Определение № 50079 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3361/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Б. Д. Б. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивския апелативен съд, І-ви гр. състав решение № 67/17.05.2022 г. по в. гр. д. № 116/2022 г., с което е потвърдено решение № 146/09.02.2022 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1292/2021 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора искове срещу Р. В. В. за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 07.12.2015 г., както и на сумата от 52 475 лв., представляваща мораторна лихва за периода 07.03.2016 г. до 11.05.2021 г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба Р. В. В. не е депозирал отговор. Върховният касационен съд, ГК, състав на ІV гр. отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна и процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си, Пловдивският апелативен съд е констатирал, че в исковата молба Б. е изложил твърденията, че на 07.12.2015 г. с ответника да сключили договор за паричен заем, по силата на който му е предоставил сумата от 100 000 лв., която ответникът се е задължил да му върне в тримесечен срок от сключването на договора, в срок до 07.03.2016 г., което задължение обаче не е изпълнил. Ответникът е оспорил наличието на заемното правоотношение, оспорвайки истинността на представения договор за заем с твърдение, че положеният подпис за „приел и получил“ не е изпълнен от него. Изложил е, че с влязло в сила решение, постановено по нохд № 7498/2017 г. по описа на РС- Пловдив, ищецът Б. е признат за виновен за това, че на 10.01.2017 г. в [населено място] пред инспектор при отдел „Икономическа Полиция“ при ОД на МВР - [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински частни документи - договор за паричен заем от 07.12.2015 г., в който е посочено, че сключен между Б. Д. Б., като кредитодател, и Р. В. В., като кредитополучател, на сума в размер на 100 000 лв., и допълнение към договор за паричен заем от 07.12.2015 г. за коригиране допусната грешка при изписване името на кредитодателя в договора, относно положените в тях подписи от името на Р. В. В. - престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК Б. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 20.11.2014 г., постановено по тълк. д. № 3 от 2014 г. на ОСНК на ВКС, поради което съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК то задължително за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Посочено е, че доколкото авторството на подписите на процесния договор за заем е съставомерен елемент от престъплението по чл. 316, във вр. чл. 309 НК, то този въпрос не подлежи на пререшаване като преклудиран от влязлото в сила решение по нохд. Формиран е решаващ правен извод, че между страните не е налице валиден договор за заем и предявените искове са неоснователни. По основанията за допускане на касационно обжалване: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно дадените с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК задължителни разяснения, този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като даде ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая в изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос (материален или процесуален) като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В него се сочи общо наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване, като е въведено твърдение, че обжалваният акт е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че настоящият казус съставлява въпрос от значение за правото и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, без да е поставен нито един конкретен правен въпрос. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наред с това, изводите на съда относно задължителната за гражданския съд сила на влязлото в сила решение по чл.78а НК на наказателния съд по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. В т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е прието, че с решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата- за дееца, деянието, противоправността му и за вината; че разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца; че деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда. В разглежданият случай не се твърди да е налице неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика на Върховия касационен съд, която да бъде изоставена, не се обосновават и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се твърди и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на нова съдебна практика. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 67/17.05.2022 г. на АС- Пловдив, 1 гр. състав, постановено по в.гр.д. № 116/2022г. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,