямо тази нова квалификация; 6/ допустим ли е иск за установяване, че едно лице има или е имало правно отношение на управител или касиер спрямо останалите лица - собственици и обитатели в етажната собственост /ЕС/; 7/ правното отношение на управител или касиер на ЕС представлява на факт с правно значение по смисъла на чл. 124, ал.4 ГПК; 8/ длъжен ли е касаторът да изложи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросите от пети до осми касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а трети и четвърти, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: ППВС № 1/1953г., ППВС № 1/1985г., Тълкувателно решение № 1/2000г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен от пред Софийски районен съд иск от Д. С. Д. против Д. К. К., Н. И. В., Д. Н. И., С. Д. М., В. В. В., Г. Л. Р. и И. П. П. с петитум да се установи, че за ищеца е съществувало правно отношение на управител на етажната собственост, находяща се на адрес: [улица], София, за периода от 17.12.2019 г. до 09.03.2020 г., а за Д. К. К. е съществувало правно отношение на касиер на същата етажна собственост за периода от 17.12.2019 г. до 26.11.2023 г. Изложени са твърдения, че ищецът и ответниците са собственици на обекти в сградата в режим на етажна собственост, като с влязло в сила на 23.01.2020 г. решение на ОС на ЕС, проведено на 17.12.2019 г., ищецът и Д. К. са избрани съответно за управител и касиер на ЕС. Част от ответниците оспорват това решение и не се съобразяват с него, което пречи на законосъобразното управление на общите части на сградата. Затова ищецът счита, че и като управител, и като собственик на самостоятелни обекти, има интерес да иска разрешаване на този спор. С разпореждане от 29.12.2023 г. на ищеца е указано да обоснове правния интерес от завеждане на иска като конкретизира по какъв начин оспорват качеството му на управител на ЕС. В пояснителна молба ищецът сочи, че петима ответници оспорват качеството му на управител и затова счита, че има правен интерес да предяви установителния иск, независимо по какъв начин ответниците оспорват правото му. Идентични основания излага и за правния си интерес от установяване на обстоятелството, че Д. К. е касиер на ЕС, доколкото решението за избор на касиер засяга негови права и задължения в качеството му на собственик и на управител по аргумент чл. 6, ал. 1 т. 8 и чл. 23 от ЗУЕС. С определение от 24.01.2024г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по съображения, че предявеният иск е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес от завеждането му. Изтъкнал е, че въпреки дадените указания ищецът не е обосновал интереса си. Той от една страна сочи, че решението на ЕС за избора на управител и касиер не е било оспорвано по предвидения за това ред, нито сочи някакви конкретни действия на ответниците, с които да му е оспорвано това качество и по някакъв начин да е била засегната правната му сфера. Същото се отнася и до правния интерес от установяване качеството „касиер“ за Д. К.. Софийски градски съд е потвърдил преграждащия акт. Счел е, че видно от изложените в исковата молба фактически твърдения ищецът не желае да бъде установено съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, а желае да бъдат установени определени факти, установяването на които според него ще допринесе оспорващите взетото на 17.12.2019г. решение на ОС на ЕС за избор на ищеца за управител на ЕС и на Д. К. за касиер, собственици да изпълняват надлежно задълженията си към етажната собственост, в това число да заплащат дължимите такси към ЕС и да изпълняват разпорежданията на управителя. Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона. В случая ищецът иска да бъдат установени конкретни факти: че за определен период от време /от 17.12.2019 г. до 09.03.2020 г./ той е бил управител на етажната собственост, находяща се на адрес: [улица], [населено място], а за период от 17.12.2019 г. до 26.11.2023 г. Д. К. К. е касиер на тази етажна собственост, като установяването на тези факти не е предвидено в закона да става по исков съдебен ред. С оглед на това съдът е счел, че образуваното производство по заявеното от ищеца искане, имащо характер на такова за установяване съществуването на факти с правно значение, чието предявяване не е изрично предвидено в закона, е недопустимо. Поради това Софийски градски съд е счел, че извършената от първоинстанционния съд проверка по чл.130 ГПК относно допустимостта на предявения установителен иск е правилна като краен резултат. Настоящият състав на Върховния касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване поради очевидна неправилност на решаващия мотив на съда. Изводът на въззивния съд, че предявеният иск е недопустим, тъй като е за установяване на факти, а не на правни отношения, е очевидно неправилен. Ищецът в случая ясно е заявил, че желае установяване на правни отношения, възникнали от избора на управител и на касиер на етажната собственост. Извън това, несъмнено е, че с избирането на едно лице за управител на етажната собственост или за касиер на същата, възниква правно отношение, свързано със съответни права и задължения - чл.11, т.2, чл. 23 ЗУЕС. Така че, предмет на иска не е установяване на факти, което законът не допуска, извън изрично предвидените хипотези - чл. 124, ал.4, пр.2 ГПК. Независимо от това, предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от воденето му. В отговор на изисканото от първоинстанционния съд обосноваване на правния интерес ищецът Д. Д. не е изложил никакви конкретни обстоятелства, които да сочат на такъв интерес. Няма данни ответниците по някакъв начин, вкл. по предвидения в закона съдебен ред, да са оспорвали избора на управителя и касиера. Твърденията на ищеца за устно оспорване на правата не са достатъчни. Съществуването на правен интерес от воденето на иска за установяване правното му отношение на управител е под съмнение и с оглед на твърде краткия период, в който е продължило това правоотношение според твърдението в исковата молба - по-малко от три месеца. Предвид изложеното предприетото от първоинстанционния съд връщане на исковата молба и прекратяване на производството, което е потвърдено от въззивния съд, е законосъобразно, макар и не по съображенията на Софийски градски съд. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.