Определение № 50063 от 20.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 716/2022 г.

Производството по т.д.№ 716/2022 г. по описа на ВКС е образувано по касационна жалба на Д. И. Т., [населено място], срещу решение № 1866/10.12.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 2473/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 262025/22.06.2021 г. по гр.д.№ 366/2020 г. на Варненски районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против „ЕОС М.“ ЕООД, [населено място], искове по чл.439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4102,27 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2012г., представляваща неиздължена главница по договор за банков кредит от 20.08.2008 г. и анекс от 24.07.2009 г., сумата от 367,12 лв., представляваща редовна лихва за периода от 05.07.2011 г. до 01.07.2012 г., сумата от 244,59 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 05.08.2011 г. до 30.09.2012 г. и сумата от 375,28 лв., представляваща направените по делото разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 16.10.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение № 7584/03.10.2012 г., както и са отхвърлени искове по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2838,48 лв., претендирана като недължимо платена след погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист, събрана и разпределена в полза на ответника по изпълнително дело № 374/2019 г. на ЧСИ Р. Т., и сумата от 274,24 лв., претендирана като събрана без основание пропорционална такса по изпълнителното дело. Настоящият състав на ВКС намира, че подадената касационна жалба е недопустима. Съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за гражданските дела и до 20000 лв. – за търговските дела. В случая са предявени няколко претенции за установяване на недължимост на парични суми, всички квалифицирани от въззивния съд по чл.439 ГПК и за заплащане на суми по искове с правна квалификация по чл.55, ал.1 ЗЗД, като всеки един от искове е с цена под 5000 лв. Еднаквата правна квалификация на отделните искови претенции не обуславя извод, че сборът на паричните суми е обуславящ за допустимостта на касационното производство. Законовата разпоредба обвърза инстанционния контрол пред ВКС с цената на всеки предявен пред въззивния съд иск. По тези съображения касационната жалба следва да се върне на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд