Определение № 628 от 08.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1384/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Х. Ц. Я. срещу Решение от 08.11.2012 год. по гр.д.№ 10093/2012 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 04.05.2012 год. по гр.д.№ 21308/2011 год. на Софийския районен съд и е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на Х. Я. срещу Б. П. Д. за съществуване на задължение в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва, за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса дали при въведено от ответника твърдение за липса на каузално правоотношение, следва ищецът да доказва наличието на такова. В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация Х. Ц. Я., чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължение в размер на 20000 лв. за което Б. П. Д. е издал запис на заповед. В отговора по чл.131 ГПК Б. П. Д. е подържал тезата, че записът на заповед, като материализиращ абстрактна сделка е унищожаем тъй като е издаден при порок на волята на издателя – предпоставките на чл.29 ЗЗД и чл.30 ЗЗД. Последователно подържаната теза на Х. Я. е била, че менителничният ефект е действителен, като абстрактна сделка, а твърденията за наличието на измама и принуда при издаването му – несъстоятелни. Съдилищата са приели, че ищецът е този, който трябва да установи и докаже наличието на каузално правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на заповед. С т.17 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС се произнесе по въпроса “Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед”. Становището на въззивния съд по въпроса за разпределяне на доказателствената тежест противоречи на Тълкувателното решение, което обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по този въпрос. На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 400 лв. Водим горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.