Определение № 98 от 22.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 881/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Кооперация „Братство-Потребителска кооперация“- [населено място], община Ловеч ЕИК[ЕИК] срещу решение №260016 от 19.01.2021 г. постановено от ОС-Ловеч по в.гр.д. №640/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 268/29.07.2020 г., постановено по гр.д. №1796/2019 г. на РС-Ловеч, с което, по иск по чл.58 ЗК от страна на С. Г. С., са отменени, като противоречащи на закона и устава, всички решения на извънредно общо събрание на кооперацията, което е било проведено на 07.09.2019 г, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. От страна на процесуалния пълномощник на ответника по касация е депозиран писмен отговор със становище за липса на предпоставките за допускане до касация и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адв.възнаграждение за подаване на отговор на КЖ в размер на 500 лева, на основание чл.38 ал.2 ЗАдв Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационно обжалване намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение въззивният състав е изложил следните съображения, съобразно с оплакванията във въззивната жалба и основанията, на които е бил предявен искът на ищеца: В исковата молба са били изложени оплаквания за допуснати нарушения на закона и устава на кооперацията– свикване на общото събрание при липса на съгласие от минимум 1 / 3 от кооператорите; невръчване на поканата за общото събрание на всички член кооператори; разглеждане от общото събрание на въпрос, невключен в дневния ред; допуснати нарушения в процедурата на провеждане на общото събрание (откриването му от лице, различно от председателя на кооперацията, ограничаване достъпа до помещението на други членове на кооперацията, непрочитане на взетите от общото събрание решения). Според съда, първоинстанционният съд се е произнесъл, именно по тези оплаквания, поради което не би могло да се приеме, че е налице произнасяне „плюс петитум”, в нарушение на диспозитивното начало. Исковата молба е подадена от член кооператор и в двуседмичния срок по чл. 58, ал. 3 ЗК. Ето защо, според въззивния съд, първоинстанционното решение се явява допустимо. По съществото на спора, въззивният съд е приел следното: Извънредното общо събрание на кооперацията, чиито решения се атакуват, е било свикано по инициатива на една трета от нейните членове (чл. 16, ал. 3, т. 2 ЗК). В този случай събранието се свиква от управителния съвет в 14-дневен срок от постъпване на искането (чл. 16, ал. 3, т. 2 ЗК). Когато при сезиране управителният съвет не го свика до един месец от постъпване на искането, извънредното общо събрание може да се свика от една трета от членовете на кооперацията (чл. 16, ал. 4 ЗК). Независимо от това, кой от уредените в закона органи или 1/3 от член- кооператорите свиква ОС следва да се изпратят покани до член кооператорите, разгласени по ред, определен в устава, най-малко 14 дни преди деня на провеждането му, като в поканите следва да се впишат въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и денят, часът и мястото, където ще се проведе събранието (чл. 16, ал. 1 ЗК). Участието в работата на общото събрание на членовете на кооперацията се гарантира от закона, който предвижда определени процедурни предпоставки, за да е налице редовно свикване на общото събрание. С изискването за форма, съдържание и момент на разгласяване на поканата се обезпечава признатото в чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗК право на всеки член-кооператор да участва и гласува в общото събрание на кооперацията лично или чрез упълномощено от него лице. Чрез разгласяване на поканата определено време преди деня, в който е насрочено събранието, и въвеждане на специални изисквания към нейната форма и съдържание, се постига информиране на член-кооператорите за свикването на общо събрание и осигуряване възможност за запознаването им с конкретните въпроси, които ще се обсъждат на същото. Според съда, тази информация трябва да достигне до знанието на всеки член кооператор, като гаранция за достигането ѝ е разгласяването на писмената покана да бъде извършено по реда, определен в устава (чл. 16, ал. 1 ЗК). В случая, уставът на кооперацията- ответник изисква персонална покана до всеки член кооператор (пълномощник) да се връчи лично срещу подпис или чрез изпращане по пощата с обратна разписка (чл. 23, ал. 3 от Устава). Според съда, преценката за начина на удостоверяване на връчването на поканата, респ. за надлежното извършване на връчването ѝ, се прави единствено с оглед на тези два способа за нейното разгласяване. В тази връзка съдът приема, че само връчването на 136 броя покани (131 – лично, срещу подпис и 5 по пощата, с обратна разписка) удовлетворява надлежното прилагане на определените в устава два способа за разгласяване на поканите. За останалите покани, съдът е приел, че не може да се направи извод за разгласяването им по единия от двата алтернативни способа, защото за част от тях (26 бр.) е удостоверено отказ на адресатите да получат писмата, с които са изпратени, за друга (35 бр.) е удостоверено, че адресатите им „устно” са отказали тяхното получаване, а за трета (8 бр.) е удостоверено, че адресатите отсъстват или не са намерени на адреса. Лично връчване срещу подпис е налице, когато поканата е предадена лично на член- кооператора и той удостовери този факт подписвайки собственоръчно изявлението за получаване на писмената покана. Разгласяване на поканата по пощата с обратна разписка е налице, когато пощенската пратка е доставена на адреса на получателя срещу подпис или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност. Това следва от чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила на пощенския оператор, прието на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги. В същите правила, вкл. в хипотезата на чл. 5, ал. 3 от тях, когато при посещение на адрес и ненамиране на адресата, пратката е върната на подателя, не съществува фикция, че при липса на фактическо връчване, пратката ще се счита за връчена. Съдът е счел, че достоверността на удостоверяванията за част от извършваните откази, за непотърсване на пощенските пратки или за ненамиране на адресатите, е оборена, с оглед доказаталствата по делото, че като служител на „Български пощи” Р. Й. не е изпълнявала задълженията си да посети адреса и лично да удостовери обстоятелствата по връчването, а е възлагала това на своя съпруг– свидетеля Р. Й., който е връчвал част от писмата, с които са изпращани поканите. По изложените съображения съдът е приел, че е налице визираното в исковата молба нарушение на чл. 16 ЗК и чл. 23 от Устава на кооперацията. На второ място, на ищеца и на част от другите член- кооператори е била възпрепятствана възможността да вземат участие в събранието, поради заключване на помещението, в което то се провеждало. Според съда, дейността на общото събрание е публична, поради което няма с какво да се обясни и оправдае, провеждането му да при заключени врати, вкл. по съображения за сигурност и избягване на саботирането му – инициаторите са могли да потърсят съдействие от полицията или от субект, упражняващ частна охранителна дейност. Напротив, провеждането на извънредното общо събрание при заключени врати и недопускането на ищеца и адвоката му до участие, съставлява нарушение на закона (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗК). Недопускането на ищеца до участие в общото събрание се твърди в исковата молба и се установява от събраните доказателства (показанията на част от свидетелите). Съдът е изложил съображения и за това, че е налице нарушение и на чл. 18, ал. 5 ЗК, според който взетите решения задължително се вписват в протокола и се прочитат в края на заседанието. Такова изискване е установено и в чл. 28, ал. 5 от устава на кооперацията. От съдържанието на протокола се установява направените предложения и броя на гласувалите „за“, „против“ и „въздържали се“ по съответните предложения от дневния ред, т.е. резултата от гласуването. Липсва обаче вписване на взетите решения по дневния ред, нито е удостоверено прочитането им края на събранието. От това е направен извод, че съществуването на тези факти не може да се установи въз основа на показанията на част от свидетелите, с оглед ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Така констатираните нарушения, според състава на въззивния съд, обуславят незаконосъобразност на атакуваните решения на извънредното общо събрание на кооперацията „Братство-Потребителна кооперация“ [населено място], проведено на 07.09.2019 г., поради което същите подлежат на отмяна, каквото е искането на ищеца. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора общо 10 броя въпроси, които се свеждат до интерпретацията и обосноваността на изводите на въззивния съд относно надлежното връчване на поканите за ОС и удостоверяването на отказите от връчване, можело ли ищецът, при неговото редовно връчване на поканата, да се позовава на нарушаване правилата за връчване на другите член-кооператори, трябвало ли прочитането на решенията на ОС да се отрази в протокола на ОС и дали самото непрочитане на взетите решения представлявало нарушение, редовно ли била връчена изпратена по пощата с обратна разписка покана за участие в ОС, ако адресатът откаже да получи същата, трябвало ли свикващите ОС да контролират спазването на процедурата по връчването, дали на член-кооператор регистриран за участие, а в последствие напуснал ОС е нарушено правото на участие в същото, кой следвало да издирва новия адрес на кооператор напуснал досегашния такъв, налице ли е нарушение на процедурата по свикването на ОС, ако само на 8 от общо 205 души член кооператори не са били връчени покани за участие в ОС. Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от ТР са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че така формулираните въпроси са фактически и по правилността на обжалваното решение, а не правни такива-т.е. по тълкуването и прилагането на конкретна правна разпоредба. Същите се отнасят до конкретната фактическа специфика на спора и до оспорването на фактическите и правни изводи на съда по конкретния спор. В този смисъл същите се съотнасят към уредените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, а не до основанията за допускане до касация. Отделно от това тези оплаквания не покриват пълния спектър от нарушения на разписаните в съответните разпоредби на закона и тези на устава на кооперацията, които са счетени от съда за установени и с оглед на които атакуваните с иска по чл.58 ЗК решения на ОС са отменени, което води и до липсата им на значимост за изхода по спора. Не може да се сподели и довода, че ищецът, на когото е редовно връчена поканата за участие в ОС, не може да се позовава на нарушаване правилата за връчване на другите член-кооператори и възпрепятстването на участието на последните в същото, доколкото взетите на това ОС решения са за освобождаване и избор на председател на кооперацията и членове на управителен и контролен съвет, което касае всички член-кооператори, включително ищеца С. Г. С., още повече в качеството му на дотогавъшен председател на кооперацията. По така изложените съображения, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В полза на процесуалния представител на ответника по КЖ следва да се присъди за адв. възнаграждение подаване на отговор на КЖ в размер на 500 лева, на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във връзка с чл.9 ал.2 от НМРАВ. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК